Най-смъртоносните земетресения
10. Голямото земетресение в Канто, Япония 1923г.
Трагичното земетресение се случва преди обяд на 1 Септември с магнитуд 8.3 по Рихтер и погубва 105 000 души. С епицентър около равнината Канто на остров Хоншу, земетресението разрушава по-голямата част от региона, включително градовете Токио, Йокойама, Чиба, Канагава и Шизуока.
9. Ардабил, Иран 893г.
Ардабил се намира близо до Каспийско море в Иран. Поради местоположението си и годината на земетресението, няма много информация за случилото се. Не е известно колко силен е бил трусът, но експерти смятат, че е убил около 150 000 души. През 1997г. на същото място отново има земетресение, но то е по-слабо и причинява значително по-малко щети.
8. Дамган, Иран 856г.
40 години преди земетресението в Ардабил, Дамган е сринат до основи и загиват около 200 000 човека. Преди земетресението с магнитуд 8.0, Дамган е бил столица на Иран. Градът се намира близо до Ардабил и лежи върху земетръсния колан Алпид – втората по сеизмичност зона на планетата. Там са били 17% от най-големите земетресения в света и 6% от всички.
7. Алепо, 1138г.
На 11 Октомври Сирия – най-големият град в региона – е сринат от земетресение с магнитуд 8.5. Леки трусове преди големия са били предупреждение за хората и градовете в региона са евакуирани. Въпреки това загиват 230 000 човека
6. Земетресенито в Индийския океан 2004г.
Едно от най-смъртоносните земетресения в историята е с епицентър в океана. Малко преди 01:00 сутринта на 26 Декември, изключително силно земетресение се случва под водите недалеч от бреговете на Суматра. Самото земетресение не убива хора, но цунамитата след него отнемат над 230 000 човешки живота. Поради местоположението си бедствието засяга почти 20 държави и оставя без дом 1.69 милиона човека. Въпреки, че не е най-смъртоносното земетресение в историята, то се усеща по цялото земно кълбо и дори убива туристи, дошли чак от Швеция. С магнитуд 9.3 това е второто най-силно земетресение записвано някога и измества земната ос с 1см.
[smartads]
5. Хаити 2010г.
В 4:53 вечерта на 21 Януари земетресение с магнитуд 7.0 убива над 230 000 души. Островът познава много унищожителни бедствия в историята си, но това е най-унищожителното от всички. Земетресението разрушава почти всички болници, прекъсва комуникациите, въздушния, наземния и водния транспорт.
4. Хайян, Китай 1920г.
В 8:06 вечерта на 16 Декември, земетресение удря с пълната ярост на 7.8 по скалата на Рихтер (Според някои е било 8.5). Само в Хайян загиват над 73 000 човека, а общо жертвите са над 240 000. Земетресението обръща течението на няколко реки и разцепва земята на някои места. Задейства земно свлачище, което напълно погребва цяло село.
3. Тангшан, Китай 1976г.
Малко преди 04:00 сутринта на 27 Юли земетресение с магнитуд 7.8 неочаквано отнема живота на 242 000 души. Градът е изравнен със земята и много от хората загиват след самото земетресение под срутилите се сгради. Годината е позната в китайската история като годината на проклятията – общо загиват 650 000 души.
2. Антиок, Турция 526г.
Това е най-смъртоносното земетресение за изминалото хилядолетие. Загиват 250 000 души. Трусът е толкова силен, че повдига пристанището 1 метър над земята, а след него последват пожари, които унищожават всички неразрушени сгради.
1. Шанкси, Китай 1556г.
Най-смъртноносното земетресение е било преди 500 години в Китай. Китайската провинция Шанкси е разтърсена от земетресение с магнитуд 8.0, което убива 830 000 човека. Зона широка 840км е надигната, а някои страни отбелязват 60% смъртност от цялото си население.
