[nggallery id=113]
Изгубени в морето – на границата на оцеляването
Колко дълго бихте оцелели, ако се изгубите в покрита със сняг планина или останете на сал насред океана? Всичко зависи от това колко добре сте подготвени за ситуацията и колко голям късметлия сте. Хиляди хора са се губили в морето и повече не са видени, но малцина са били спасени точно в последния възможен момент. Всички знаем правилото за оцеляване – 3 минути без въздух, 3 часа без подслон, 3 дена без вода, 3 седмици без храна. Ето и изключенията от това правило.
Брад Кавана и Дебора Кайли
В един слънчев есенен ден на 1982г. лодка отплава от Мейн за Флорида. На борда са петима души – Джон Липот, приятелката му Мег Муни, марк Адамс, Брад Кавана и Дебора Кайли. Макар пътуването да не било кратко, всички освен Джон и Мег били непознати. Още от самото начало нещата не тръгнали добре, а пиянството на Джон и Марк никак не помогнало. Времето започнало да се влошава на втория ден и до вечерта вятърът вече духал с 60 възела и образувал 4-5-метрови вълни. Брад и Дебора стояли на пост в продължение на 11 часа, докато Джон, Марк и Мег се напивали с алкохол. Когато Джон и Марк изтрезнели достатъчно, отменили Дебора и Брад, които отишли да си починат. Събудили се посред нощ от панически викове и видели, че лодката бързо се пълнела с вода. Оказало се, че Джон и Марк зарязали поста си и отишли да спят.
Групата отвързва спасителния сал, но той веднага бил отвят от силния вятър. За щастие разполагали с надуваема лодка и се прехвърлили на нея. Макар всички да се спасили от потъващата лодка, Мег се оплела в такелажа и получила дълбоки рани по ръцете и краката си. На всичкото отгоре вятърът бил толкова силен, че обърнал лодката с дъното нагоре и не позволявал да я обърнат обратно. Петимата прекарали следващите 18 часа във водата до надуваемата лодка, а Мег била толкова изтощена, че останалите едва я задържали да не се удави.
На следващия ден бурята отшумяла и те най-после успели да влязат в лодката. За техен ужас обаче, когато погледнали във водата около тях забелязали, че са обкръжени от акули, които останали с тях до края. На третия ден Мег вече имала отравяне на кръвта и лежала абсолютно неподвижно. Същата нощ Марк и Джон пили морска вода, от която започнали да се държат объркано и дезориентирано. Джон първи се поддал, като започнало да му се привижда суша. След това казал, че отива да си купи цигари, скочил във водата и след малко потънал. След него Марк решил да се разхлади и скочил при акулите, а подире му водата се оцветила в червено. На следващата нощ и Мег не издържала.
Ден пети. Брад и Дебора се събудили и усетили, че тялото на Мег започва да се разлага, затова го пуснали във водата. Малко след това забелязали лодка, която се задавала към тях. Най-после били спасени.
Трой и Джош
На 25 Април 2005г. 17-годишният Джош Лонг и неговия най-добър приятел 15-годишният Трой Дрискол решават да отидат на лов за акули. Запалили лодката и излязли в морето близо до Южна Каролина. Отливът обаче ги заварил неподготвени и само за минути ги завлякъл много по-навътре, въпреки опитите им да гребат към брега. Докато гребали Джош бутнал без да иска новата си въдица и от яд изхвърлил и стръвта.
Двете момчета започват адското си приключение без никаква храна, вода и средства за оцеляване. На всичкото отгоре нямало как да се скрият от слънцето и единственото, което можели да направят, за да избегнат жегата било да се пускат за кратко във водата, но една акула ги лишила и от тази възможност.
Те успели да издържат цели шест дни без вода, хранейки се с медузи. На шестия ден момчетата започнали да пишат прощални писма до близките си върху лодката, когато чули корабче, преминаващо наблизо. Трой и Джош веднага били откарани в болница, където лекарите казали, че са щели да оцелеят най-много още няколко часа.
Аманда Торнс и Денис Уайт
На 6 Ноември 2010г. 25-годишната Аманда Торнс потеглила от брега на Кейп Код, Масачузетс заедно с баща си Уили и кръстника си Денис Уайт. Макар Аманда да била плавала и друг път в района с баща си, това трябвало да бъде официалното й изпитание като моряк, затова се насочили към Бермуда.
Около 12 часа на обяд времето рязко се влошило и тримата били принудени да се скрият в каютата и да изчакат бурята да отмине. На четвъртия ден водата все още се бунтувала и капитан Торнс стоял на пост на палубата, докато Аманда и Уайт си почивали. Измежду деветметровите вълни се появила една дори още по-голяма и обърнала цялата лодка. Капитанът, заедно с мачтата и такелажа, бил пометен от водата и се оплел във въжетата отстрани на лодката. Въпреки усилията на Аманда и Денис да го освободят, могли единствено да срежат въжетата и да го оставят да бъде погълнат от вълните.
През следващите три дни скърбели по загубата на бащата и най-добър приятел, докато постоянно изгребвали водата от лодката и се опитвали да се стоплят. Бурята не стихвала, а на борда всички комуникации и уреди не работели. От клатенето котвата непрестанно се удряла в корпуса и било само въпрос на време преди да го пробие. Опитвали се да сигнализират на преминаващи кораби със сигнални ракети, но без успех.
Десет дена след загубата на капитана, Уайт успял да изтегли котвата на борда. В последен отчаян опит той използвал малката мачта от спасителната им лодка и я прикрепил към останките от основната. Първият ден успели да изминат 80км., а на следващия започнали пак да пускат сигнални ракети към голям танкер близо до тях. Най-после късметът им проработил и били забелязани. На 21 Ноември успешно пристигнали в Бермуда. Спасили се като по чудо, но с човек по-малко.
Оцелели в кутия за лед
На 23 Август 2008г. 10-метрова дървена рибарска лодка с 20 души на борда се разбива и потъва в открити води. Повечето от хората били отнесени от вълните и повече никога не били видени. Двама от тях обаче успели да се доберат до голяма кутия за лед, в която държали рибата. Те я използвали като лодка, но не могли да спасят никой друг.
Циклонът Шарлот носел кутията с 50 възела и било цяло чудо, че импровизираната лодка не се разпаднала в това време. По ирония на съдбата именно циклонът е спасил живота на двамата злощастници, които имали прясна дъждовна вода за пиене почти всеки ден.
Носели се дни наред, разполагайки само с една стара риба на дъното на кутията и дъждовната вода, която се събирала. 25 дена след злополучното им корабокрушение, по чиста случайност били забелязани от преминаващ самолет.
Момчетата от Фиджи
Когато на 5 Октомври 2010г. Саму Перез, Фило Фило и Едуард Насау решили да потеглят от новозеландския остров Токелау в малка алуминиева лодка, те изобщо не подозирали какво ги очаква.
Коритото им било отнесено от силните течения и след като били издирвани дни наред на площ от 1000кв.км. всички ги смятали за мъртви. Семействата им, заедно с 500 близки и приятели, ги оплакали и дори организирали паметна служба за тях, без да знаят, че момчетата все още се носят някъде из Тихия океан. Шок и въодушевление са малки думи, за да се опише какво са изпитали семействата им, когато техните деца се завръщат 50 дни по-късно.
Тримата тийнейджъри карали само на сурова риба и една чайка, която направила грешката да кацне на лодката им. Вечер събирали дъждовна вода, благодарение на която успели да изкарат толкова дълго. Два дни преди да бъдат спасени, те нямали друг избор, освен да започнат да пият морска вода и смъртта била на крачка от тях.
За техен късмет една рибарска лодка ги забелязала до брега на Фиджи в края на Ноември. Когато били прибрани, те дори не можели да стоят прави. Момчетата били отнесени на 1600км. за 50 дни.
Стивън Калахан
Стивън Калахан е опитен моряк, военноморски архитект и изобретател, който през 1981г. отплава от Канарските Острови през Атлантическия океан до Бахамите в 6,5-метрова лодка, която той сам бил направил. Седмица след началото на пътешествието му в бурното време лодката му била повредена, вероятно от преминаващ кит. Калахан бил принуден да си спасява кожата, събрал малко провизии и се прехвърлил на спасителната надуваема лодка. В бързината успял да вземе един спален чувал, храна, вода, навигационни карти, харпун, сигнални ракети, дестилатори за вода и книгата „Оцеляване в морето“ от Дългас Робъртсън.
Напълно наясно, че на сушата никой не го очаква през следващите няколко седмици, Стивън знаел, че единствено инстинктът му за оцеляване ще го спаси. През следващите 76 дни той се носил по южните екваториални течения.
След като запасите му се изчерпват, той си пробвал късмета с харпуна и успявал да си хване тигрови и летящи риби. Когато и водата му свършила, започнал да използва дестилаторите, с които превръщал солената вода в питейна. Така успявал да си набавя около половин литър вода на ден. Един път докато се опитвал да хване по-голяма риба, копието на харпуна му се счупило и рибата го понесла под сала му, пробивайки огромна дупка в надуваемото дъно. Стивън тъкмо навреме успял да закърпи разкъсаното място.
На 76-ия ден Стивън Калахан забелязва суша – най-после е достигнал дестинацията си. Рибари го прибират точно до брега на Гуадалупе. Веднага е закаран в болница, но не остава и ден, като прекарва следващия месец на острова, докато се възстанови.
Ричард ван Фам
През Май 2002г. 62-годишният Ричард ван Фам отплава от Лонг Бийч, Калифорния за остров Каталина на борда на 8-метровата си лодка. Пътуването му трябвало да трае само 3-4 часа, но лошото време прекъсва комуникациите му и поврежда мотора на лодката. Безпомощен Ричард бил носен по теченията в продължение на три месеца.
Той успял да хване една костенурка, която изял и след това използвал за стръв. Оставял парченца месо на палубата и когато морските птици кацали на лодката, той ги убивал и изяждал. Той изпарявал морска вода и използвал солта, за да запази месото. Находчивият корабокрушенец дори си направил дестилиращо устройство, което да пречиства солената вода. Месото пък си готвел на малък грил, а за огън използвал дъски от лодката си.
Всеки ден той гледал към хоризонта с надеждата, че ще види земя или друга лодка, но с всеки изминал ден надеждата му угасвала. на 62-рият ден късметът му се усмихнал и един преминаващ самолет го забелязал. Няколко часа по-късно го прибират спасителни екипи. Две години по-късно Ричард отново се изгубва в морето, но този път е открит само след няколко дни.
Морис и Мерилин Бейли
През 1972г. Мерилин и Морис плавали с 10-метровата си яхта вече няколко месеца, когато ги сполетяло нещастие. Те отплавали от Англия през Юни и трябвало да стигнат до Нова Зеландия. През Февруари на следващата година те преминали Панамския канал и повече не били видени. Седмица след преминаването им през канала лодката им била разрушена от агресивен кит. Виждайки как потъват, двамата веднага надуват спасителната лодка и се прехвърлят на нея, заедно с всичко, което успяват да вземат от потъващата яхта. Успели да спасят малко храна, компас, карта, съдове за вода, ножове, паспортите си и малко гума и лепило.
През първите няколко дена те ядели консерви и пили дъждовна вода. Когато изчерпали храната си, започнали да ловят костенурки, птици, риба и дори акули, които хващали с голи ръце и малки куки от безопасни игли.
През следващите седмици 7 кораба преминали близо до тях, но никой не спрял. Надеждата им била на изчерпване и били сигурни, че ще загинат. Когато седмиците се превърнали в месеци, дрехите им се разпаднали и двамата получили тежки слънчеви изгаряния. Надуваемият им сал вече не издържал и трябвало да го надуват всеки ден.
Приключението им приключва на 30 Юни 1973г., когато корейска рибарска лодка ги забелязва и прибира. Морис и Мерилин вече изпадали в безсъзнание и били на часове от смъртта. И двамата отслабнали с по 20кг. и не можели да се крепят. След 2400км. и 117 дни те били спасени.
Пун Лим
Лим е рекорден корабокрушенец. Като 25-годишен китайски моряк, той бил назначен за втори стюард на борда на британски търговски кораб. Той отплава от Кейп Таун с екипаж от 55 души на 23 Ноември 1942г. Само няколко дена по-късно корабът е атакуван от немска подводница. Без да има друг избор, Пун Лим скача зад борда. След като корабът потъва, той се носел в открито море, борейки се за всяка глътка въздух между вълните, докато отчаяно търсел нещо, за което да се хване. Най-накрая след 2 часа във водата, той успява да се добере до спасителен сал.
На сала Лим открил съд за вода, бисквити, сигнални ракети, фенер и малко питейна вода. Ядял само по две бисквити и отпивал едва по няколко глътки вода всеки ден, правейки си сметката, че ще му стигнат за около месец. Повече от месец по-късно, покрай Пун вече на няколко пъти били минали кораби, но никой не го спасил и той си дал сметка, че ще трябва да търси суша.
Започнал да лови риба с една тел от фенера, която използвал като кука, а за стръв слагал парчета бисквита. След като хванал първата риба, вече можел да използва част от нея като стръв и риболовът бил по-лесен. Успявал да си хваща и чайки и акули, чиято кръв пил, за да задоволи жаждата си, а за да не се обездвижи плувал по два пъти на ден. За всеки изминал ден на борда на сала, той издълбавал по една чертичка в дървото.
След 131 дни в открито море, Пун най-после видял надежда за спасение, след като забелязал промяна в цвета на водата и струпване на повече морски птици. Два дни по-късно бил спасен от малка лодка в устието на река Амазонка – бил прекосил целия Атлантически океан. Изумително, но Пун Лим бил отслабнал само с 10кг. и можел да върви сам. И до днес той държи рекорда за най-дълго оцелелия корабокрушенец на сал в открито море.
Мексиканските рибари
На 28 Октомври 2005г. малко преди изгрев-слънце Лусио Рендон, Салвадор Оргонес и Хесус Виданя, заедно с още двама отплават от Мексико на борда на 8-метрова лодка от фибростъкло. Те се отправили на 3-дневен лов на акули и когато достигнали дестинацията си заложили такъмите си. На следващия ден се върнали уж на същото място, за да приберат плячката, но не открили нищо. Петимата прекарали следващите няколко часа и цялото си гориво в търсене на скъпото оборудване. Оказали се прекалено далеч от брега, за да гребат и силните течения ги отнесли в океана.
Рибарите разполагали с провизии за 4 дни и след като ги изчерпали с дни не били яли и пили нищичко. На третия ден мъжете се поддали на жаждата и пили морска вода. От това обаче им станало още по-зле, но същата вечер усетили, че въздухът станал по-влажен. На следващия ден паднал лек дъжд и те разрязали пластмасовите резервоари на лодката си и ги използвали, за да съберат около 200 литра питейна вода. Вече разполагали с достатъчно вода, но с храната не било толкова лесно. По думите на Лусио през Ноември те били яли само два пъти и изпитвали нечовешки глад. Първо били хванали една костенурка, която трябвало да разделят на пет. Двамата им сподвижници обаче не понесли суровото месо и загинали от глад още същия месец.
Тримата оцелели продължили с лова на костенурки и морски птици, а след няколко месец си направили кукички от нокти и винтове и използвали малките ракообразни по корпуса на лодката за стръв. Хващали малки риби, с които пък хващали по-големи и по този начин успявали да ловят акули и риби трион.
Осолявали и изсушавали част от месото, за да го запазят за в бъдеще. Смята се, че единствената причина мъжете да не са се разболели от скорбут е това, че са ядели много риба, в която се съдържат малки количества витамин C. Мексиканците се носели по теченията до 9 Август 2006г., когато били забелязани на радара на тайвански риболовен кораб.