И до ден днешен няма начин да бъде предсказано земетресение. Знаем само, че на някои места е по-вероятно да се случи, а други райони са смятани за сравнително безопасни. Големи градове като Лос Анжелис, Сидни и Токио лежат върху сеизмично активни земни основи. Единственото, което може да се направи за да се намалят жертвите при подобни бедствия, е строежът на по-стабилни и защитени сгради.
Източник: dirjournal.com
Огненият водопад
Водопад Конска опашка се намира в Йосемитския национален парк в Калифорния и всяка година за няколко дни през Февруари водите му се оцветяват в ярко оранжево от залязващото слънце.
Истината за хранителната индустрия
Всички сме виждали красивите опаковки на храните в магазина. Дървената ограда, зелената трева и веселите фермери по етикетите на храните. Истината зад производството на храната, която ядем обаче, е съвсем друга.
Замисляли ли сте се, че домати има през цялата година? А забелязвали ли сте ягоди, големи колкото ябълки? Знаете ли откъде идва месото и колко път е изминало до местния магазин?
Фермичката по етикетите всъщност се оказва, че не е ферма, а е фабрика. Там животните не се отглеждат, те се произвеждат за месо. То идва от шепа големи фирми и корпорации, които всъщност налагат правилата на пазара. Малтретират животните, а и с работниците си се отнасят не по-различно. Защо им е да те третират добре, след като след теб чакат още десетки, които да заемат мястото ти?
Тези корпорации правят всичко възможно за да не знаете какво ядете. Фантазията за фермерът, който всеки ден става по пладне и извежда кравите на паша, изчезва още с появата на заведенията за бързо хранене преди стотина години. От тогава този бизнес всяка година се разраства с огромни темпове.
През 2006г. пазарната стойност на бързата храна достига 102 милиарда долара, а в Индия индустрията нараства с 40% на година. McDonald’s има в 126 страни на 6 континента с над 31 000 ресторанта по света. Burger King има повече от 11 000 ресторанта в 65 страни, а Subway са едни от най-бързо развиващите се в бранша с около 39 000 ресторанта в 90 страни до Май 2009г. И така безброй компании с безброй ресторанти, които продават безброй бургери, хамбургери и други подобни. Предлагането на такива еднообразни, подобни и евтини продукти по целия свят си има своите последствия.
McDonald’s са най-големият купувач на говеждо месо в САЩ и искат хамбургерите им да имат един и същ вкус във всеки един от ресторантите им. За да постигнат това, те започват да произвеждат говеждото така, както те искат. Това се отнася и за картофите, свинското, марулите и дори ябълките.
Преди 40 години най-големите производители на месо държали само 20-25% от пазара, а днес дялът е 80%. Това означава, че тези няколко корпорации определят хода на индустрията и диктуват правилата на играта. Дори да не ядете във веригите за бързо хранене, месото, което си купувате в магазина отново идва от същото място.
За да задоволят нуждите на големите хранителни вериги, тези корпорации променят изцяло начинът, по който се отглеждат пилетата и кравите. Преди 50 години пилетата са били два пъти по-малки и са растели два пъти по-бавно. Гърдите им вече са два пъти по-големи, тъй като бялото месо е най-търсено.
Животните не се отглеждат, те се произвеждат на конвейер и се правят така, че да са почти едни и същи, сякаш произвеждат топки за голф. Отношението към тях е като към неодушевени предмети, които не изпитват болка. Пилетата се отглеждат в огромни, тъмни и затворени отвсякъде помещения, които събират стотици хиляди животни. Кравите вече не пасат трева, те се угояват с царевица, тъй като тя е по-евтина, а и от нея наддават повече и по-бързо. Прасетата се тъпчат по десетки в контейнер, който се прекарва през машина и 5 секунди по-късно животните излизат на бутове и разрязани на парчета.
Всичко това е намеса в естествения ход на природата и си има последици. Тъпченето на кравите с царевица е променило храносмилателната им система. Бактериите, които разлагат органичните вещества в стомаха им мутират и стават все по-опасни за човека. Това, което често чувате по новините за заразено месо, което се изтегля от пазара месеци след пускането му, е именно резултат от мутациите. Годишно се разболяват хиляди хора от опасния щам на бактерията. Между 3% и 5% от тях умират. На пилетата им се дават купища антибиотици и химии, от които наддават изключително бързо. Животните не могат да направят и две крачки без да паднат от тежестта си. Пилето може да стане годно за колене само за 49 дни от излюпването си.
При обработката в заводите месото се пръска с какви ли не препарати и антибактериални вещества. Оказва се, че една ферма, която разфасова пилета на открито сред полето и не използва химични вещества за дезинфекция е десет пъти по-хигиенична от заводите. Корпорациите обаче не искат вие да знаете за това. Те притискат и убиват малкия бизнес. Фермерите нямат избор, защото имат много заеми и са принудени да играят по правилата на големите. Така вие или трябва сами да си отглеждате храната или да купувате тяхната.
Когато отидете в магазина ви се струва, че има купища разнообразни продукти. Всъщност се оказва, че това не е така. 90% от продуктите в магазина имат едни и същи съставки. Царевицата например се съдържа в кетчупа, сиренето, батериите, фъстъченото масло, желето, подсладителите, сиропите, соковете, въглищата, месото, бързите храни. Използва се и за производството на пластмаса, тъкани и биогориво. Това налага свръхпроизводство на царевица на много ниски цени. Тя излиза евтина и в големи количества. Използва се в почти всичко и от нея могат да се произведат всякакви храни на ниска цена. С нея се храни добитъкът, дори рибата се захранва с царевица и се променя хранителния й режим, защото е по-евтино.
В кланиците има десетки, дори стотици хиляди животни, които буквално са затънали до колената в тор. Това е развъдник на всякакви болести. Докато им дойде времето за колене, животните са омазани целите в тор. В кланицата се колят по 400 животни на час и месото не може да се опази от замърсяване с тор. По този начин то става преносител на още повече бактерии.
Хранителният бизнес се разраства все повече и изисква все по-големи продукти за по-бързо време и на по-ниска цена.
Генномодифицирани организми
ГМО са растения с изменено ДНК, което им дава по-голяма устойчивост и променя хранителното им съдържание. Генната модификация първоначално е използвана за да се намалят заразите по посевите и за добива на повече продукция на по-ниска цена.
През 80-те години върховният съд решава, че вече може да се патентова живот. Това довело до големи усилия на компаниите да патентоват жизненоважни неща, като семената например.
Американска компания произвела генномодифицирани соеви семена, които можели да се пръскат с препарат, който убивал всички плевели, но посевите оставали незасегнати. През 1996г. само 2% от соята в САЩ е с гена на компанията. До 2008г. тя вече е над 90%. Това означава, че почти всички, които имат посята соя, всъщност дължат пари на компанията, защото соята носи техния ген. Дори фермерът да е посял чиста соя, полените и семената, които се разнасят по въздуха замърсяват чистите насаждения с генномодифицирани семена и те стават собственост на компанията.
Компаниите се борят за това върху храните да няма етикети. Те не искат да знаете колко калории изяждате. Не искат да знаете и дали има наситени мазнини в храната ви, нито откъде идва месото, което ядете. Последно се бореха срещу етикетите за ГМО. Сега повече от половината обработена храна по супермаркетите, която не се произвежда от местни производители, съдържа генномодифицирано съдържание.
Следващият път, когато отидете до магазина, гледайте внимателно какво си купувате. Четете етикетите и особено написаното с дребен шрифт. Купувайте органични храни и се хранете здравословно.
Някои права запазени!