Лусио, Салвадор и Хесус прекарали 9 месеца в открито море и били намерени чак до северните брегове на Австралия – на 8800км. от Мексико.
Защо всички планети са сферични?
Формата на малките обекти (хора, къщи, планини, малки астероиди) се определя от техните механични свойства. Можеш да вземеш един камък и да го издялаш в каквато форма поискаш и той общо взето ще си остане така.
Колкото по-голям е един обект, толкова по-голямо е гравитационното му поле. Представете си, че искате да построите наистина висока сграда. Преди всичко е нужно да имате много здрава основа, за да не рухне сградата под тежестта си. Всяко значително по-високо нещо на планетата бива привличано обратно към центъра й с по-голяма сила поради въздействието на гравитацията – планетата е по-масивна и следователно нейното привличане е определящо.
Една планета няма как да е във формата на куб, защото ъглите й щяха да са по-високо от останалите й части и следователно нямаше как да бъдат поддържани под силата на гравитацията. И понеже тя е най-силна в центъра, логично е и материята да бива привличана в тази посока, поради което и масивните обекти като планети и звезди са сферични.
Деца гении
Когато ние сме си играли с храната и тъкмо сме прохождали, малките гении по света са учели нови езици и за изучавали сфери от науката, за които дори не сме и чували. Много от тези деца са постигнали велики дела, докато други са се превърнали в емоционални развалини и не са успели да реализират потенциала си.
Грегъри Смит
През 1999г. 10-годишният Грегъри получава пълна стипендия за колеж Рандолф-Мейкън на стойност 70 000 долара. Младежът завършва с пълни отличия бакалавър по математика. Две години по-късно се среща с Бил Клинтън и Михаил Горбачов, след което изнася реч пред ООН и е номиниран за Нобелова награда.
През следващите години той е номиниран още три пъти за наградата за хуманитарната си дейност в Източен Тимор, Сао Пауло, Руанда и Кения.
Майкъл Кърни
Кърни е роден през 1984г. в Хаваи и като малък е диагностициран с Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, но родителите му отказват да му дават предписаното лекарство. Завършва училище като шестгодишен, а 4 години по-късно става най-младият абитуриент в света, завършвайки антропология в Алабама. Като 16-годишен преподава в университет и завършва още няколко висши образования.
През 2006г. участва в играта „Златна треска“ на AOL и печели два пъти – веднъж 100 000 долара, а след това и голямата награда от 1 милион.
Пабло Пикасо
Пикасо е роден на 25 Октомври 1881г. в Малага и още в най-ранно детство проявява интерес към изкуството. Когато става на 7, баща му, който е консервативен художник и учител, започва да го обучава на маслена живопис. Осем години по-късно първата маслена картина на Пикасо, „Първото причастие“ е изложена в Барселона.
На следващата година печели златен медал в Малага за картината „Наука и милосърдие“ и получава почести на национална изложба по изкуствата в Мадрид.
Нарастващият интерес към модерното изкуство успява да го отчужди от семейството му, защото баща му от години се опитва да го научи, че единственият начин да стане художник е да копира класиците и рисува човешкото тяло по модел.
В зората на 20-и век Пикасо съосновава кубизма и вниманието му вече е насочено предимно към формите, които обикновено са геометрични фигури.
Дългият живот на художника се оказва доста плодотворен. За своите 91 години Пикасо оставя на света около 50 000 произведения – картини, скулптури, рисунки и скици.
Волфганг Амадеус Моцарт
Още 3-годишен, Моцарт се научил да свири на клавесин, а на 6 вече пишел първото си музикално произведение. Две години по-късно излиза и първата му симфония, а след 4 – първата опера.
Роден през 1756г. в Залцбург, Австрия, не минава много преди музикалният талант на легендарния композитор да бъде открит. Едва на 5 години, Моцарт изпълнява на пиано в университет Залцбург, а на следващата свири пред австрийската императрица. Когато става на 14 тръгва за Италия, където се учи от известния композитор Падре Мартини.
През следващите години от живота си Моцарт пътува често из Европа със семейството си, което едва свързва двата края. Вече на 25 години, композиторът е издал много музикални произведения, но започва да чувства празнота от това, че никой не признава гения му, макар той да е убеден, че е най-великият композитор на времето си.
Умира през 1791г. едва на 36 години. Обстоятелствата около смъртта му остават неясни и до ден-днешен, като някои смятат, че може би е бил отровен.
Уилям Роуън Хамилтон
Роден в Дъблин през 1805г. Хамилтон още като малък бил изпратен при чичо си, който веднага забелязал колко му се отдават езиците. Така едва на 13 години бъдещият математик вече знаел 13 езика, сред които санскрит, персийски, италиански, арабски, древносирийски и индийски.
2 години по-късно Уилям изучава работата на френския математик Лаплас и открива грешка в трудовете му по небесна механика. С помощта на първия кралски астроном Джон Бринкли, той усилено изучава математика и астрономия и след като завършва колеж, на 22 години става професор по астрономия и е избран за директор на астрономическата обсерватория на Дъблинския университет.
Хамилтон допринася за някои важни математически теории, които намират приложение в квантовата механика и триизмерното пространство в математиката. Най-големият математик на Ирландия е посветен в рицар през 1835г. и работи до сетния си час през 1865г.
Уилям Джеймс Сидис
Роденият през 1898г. Уилям Сидис може би е бил най-умният човек живял някога с IQ между 250 и 300. Едва на 18 месеца той четял вестник „Ню Йорк Таймс“, а като станал на 8 вече се бил научил сам на латински, гръцки, френски, руски, немски, турски, иврит и арменски. Дори изобретил собствен език, който нарекъл вендергуд.
Година по-късно баща му се опитва да го запише в университета Харвард, но му отказват, защото бил прекалено малък. Все пак на 11-годишна възраст той става най-младият човек, успял да влезе в престижния университет. На следващата година той вече давал лекции в математическия клуб и на 16 завършил с отличие.
През следващите няколко години Сидис се показал като ексцентрик и заявил, че иска да има идеален живот, което за него означавало пълна изолация. В интервю казва, че се е обрекъл на безбрачие и никога няма да се ожени, както и че жените не го привличат. Работи известно време като учител, но не издържа на ограниченията и това, че всички ученици са по-големи от него.
През 1919г. е арестуван след парад на социалистите в Бостън и е осъден на 18 месеца затвор, но родителите му успяват да убедят съда да го остави на техните грижи в санаториум за една година. По време на престоя си там, Сидис е заплашван, че ще бъде изпратен в лудница, ако не се промени.
Остатъка от живота си геният прекарва изолиран от всички и далеч от семейството си, работейки много различни неща. Умира през 1944г. от мозъчен кръвоизлив.
Шакунтала Деви
Шакунтала Деви е родена през 1939г. в Бангалор, Индия и още на 3 години се захласва по числата, когато с баща си правят трикове с карти. Тя обаче не разчитала на ловките и бързи движения, а запомняла картите наизуст. Наричана още Човешкия компютър тя показва изключителна дарба да прави сложни изчисления на ум. През 1980г. прави впечатляваща демонстрация като умножава две произволно избрани 13-цифрени числа само за 28 секунди. Толкова време е отнело да се продиктуват числата, а тя разбира се ги е сметнала много по-бързо. Това нейно постижение влиза в книгата с Рекордите на Гинес. Успява също така да извади 23-ия корен от 201-цифрено число за 12 секунди, побеждавайки най-бързия компютър по онова време.
Робърт Фишер
През 1956г. Боби е само на 13 години, но влиза в историята с партията си срещу Доналд Бърн, която е наречена Партията на века. През следващата година печели осем турнира в САЩ, а на 15 години става най-младият гросмайстор в историята и най-младият кандидат за световната титла.