3D технологиите
Телевизията, също като останалите технологии, се развива непрекъснато. Първо черно-белите телевизори придобиха цвят, след това започнаха да стават все по-големи, а през последните две десетилетия LCD и плазма технологиите достигнаха до там, че можете да си купите 61 инчов телевизор, тънък само няколко милиметра. Какво следва?
След като можете буквално да заместите една стена с телевизор и да гледате филми с най-високо качество, какво повече от това можете да искате? Говорим за 3D телевизия.
За нея се споменава за първи път през 1922г. с премиерата на „Силата на любовта”, който бил описван като първият 3D филм.
Следващият бум на 3D-то е през 50-те години. През онези времена купищата нискобюджетни филми разчитали основно на трикове за привличане на зрителското внимание. Филмовите продуценти искали да накарат хората да посещават кино залите. За целта инсталирали вибриращи седалки, които симулирали електрически шок или пък спускали надуваем скелет пред зрителите по време на филма.
През годините излязоха няколко продукции в 3D, но до скоро нямаше нищо впечатляващо. Нека да видим как точно работи 3D технологията.
Да виждаш в три измерения
Защо виждаме всичко в реалния свят като триизмерен обект, а когато го видим на телевизионния екран изглежда плоско? Как 3D технологията заобикаля този проблем?
Всичко се свежда до начинът, по който фокусираме обектите. Виждаме, защото очите ни поглъщат светлината, която се отразява от тях. Мозъкът ни интерпретира светлината и създава образ. Когато обектът се намира далеч, светлината, пътуваща към едното око е паралелна на светлината към другото око. Когато обектът се приближава, тези линии вече не са паралелни, а се събират и очите ни трябва да компенсират.
Когато фокусирате върху обект, мозъкът ви изчислява усилието, нужно за фокусиране, както и колко трябва да се съсредоточи погледът ви. Тази информация в крайна сметка ни дава представата за това колко далеч е обекта.
Тайната на 3D телевизията и филмите е в това на всяко око да се показва един и същ образ, но под леко различен ъгъл. Това заблуждава мозъка, че плоското изображение всъщност има дълбочина. Проблемът е, че тогава информацията за това колко далеч се намират обектите не съответства на реалната. Очите ви се съсредоточават върху двата образа, които изглеждат сякаш са точно пред вас, но всъщност фокусират върху екрана, който е по-далеч. Това е причината да ви болят очите, когато гледате прекалено дълго.
Пасивни очила
В 3D бизнеса има основно два вида 3D очила – пасивни и активни. Пасивните лещи разчитат на проста технология и вероятно са първото, което си представяте като чуете за 3D очила.
Класическите такива имат стереоскопични лещи. Те обикновено са с различни цветове за да филтрират картината от екрана. Най-често използваните цветове са червено и синьо. Ако погледнете картината без очилата, лесно ще забележите, че има два образа, които леко се разминават. Единият има син отенък, а другия червеникав. Когато си сложите очилата, тези образи се съединяват в един, който изглежда има дълбочина.
Какво се случва всъщност? Червената леща абсорбира червената светлина, тоест филтрира червените образи от екрана. Синята леща прави същото със сините образи. Окото зад червената леща вижда само сините образи, а това зад синята леща вижда червените. Мозъкът се заблуждава, че очите виждат един обект и те се съсредоточават в различна точка от точката на фокусиране – точно това дава илюзията за дълбочина на образа.
Напоследък все по-популярни стават и поляризираните очила. Техните лещи пропускат само светлинни вълни от определен ъгъл. Всяка леща пропуска само определената поляризирана светлина. Така отново виждате единичен образ с дълбочина. Поляризираните лещи са по-популярни от стереоскопичните, защото те не изкривяват толкова цветовете на картината и предоставят по-добро изживяване. Те обаче са трудно приложими в домашни условия – ще трябва да покриете телевизора си със специален поляризиращ филм за да се получи 3D ефекта.