Следващите години Фишер участва в множество турнири, които печели до един, обикновено с рекорден брой победи. През 1972г. след напрегната игра побеждава руснака Борис Спаски и става единственият американски световен шампион в шахмата. След тази партия постига рекордния рейтинг от 2785 точки, който по онова време е ненадминат.
За съжаление 2 години по-късно, по времето на Студената война Боби Фишер губи титлата си поради политически причини. Мачът му срещу Анатолий Карпов е определен да се играе в Хавана, но правителството на САЩ отказва да пусне младия си гросмайстор в Куба. По този начин Карпов става първият и единствен шахматист, който печели световната титла по шахмат без дори да е играл за това. Обезсърчен, Боби спира да играе професионално за следващите 20 години и политическите игри, които провалят кариерата му стават причина той по-късно да страда от психически отклонения. През 1992г. побеждава отново Спаски в неофициален мач в Югославия, което отново му навлича неприятности с американското правителство, което търси данъци от печалбите му. Това го принуждава никога повече да не стъпи в родната си страна.
Фишер живее в Европа известно време, след което се мести в Япония, където през 2004г. е арестуван на летището в Токио заради невалиден паспорт. След като прекарва известно време в затвора, най-накрая той успява да получи исландско гражданство и е изпратен в Исландия, където не може да бъде екстрадиран в САЩ. Там прекарва остатък от живота си и умира на 18 Януари 2008г.
Ким Унг Йонг
Роденият в Корея през 1962г. Ким Унг Йонг проговаря на 2 месеца, а до 2-рата си годишнина вече четял корейски, японски, немски и английски. За научаването на нов чужд език му трябвал само месец. Като става на 4 решава сложни диференциални и интегрални уравнения по телевизията и през следващите три години е гостуващ студент по физика в университета Ханянг. През 1970г. е поканен в Америка от НАСА, където работи през следващите години. Освен всичко друго, той бил много надарен поет и художник.
Ким е записан в книгата с Рекордите на Гинес като човекът с най-високият коефициент на интелигентност – 210.
Джейкъб Барнет
Запознайте се с Джейкъб – той има IQ 170, което е повече от това на Айнщайн. Само за 2 седмици момчето успява сам да научи алгебра, геометрия, тригонометрия и висша математика. Той със сигурност се цели високо и миналата година прави собствена разработка по теорията на относителността. Майка му не е сигурна дали в изчисленията на сина й има някакъв смисъл и изпраща видео до Принстънския университет. Там професорът Скот Тремейн признава, че Джейкъб е изключително надарен и е удивително, че работи по най-трудните проблеми в теоретичната физика.
Малкият гении е диагностициран със синдром на Аспергер, което лека форма на аутизъм, но е разбираемо вкъщи никой да не разбира за какво говори, имайки предвид, че майка му е била скъсана по математика.
Сингулярност: Възходът на роботите
В средата на 1958г. Джак Килби бил само на 25 години и отскоро работел като инженер в компанията Тексас Инструментс, затова нямал право на лятна отпуска. Той прекарал лятото си работейки по проблем наречен „тиранията на числата“, който тормозел компютърните инженери по това време. Проблемът се състоял в това, че учените не можели да увеличат производителността на дизайните си поради големия брой компоненти, от които се състояли и трудоемкия процес по сглобяването им.
Килби търсил по-компактен начин за това и използвал германиева пластинка, върху която монтирал всички компоненти. На следващата година компанията представя първата в света интегрална схема. Няколко месеца след Килби, друг американец, Робърт Нойс, изобретява подобна схема и след няколко години заедно с Гордън Мур основава компанията Intel.
Intel
13 години след изобретяването на интегралната схема, американската компютърна компания Intel представя на света първия микропроцесор – номер 4004. Оказва се, че до появата му се стига след преговори между Intel и японската компания за производството на калкулатори Busicom.
Поради невъзможността на новооткритата компания да покрие нуждите от по-голям брой различни чипове, те разработили универсален чип, който да бъде програмиран за изпълняване на различни операции. Понеже поръчката била външна, американците поискали изключителни права върху чиповете, които произвеждали за Япония и поради финансовото положение, в което се намирала Busicom тогава, закупили новия чип от тях за 60 000 долара.
Законът на Мур
Съоснователят на компютърния гигант Intel, Робърт Мур още през 1965г. забелязал нещо много интересно. В течение на 8 години той наблюдавал как броят компоненти в една интегрална схема се удвоявали всяка година и базирайки се на това дал прогноза, че тенденцията ще продължи поне още десетина години. От там идва и Законът на Мур, който се отнася до непрекъснатото усъвършенстване на производството на интегрални схеми. За негова изненада обаче, това явление не траело 10 години, а повече от половин век, та чак до днес, като прогнозите са да продължи до 2020г.
Еволюцията на компютрите
Всички сме чували за Джон Атанасов – изобретателят на първия електронен цифров компютър в света. Една нощ през 1937г. той бил обсебен от идеята за създаването на такъв компютър и в един крайпътен бар в Илинойс след няколко бърбъна се почувствал уверен в идеите си. С помощта на студента по електроинженерство Клифърд Бери и заем от 650 долара, той създава компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer). За съжаление през 1941г. започва Втората световна война и Атанасов прекъсва работата си и не успява да патентова изобретението си.
ABC тежал 320кг. и се състоял от над 300 електронни лампи, 1.6км кабели и бил с размерите на голямо бюро. Машината имала достатъчно изчислителна мощ за решаването на сложни алгебрични уравнения – днес това го правят и обикновените калкулатори. От тогава насам компютрите се усъвършенстват с все по-бързи темпове, а с тях се увеличават способностите и сложността на изкуствения интелект.
През 1951г. Марвин Мински и Дийн Едмъндс създават първата изкуствена невронна мрежа, която насочва дигитален плъх през лабиринт. Четири години по-късно програмистите Алън Нюел, Хърбърт Саймън и Дж. К. Шоу създават първата програма с изкуствен интелект, подражаваща човешката способност за решаване на различни проблеми. След тях Артър Самюел написва първия компютърен шах, който за отрицателно време успява да се научи как да победи създателя си. Последните 60 години са изпълнени с много такива имена, които допринасят изключително за развитието на технологии, които днес приемаме за даденост.
Роботът
Като много други неща в историята, и терминът „робот“ за първи път се използва в научната фантастика. Чешкият писател Карел Чапек е първият, който говори за роботи в пиесата си „R.U.R.“ от 1920г. Там той разказва за изкуствени хора, наподобяващи андроиди, които постепенно започват да променят поведението си и придобиват емоции и чувства. Те се усъвършенстват до такава степен, че стават неразличими от хората.
Идеята за автоматизирани машини, наподобяващи животни и хора не е никак нова и присъства още при древните цивилизации. Най-ранните данни за подобни изобретения включват изкуствените гълъби на Архит, птиците на Мо Дзъ и Лу Бан, автоматизираната пиеса на Херон и много други. Те обаче били повее като играчки и на хиляди години от истинските интелигентни роботи.
През вековете много учени и изобретатели се захласвали по идеята за автоматизирани машини, като самият Леонардо да Винчи прави няколко детайлни скици на средновековни роботи. Няколко века по-късно човечеството преживява две световни войни, които допринасят за появата и развитието на много нови технологии. Първите роботи, демонстриращи комплексно поведение са дело на Уилям Грей Уолтър от Бристол, който през 1948 и 1949г. създава Елмър и Елзи – те усещали светлината и можели да си взаимодействат с чужди обекти.
Истинският модерен робот обаче е представен 5 години по-късно. Изобретателят Джордж Девол и инженерът Джоузеф Енгелбергер се виждат на по питие през 1956г. и обсъждат надълго и нашироко труда на Айзък Азимов. Именно писателят въвежда термини като „роботика“ и „позитронен“, както и „Трите закона на роботиката“.
Очевидно вдъхновени от мисленето на Азимов, двамата откриват първата компания за комерсиални роботи, които нарекли с името „Unimate“, a Енгелбергер останал в историята като бащата на роботиката. Първият им робот е закупен от General Motors и не приличал на тези, които сте виждали във филмите. „Unimate“ бил използван за разнасяне на горещи отливки през охлаждаща течност до работници по производствената линия. Макар експериментален модел, той се оказал голям успех и предизвикал невиждан бум при големите корпорации, които масово започнали да изкупуват роботи на цени от по 100 000 долара.
С разрастващия се пазар и големите инвестиции в роботиката, през следващите години се появили роботи, които можели да извършват най-различни операции, а интересът на учените към самостоятелно опериращите машини нараствал с всяка изминала година. Машините започнали да приличат на хората и основните усилия вече били насочени към копирането на човешкото поведение и мисъл.
През последните 50 години компютърните технологии се развиват до толкова, че позволяват създаването на все по-комплексни и близки до човека роботи. Модели като ASIMO, iCub и iQue вече могат да ходят и да се движат като хората и имат интелекта на малко дете. Способни са да научават нови думи и предмети и постоянно да обогатяват речника си. С всеки изминал ден те стават все по-интелигентни и ни приближават към апокалиптичните сценарии от филми като „Аз, роботът“ и „Изкуствен интелект“.
Сингулярност
Произхождайки от Закона на Мур, през 90-те години американският автор и учен Рей Курцвейл публикува няколко известни труда, в които говори за ерата на интелигентните машини. Изучавайки подобренията в компютърния шах, той успява да предрече, че до 1998г. компютърът ще може да победи най-добрия играч. През Май 1997г. шампионът Гари Каспаров е победен от компютъра Deep Blue. Курцвейл е убеден и в разрастването на Интернет, който по онова време е използван от едва 2.6 милиона души. Може би най-интересните му размисли обаче засягат бъдещето на хората и машините.
Така наречената сингулярност описва предстоящ момент, когато изкуственият интелект ще надмине човешкия. Това обаче не означава просто по-умни машини. От последвалите събития ще зависи съдбата на човешката раса.
Сингулярност е термин, който за първи път е използван от научнофантастичния автор Върнър Виндж през 1983г. Той пише:
[quote]Скоро ще създадем интелект, по-висш от нашия. Когато това се случи, човешката история ще достигне точка на сингулярност – интелектуален преход, неизбежен като центъра на черна дупка, когато светът ще премине отвъд нашите разбирания.[/quote]
Идеята е, че когато успеем да създадем по-умни от нас машини, това би означавало, че те ще могат да се подобряват, създавайки дори по-интелигентни версии на себе си. Тогава експоненциалният растеж на изкуствения интелект ще следва Законът на Мур и човечеството ще навлезе в ера на технологично развитие, което е извън всички представи.
Сингулярността се отнася не толкова за развитието на свръхинтелект, макар това да е в основата на идеята, колкото до момента, в който ще сме неспособни да предвидим какво следва. Представете си, как би се почувствал един първобитен човек в нашето време. Той няма да има никаква представа как би изглеждал света след десет години. По същия начин и машините ще са способни да създават неща, които са извън въображението ни.
Единственото, което можем да предвидим е, че растежът би продължил с невиждани темпове. Щом компютрите надвият човешкия мозък и придобият самосъзнание, те ще започнат да подобряват интелекта си и ще извършват мисловни процеси стотици и хиляди пъти по-бързо от нас. Учените спорят по въпроса дали това развитие има граница, но дори и да е така, машините ще бъдат толкова интелигентни, че ще извършват една година човешка мисловна дейност за секунди. Тогава не е толкова трудно са си представим, че една програма ще е способна да се самоусъвършенства стигайки до безброй заключения и възможни изходи.
Нова ера
Интересно е, че подобен развой на събитията и развитие на технологиите биха могли да са от полза и за човешкия ум. Някои учени смятат, че тогава ще можем да използваме свръх модерната технология, за да подобрим собствения си интелект, променяйки структурата на мозъка или пък осъществявайки директна връзка с машините.
Къде обаче е границата и как ще разберем дали сме я преминали? Дали ще са просто някои подобрения в основните човешки способности или ще можем да изключваме емоциите си, виртуалната реалност ще е неразличима от действителността, ще контактуваме помежду си само с мисълта си и ще се превърнем повече в роботи, отколкото в по-развити хора?
В един такъв свят разбира се, няма причина да смятаме, че по-висшият изкуствен интелект, способен да съществува като самостоятелна и саморазвиваща се система, ще има какъвто и да било интерес към нас. Дори тогава човекът би бил излишен, защото не би имал какво повече да предложи.
Колко близо е сингулярността?
Истинският въпрос е дали подобно нещо ще се случи наистина. Само защото някои прогнозират така, това не означава, че са прави. Дебати се водят постоянно, като има много противници и поддръжници на теорията за технологична сингулярност. Основните аргументи срещу нея са, че всъщност не се наблюдава по-голям технологичен напредък и развитие през последните години – дори обратното.
За това говори Джонатан Хюбнър – физик от Центъра за въздушна отбрана към Пентагона в Чайна Лейк, Калифорния. Той изучавал броят на значими открития на глава от населението. Използвайки за източник книгата „История на науката и технологиите“, Хюбнър стигнал до заключението, че пикът на изобретенията е бил през 1873г. и от тогава насам технологичното развитие се забавя.
Стойността, която Хюбнър определя за настоящето е 7 значими технологични открития на милиард човека за година – също както е било през 17-и век. Така до 2024г. се очаква скоростта на технологичното ни развитие да е същата като през 9-и век.
Джонатан предлага две възможни обяснения: икономиката и размерът на човешкия мозък. Или не си струва инвестирането в иновации, които няма да имат добра печалба, или вече сме научили почти всичко, което можем да научим и откриването на нови неща става значително по-трудно.
Бен Джоунс от Северозападния университет в Илинойс е съгласен с Хюбнер, сравнявайки проблема с този на Червената кралица от „Алиса в Огледалния свят“ – трябва да тичаме все по-бързо и по-бързо, за да останем на същото място. Той обаче смята, че причините са други.
Неговата теория е, че първите изобретатели са избирали по-лесните и сигурни идеи – един вид са откъсвали ябълките, които са били по ниските клони на дървото. Така през следващите векове учените трябва да полагат все повече усилия за решаването на по-трудни проблеми. Огромният обем от информация, който постоянно се увеличава пък означава, че човек трябва да учи и отделя много повече време, за да достигне до настоящия момент в технологичния напредък и да е способен да изобрети нещо ново.
Оказва се, че не е трудно да оборим тези твърдения. Нормално е изобретенията и пробивите в научната сфера да ни се струват все по-малки и незначителни – все пак сме стигнали до квантовата физика, та дори и отвъд Слънчевата система. По-малките открития лесно могат да останат незабелязани в така сложните и обширни сфери на модерната наука.
Разбира се има много различни доводи, както в подкрепа, така и против теорията за неизбежната сингулярност и никой не може да докаже със сигурност дали това ще се случи ли не.
Бъдещето на човечеството
Според Курцвейл компютърните системи ще достигнат капацитета на човека през 2020г, а 9 години по-късно ще разкодираме човешкия мозък, прекрачвайки границата на въобразимото – идеи като връзка човек-машина вече ще са напълно възможни и ще навлезем в невиждан технологичен подем, когато бъдещето ни и развоя на събитията са изключително неясни.
Независимо дали ще изберем да му се доверим или не, едно е сигурно – дали ще е след 10 или след 100 години, човечеството ще бъде изправено пред избор, който ще определи бъдещето ни. И ако действително доживеем до технологична сингулярност, три са най-очевидните възможности.
1. Позитивна сингулярност – преход към по-висше и интелигентно общество. Това ще позволи на всеки човек да изпита впечатляващ напредък и да преживее драматично самоусъвършенстване отвъд познатите граници. Тук човекът все още успява да си съперничи с машините.
2. Негативна сингулярност – апокалиптичен сценарий на самоунищожение, породено от изключителния технологичен прогрес, при който човекът вече е излишен. Безсилни сме пред свръх еволюцията на изкуствения интелект.
3. Бягство – оттеглянето на човечеството към по-традиционна форма на общество за няколко хилядолетия. Такова, което ще ограничи технологиите, които биха могли да доведат до горните два варианта. С още няколко хиляди години опит човекът вероятно ще може да се справи с притежаването на подобна сила.
Какво ще се случи обаче, ако навлезем в позитивна сингулярност? Не е ли това най-добрата ни възможност? Доста може да се поспори по този въпрос. Трудно е да си представим какво можем да очакваме в един такъв на пръв поглед фантастичен свят. Ще можем ли да заменим телата си с по-добри, запазвайки най-същественото – човешката душа?
Ако съдбата на органичния човек е да бъде заменен от изкуствени същества, които са по-способни от еволюиралите маймуни, можем ли поне да ги създадем така, че да се мислят за хора?
Или както предлага Теяр дьо Шарден, всички ще се обединим в едно цяло, притежаващи знания и възприятия присъщи само на боговете? Това обаче не прави ли машините следващите хора? Тези, които ще искат да ни достигнат и ще се боят от нас, да не ги нараним или изоставим?
Във всеки случай идеята за сингулярност е увлекателна и макар да предполага някои доста лоши изходи за нас, също така ни вкарва в работилницата на Създателя, където всичко е възможно.
Защо паяците имат осем крака?
Паяците са безгръбначни хищни животни, които до този момент наброяват над 40 000 вида. Разпространени са в целия свят и най-известната им отличителна черта са осемте им крака. Повечето са не по-големи от 1см, но някои достигат и до 9-10см.
За разлика от повечето насекоми, паяците имат 2 крака повече. Учени, които се занимават с роботика са провели
множество експерименти, за да установят колко крака са нужни за добро придвижване. Оказва се, че шест са достатъчни и предоставят добра стабилност.
При пяците допълнителните 2 крака им помагат при изплитането на паяжини, както и при лов. Също така им предоставят по-голяма стабилност докато се придвижват по мрежите си.
Най-странните коледни традиции
Лошия Дядо Коледа
Ако си мислите, че най-лошото, което може да ви се случи около Коледа е да влезете в списъка с лошите деца, значи не сте чували за Крампус – злият двойник на Дядо Коледа. Неговата задача е да накаже всички деца, които не са били послушни през годината. На 6 Декември австрийските мъже обличат страшните дяволски костюми и обикалят из градовете, всявайки ужас у малките калпазани. На всичкото отгоре на сутринта може да откриете, че коледния ви чорап до камината е пълен не с подаръци, а с въглени.
Легендата за Крампус произлиза от алпийските страни и е разпространена още в Унгария, Бавария и Словения, а напоследък дори и в някои американски щатове.
Акащото човече
Традиционен коледен обичай в някои части на Испания, Португалия и Италия е изнасянето на макет на библейския град Витлеем. Работата е там обаче, че освен Мария, Йосиф и Иисус, в сцената присъства и така наречения „caganer“. Той представлява малка фигурка, запечатана в доста деликатна поза, докато се изхожда по голяма нужда. Обикновено се спотайва в ъгъла, най-вероятно от срам, понеже е на показ в този иначе интимен момент. Преди да започнете да гледате смутено и недоверчиво, ще ви кажем, че и ние се запитахме къде в една такава коледна картина се вписва подобна фигура.
За съжаление точният произход на тази шега не е съвсем ясен, но традицията съществува още от 18-ти век. През последните години пък фигурките често носят образи на известни хора, което само прави цялата работа още по-абсурдна.
Кага тио
В Каталония на Коледа си имат една доста странна традиция, наречена „Caga Tio“. Започва се с издълбаването на дънер, който се поставя на четири дървени крака и му се рисува усмихнато лице от едната страна. Нищо толкова странно до тук, нали?
Да, обаче всяка нощ от 8 Декември нататък, дънера се „храни“ с лакомства и се завива с одеяло, за да не настине. Тогава на Коледа, дървеното човече се хвърля в камината, удря се с пръчка и му се нарежда да „ака“ – иначе казано, да пуска лакомства. Докато семейството дружно налага коледната пинята с пръчки, всички пеят традиционна за случая песничка, с която окуражават дънера да пусне повече бонбони и близалки.
Коледния козел
Корените на тази традиция могат да бъдат проследени до времето преди християнството да навлезе в Северна Европа. В скандинавските страни козелът е символ на бога Тор, чиято колесница била теглена от два козела. През онези времена боговете очевидно нямало с какво друго да се забавляват и Тор често убивал животните и след това ги съживявал с легендарния си чук, за да развеселява приятелите си.
Така в Швеция, Норвегия и някои други северни страни всяка година по Коледа могат да се видят не елените на Дядо Коледа, а предимно декорации и фигури на митичните козли. В центъра на шведското градче Галве всяка година се издига 13-метров сламен козел, който вандалите всеки път успяват да запалят и превърнат в зрелищно шоу от 1966г. насам. Традиционна коледна шега пък е да прекараш коледния козел в двора на съседа си без да те забележи.
Коледната краставичка
Докато украсявахте елхата тази година, едва ли сте попаднали на играчка с формата на краставичка. Ако бяхте в Германия обаче, тя можеше да е част от семейната коледна традиция. Играчката се крие в елхата на Бъдни вечер и на Коледа децата се редуват да я търсят. Който я намери получава допълнителен подарък.
Макар някои да твърдят, че традицията произлиза от Германия, всъщност има няколко истории по въпроса. Една от тях разказва за войник от Гражданската война, който бил пленен в Андерсънвил, Джордия. Умирайки от глад, той се помолил на пазача за една краставичка. Благодарение на нея успял да събере сили и да се измъкне жив. Когато се завърнал при семейството си, започнал всяка Коледа да слага по една краставичка в елхата, за да носи здраве и късмет на този, който я открие на сутринта.
В Бериен Спрингс, Мичиган всяка година организират фестивал на коледната краставичка и твърдят, че обичаят идва от две испански момчета, който се връщали от училище за празниците, но били посрещнати от хулиган, който ги затворил в бидон с кисели краставички. Тогава свети Николай ги съжалил и ги освободил.
Черен Петър
Ако не сте играли, то сигурно сте чували за детската игра на карти Черен Петър. При нея, който изтегли Черния Петър, изгаря. Оказва се, че в Холандия този тъмен образ с етиопски произход, испанско облекло и кофти нрав е не кой да е, а помощника на Дядо Коледа. Всяка година на Бъдни вечер белобрадия старец пристига с шейната си и своя роб – Черния Петър.
По традиция от 1850г. родителите плашат децата си, че ако не слушат през годината, Черният Петър ще дойде и ще ги отведе в Испания. Днес историята се разказва с една идея по-малко расизъм и Черния Петър е описван не като роб, а като коминочистач, откъдето идва и черният му цвят.
Сивата кобила
Още преди появата на Коледа, в Уелс се е провеждал доста интересен езически обичай. Вземате череп от кобила или магарица, закачате го в края на дървена пръчка и опъвате бял плат, който да покрие и човека. За уши може да се пришият две черни парчета, а за очи се слагат зелени шишета.
Група от 5-6 човека, заедно със Сивата кобила, обикалят по къщите и пеят традиционни песни. Пред всеки дом се провежда надпяване, при което домакините и гостите си разменят остроумни рими докато някой не се откаже. Коледарите почти винаги побеждават и тогава им се разрешава да влязат в къщата, за късмет и благополучие. Ако все пак се случи да загубят, те започват да пеят песен, с която се молят да ги пуснат.
Макар и предимно в южните части на Уелс, традицията продължава да съществува и до днес.
Защо небето е синьо?
Може би гледайки към небето често се чудите откъде идва този красив син цвят. В природата няма нищо случайно и синьото небе не прави изключение. Зад него се крие истински научен феномен, познат като законът на Релей. Това е когато много малки частици разпръсват светлината в различни посоки. Частиците са с по-малка дължина от тази на светлината, а понякога дори и с големината на атом.
Когато светлината преминава през атмосферата на Земята, една част от нея не среща почти никакво съпротивление. Останалата обаче не успява да премине и се поглъща от газовите молекули в атмосферата. Макар те да поглъщат всички цветове, небето става синьо, защото молекулите поглъщат по лесно този цвят и той става доминиращ.
За да разберете защо небето е синьо, трябва да сте наясно какво се случва със синята светлина, когато бива погълната от газовите молекули. Тя се разпръсва в различни посоки, оцветявайки цялото небе. И понеже се разпръсва доста надалече, небето винаги е синьо, независимо къде на земята се намирате.
Сигурно сте забелязали, че цвета на небето близо до хоризонта обикновено е по-блед. Това се дължи на факта, че светлината се намира на много по-голямо разстояние и достигайки до вас трябва да премине през по-голяма част от атмосферата, а по този начин се разсейва в други посоки.
Макар небето да изглежда синьо от нашата гледна точка, ако сме в космоса ще виждаме само черна бездна. Причината е в това, че там няма атмосфера и светлината от Слънцето не се разпръсва.
Топ 8 българи в западната развлекателна индустрия
8. Владимир Койлазов и Петър Митев
Двамата са известни като създателите на V-Ray технологията, която е толкова революционна, че се използва с други водещи софтуерни продукти като 3ds Max, Maya, Blender и Cinema 4D. V-Ray е отговорна за специалните ефекти на филми като „Аватар“ и „Трон“ и е широко използвана от дизайнерите по света.
Топ 8 обидни думи с невинен произход
8. Балък
Откакто човекът започнал да върви изправен и да надхитрява животните и природата, той чувства явната нужда да се надсмива над всичко, което е по-малко хитро и изобретателно от него. И каква по-подходяща жертва за подобни нападки от горката риба, която е толкова отчайващо глупава, че сама захапва кукичката.
Балък на турски означава риба, а българинът е придал на тази дума подигравателни нюанси заради древния си страх да не го излъжат с надценка на доматите на пазара, например…
7. Бардак
Често срещано нарицателно за публичен дом или неподредена студентска квартира, в което се отчитат остри нотки на неодобрение, макар и бардаците да са обществена необходимост със своята непретенциозност и приятна отмора.
Думата всъщност произлиза от турски и означава „чаша“, но ето и странното – чаша за безалкохолно или вода, а не за алкохол. Това дали означава, че в бардаците не са се предлагали никакви упойващи напитки и се е ходило там само при неотложна нужда с ясната и единствена цел да се свърши определената работа, която да спаси нечие семейство?
6. Мангал
Тук е ясно – мангалът е метално приспособление, в което се горят дърва или въглени за отопление, и съответно почернява от саждите. За явното обезчестяване на думата, което сме извършили през последните десетилетия, е показателен фактът, че мисълта за мангал не ни се струва ни най-малко стопляща в студените самотни зимни нощи, особено ако живеем в село насред дунавската равнина.
5. Копеле
Предполага се, че името копеле произлиза от латинското копулацио – сексуален акт между мъж и жена. Налице са сериозни исторически основания да считаме, че тази дума се разпространила масово в Мизия и Илирия, където концентрацията на римските военни сили била най-голяма.
Освен това copil на румънски означава дете. Сигурно някога някъде в Македония някой влах е искал да каже на някой българин „видях детето ти да краде дини на пазара“, но при превода даденият българин го е приел твърде навътре. Поне така предполагаме ние…
4. Пачавра
Българките от стотици години държат на чистотата като единствено свидетелство за достойнство, особено в състояние на робство или беднотия. Дори думичката чест има общо с чистотата, но това е друга тема. Пачавра е представлявала мръсна кърпа или парче плат за забърсване, нещо като парцал, и изглежда по-обидно за една жена от това да носи изцапани дрехи, няма накъде.
3. Манаф
За съжаление тук не ни е много ясно пътешествието на тази красива, често използвана думичка. Изглежда Манаф е било името на много важно божество от доислямския пантеон в Арабия, дори е имало негова статуя в Мека, която на жените в цикъл било забранено да доближават. Името му означавало „висок човек, високостоящ“, което по някакви мътни пътища станало нарицателно за малоазиатските турци, използвано на Балканите.
Как и защо „манаф“ придобило значение на активен педераст, за нас си остава загадка, но нека за секунда да си представим, че някъде в Анадола „балканджия“ означава нещо също толкова неприятно. (Или приятно – ние не съдим.)
2. Миндил
Изглежда платовете ще бъдат завинаги обвързани с обидните думи, насочени към български жени. Миндил идва от арабски (منديل) и означава „хартиена кърпичка“. С такива миндили са покривали например погачите и хляба, за да не изсъхват бързо. Ние не смятаме, че са се замърсявали особено много и появата на негативни конотации е все още неразбрана.
1. Шафрантия
През 1848 година в монархическа Европа имало вълна от безредици, вдъхновени от Френската буржоазна революция. Народите в рамките на Австро-унгарската империя се вдигнали на бунт в търсене на свобода, равенство, братство. След бруталното потушаване, с които такива бунтове обикновено остават в историята, много унгарци избягали от родните си земи и се заселили в рамките на Османската империя. За едни сватба, за други – брадва, както се казва. Много от тези унгарци се заселили в шуменско и да – познахте – създали пивоварна, донесли театъра, цигулката, литературния рецитал и други неизвестни дотогава благинки.
Унгарецът Михай Шафрани организирал първите в страната оркестър и хор, в които участвали и български младежи и девойки. И тъй като Шафрани изкарал на сцената и представителки на нежния пол, нещо нечувано в задръстената патриархална провинция на Османската империя, по неговото име такива свободолюбиви жени започнали да се наричат „шафрантии“.
Така че следващия път, когато искате да накарате гаджето да се чувства като самоосъзната, равноправна личност, може да използвате това гальовно нарицателно, придружено с линк към нашата статия. Само че не го препоръчваме.
Автор: Денимир Велчев
Новите седем чудеса на природата
През 2007г. швейцарската фондация New7Wonders започна инициатива за избирането на новите 7 чудеса на природата, измежду 200 кандидата. Миналия месец приключи гласуването и бяха обявени финалистите, гласувани от над 100 милиона души.
Амазонската дъждовна гора
В района на река Амазонка, тази дъждовна гора се ражда преди 55 милиона години по време на глобално затопляне, когато на северния полюс е било подходящо за плаж и температурите са стигали до 23°C. Наричана още „дробовете на Земята“, тя е основен източник на кислород, който е жизненоважен за съществуването на всичко живо.
На площ от 5,5 милиона кв.км. се разпростират повече от половината тропически гори, останали днес на планетата. 6500км. реки представляват 20% от питейната вода на Земята. Един от всеки десет познати животински вида живее в Амазонската дъждовна гора, включително и уникалните за региона розови речни делфини, двупръстия ленивец, маймуната мармозетка, императорския тамарин и ярките отровни жаби, както и америндийски племена, които никога не са имали контакт с модерния свят.
Амазонската дъждовна гора е дом на най-голямото разнообразие от животни и растения на Земята – 40 000 растителни вида, 2.5 милиона вида насекоми, 2000 вида бозайници и птици и 370 вида влечуги. Именно тук е последното убежище на ягуара.
Едва една трета от Амазонската гора е защитена от закона и обезлесяването води до намаляване на горите с около 20 000кв.км. годишно.
Залив Ха Лонг
Освен с легендарната династия Хонгбанг, Виетнамската война и най-голямата пещера на Земята, Виетнам е известен и със Залива на спускащия се дракон, както е буквалният превод на Ха Лонг.
Името на залива идва от една местна легенда, разказваща за предците на днешните виетнамци, които се отбранявали от нахлуващата китайска армия. Тогава боговете им се притекли на помощ като им изпратили семейство дракони. Те се спуснали от небето над залива и започнали да ги засипват със скъпоценни камъни.
Падайки в морето, камъните образували множество острови, които заедно изградили огромна защитна крепост и нашествениците били отблъснати. Благодарение на тази победа бил основан Виетнам. Драконите били запленени от красотата на морския пейзаж и добрината на местните хора, затова решили да останат на Земята. Там където лежи майката-дракон, сега се намира заливът Ха Лонг, а децата й са в залива Ту Лонг. Опашката на дракона съставя областта Бач Лонг Ви, известна с памучно белите си плажове.
Неземната красота на залива е доказателство за силата на геоложките процеси, които са започнали да извайват варовика само преди някакви си 500 милиона години, а карстовите образувания и острови са отпреди 20 милиона години.
В залива има около 2000 острова, като само половината си имат имена. На някои от тях се срещат кокошки, антилопи, маймуни и игуани, а в плитките води плуват около 200 вида риби и 450 вида мекотели.
Туризмът в местността е изключително развит и макар да поддържа икономиката, увеличаващите се туристи представляват пряка опасност за тези невероятна природна картина.
Водопадите Игуасу
Тези водопади са сред най-големите в света и са изключително чудо на природата на възраст 120 милиона години. Съставени са от 275 отделни водопада на височина между 60 и 82 метра, като най-високият се казва Дяволското гърло. Името на водопадите е с индиански произход и означава „Голяма вода“.
Двете страни, които споделят тази красота отдавна са разбрали колко важна и крехка е екосистемата на Игуасу. Бразилия и Аржентина обявяват района за национален парк съответно през 1939г. и 1934г.
Около водопадите Игуасу се носи много интересна индианска легенда. Още преди идването на испанците, земята около водопадите принадлежала на индианците Гуарани. Всяка година те жертвали по една млада девойка на богът змей, който живеел в река Игуасу. Обикновено на девойките още по рождение им било отредено да бъдат пожертвани, така че никой нямал нищо против. Един ден обаче, Наипи, която трябвало да се ожени за Таруба, велик войн от съседското племе, се разхождала по брега на реката и гледала отражението си във водата. Тогава змеят я видял и решил, че това е най-красивата девойка, която е виждал. Настоял племето да му я пренесе в жертва и те решили да го направят ден преди сватбата на Наипи.
Таруба много обичал своята годеница и смятал, че може да я спаси. Разбрали се да се срещнат до реката и заедно да избягат с едно кану. Точно тогава обаче, змеят ги видял и тръгнал към тях, за да ги спре. Таруба започнал да гребе колкото сили имал и успял да се отдалечи. Змеят толкова се ядосал, че тялото му се разширило до големината на реката, изкарвайки я от коритото й. Войнът не се отказвал и змеят изпитал такъв гняв, че разцепил земята.
Реката се разляла над пукнатината и запратила кануто във водовъртеж, а Таруба бил изхвърлен на брега. Наипи падала към земята и змеят я превърнал в скала, за да не избяга. Любимият й я видял и тръгнал да я спасява, но тогава ръцете му били заровени в земята и се превърнали в корени, от които поникнала палма.
Змеят се заровил дълбоко във водите на Дяволското гърло, откъдето да наблюдава палмата и скалата, разделени от огромния водопад, така че никога повече да не бъдат заедно. Те обаче отново успяват да покажат любовта си, образувайки красива дъга между тях.
Остров Джеджу
Това е най-големият и най-южно разположен остров в Южна Корея. Широк е 282км. и се е формирал преди около 2 милиона години след продължителни и масивни вулканични изригвания. Островът дължи уникалността си именно на произхода си.
Най-високият връх на Южна Корея, 1950-метровият изгаснал вулкан Хала-сан се издига от географския център на острова. Контрастът между планинския връх и осеяните с палми тропически плажове е образувал голямо разнообразие от екосистеми.
В един от трите големи кратера на острова се намира истинска съкровищница от 420 различни вида растения, които през лятото боядисват целия пейзаж в разнообразни цветове.
Около Джеджу също витаят много митове и легенди. Една такава разказва за Дупките на трите клана, които днес са известна туристическа атракция. Според легендата именно от там се появили първите заселници на острова – трима полубогове, които създали Царство Танма. След тях пристигнал кораб с три красиви принцеси, които станали съпруги на боговете и ги научили на земеделие. Мъжете изстреляли три стрели от върха на планина, които се забили на три различни места на острова, обозначавайки дома на техните потомци.
Национален парк Комодо
Утвърден през 1980г., индонезийският национален парк Комодо обхваща островите Комодо, Падар и Ринка, както и още 26 по-малки острова и част от Флорес. Паркът има площ от около 1700кв.км. земя и море и е създаден специално с цел опазването на най-големият гущер – комодския варан. През годините обаче са включени и други уникални и застрашени видове, както и морски екосистеми, които са едни от най-разнообразните в природата.
Комодските варани са рядък пример за островен гигантизъм, при който един вид постепенно еволюира, запълвайки цяла екологическа нисша при липсата на по-големи хищници. Тези гущери достигат над три метра дължина и тежат около 70кг. Макар да създават впечатлението на големи и тромави животни, комодските варани всъщност са изключително опасни и могат да бягат с 20км/ч, а вечерята си усещат от 10 километра разстояние. Ухапването им е изключително опасно, защото слюнката им съдържа опасни бактерии, които при ухапване водят до много болезнена и понякога смъртоносна инфекция.
1000 вида риби, делфини и костенурки живеят сред едни от най-красивите коралови рифове в цял свят. Паркът е голяма туристическа атракция и всяка година привлича около 40 000 туриста, които са дошли да зърнат огромните гущери в естествената им среда.
Подземната река Пуерто Принцеса
На петдесетина километра от Пуерто Принцеса – столицата на филипинската провинция Палаван – извира едноименната река. В протежение на 8,2км. тази речна система обхваща огромно разнообразие от редки растения и животни. Рязката промяна в релефа и почвата е допринесла за осемте различни вида гори, които растат на сравнително малка площ и приютяват 295 вида дървета и още стотици други видове растения.
Уникалното при Пуерто Принцеса е, че преди да се влее в Китайско море, тя преминава през пещера и е най-дългата подземна река в света. Пещерата е осеяна с множество сталактити и сталагмити, а при входа си има пищна лагуна, оградена от столетни дървета.
Тейбъл – плоската планина
Вече сме ви разказвали за Кейп Таун и уникалния полуостров Кейп, известен като едно от най-красивите места на света. Над тях обаче се извисява не толкова високата и голяма планина Тейбъл. За сметка на това пък 1084-метровият й връх е забележително плосък и разкрива неповторима, спираща дъха панорамна гледка.
Местната екосистема е много по-различна днес от това, което е била когато холандците за първи път са колонизирали брега през 1652г. Големи хищници като лъвовете и леопардите са избити до крак, както и голяма част от по-големите тревопасни животни. Днес са останали изключително богатата фауна, в която се откриват повече от 2200 растения и редки животни като европейски лопатар, южноазиатски самбар, както и хималайски диви кози, които са се развъдили от избягала от зоопарк през 1935г. двойка.
Какво обаче е чудо на природата? Не е ли самата тя едно чудо? Как можем да изберем няколко от нейните творения и да ги поставим пред останалите? Та нашата планета кипи от живот и природни чудеса. Тя се бори и успява да устои на изпитанията, на които я подлагаме по пътя на нашето самоунищожение – това е чудо. И то няма да трае вечно – вече навсякъде виждаме последствията от нашите действия и няма да мине дълго преди този списък да се нарече Последните 7 чудеса на природата.