Активни очила и 3D телевизори
През последните няколко години инженерите са измислили нов начин за създаването на триизмерни образи във филмите и телевизията. Пак са нужни очила, но те не използват цветни лещи и не променят толкова много цветовете на картината. За да гледате на телевизора си вкъщи не е нужно да слагате нищо допълнително. Очилата работят като контролират кога всяко око да вижда екрана.
Те използват LCD технологията, която става активна част от зрителското изживяване и имат инфрачервени сензори, които им позволяват да се свързват безжично с телевизора ви. За да се получи триизмерният ефект, картината прескача между два различни варианта на един и същ образ. Те леко се разминават, както при пасивната система, но не се показват по едно и също време – спират се и се пускат с много голяма честота. Ако гледате без очилата ще ви се струва, че двата образа се показват едновременно.
LCD лещите в очилата се променят от прозрачни в плътни с честотата на прескачащите образи. Лявото око е блокирано, когато дясното вижда образа и обратното. Всичко това се случва толкова бързо, че мозъкът не успява да засече премигванията. Нещата са така изчислени, че всяко око да вижда само един от образите на екрана.
В продължение на години LCD и плазма екраните не бяха добри кандидати за тази технология, тъй като честотата им на трептене беше твърде ниска за получаването на гладко движение на образите, но в последно време излизат все по модерни телевизори с все по-високи честоти.
За да гледате с активните очила обаче не ви върши работа какъвто и да е телевизор.
3D телевизори
Двата различни образа трябва да се синхронизират по някакъв начин с LCD лещите в очилата. Това става с помощта на стереоскопичен синхронизиращ сигнала конектор. Това е стандартен конектор с три края, които се пъхат в специален порт на 3D телевизорите. Другият край на конектора се свързва с инфрачервен радиопредавател, който изпраща сигнали към 3D очилата. Така става синхронизацията между очилата и екрана.
Има два вида 3D активни очила и те не са съвместими помежду си. Едните са E-D, а другите ELSA. Въпреки, че и двата вида очила работят със стандартния стереоскопичен сигнал, E-D очилата работят само с E-D предавател, който може да се синхронизира с ELSA очилата, но те няма да работят добре.
Дори да имате 3D телевизор, предавател и активни очила, не всичко на екрана ще изглежда триизмерно. Доставчикът на видео съдържанието трябва да оптимизира сигнала за 3D. Въпреки че е възможно да се конвертира вече наличен материал в триизмерен, някои предпочитат още при заснемането да работят в 3D. В бъдеще вероятно ще има много DVD плеъри с възможност за възпроизвеждане на 3D сигнал и може дори да има 3D кабелна или цифрова телевизия.
Лещовидни екрани
Въпреки че 3D технологията е впечатляваща, някои хора искат същия ефект без да е нужно да носят очила. Има няколко опита за създаването на дисплей, който да прожектира образите в триизмерното пространство с помощта на лазери и изкуствен дим, но те не са особено практични.
Има само един начин за създаване на триизмерни образи на места като спортни стадиони или в хотела на конференция. Този метод разчита на дисплей, облечен в лещовиден филм. На екранът вървят два леко различни образа, а лещите насочват светлината от екрана към очите – всяко око вижда само един от образите. Мозъкът събира двата образа и ги интерпретира като триизмерен.
Тази технология изисква видеото да е обработено така, че двата образа да се преплитат.
Друг проблем при лещовидните екрани е, че ефектът зависи от местоположението на зрителя. Ако не сте на правилното място картината става размазана. В бъдеще може би камера ще следи позицията ви и телевизорът ще настройва картината спрямо вас.
Дали 3D телевизията ще е следващата мода в технологиите или ще залезе след няколко десетилетия? Още е рано да се каже, но тепърва предстои да се разгърне истинският потенциал на 3D киното, а и след нечувания успех на „Аватар” много филмови компании се насочват към триизмерната технология. Можем само да се надяваме реалистичното изживяване пред екрана да не остане само в кино залите, а да е достъпно и за всеки вкъщи.
Източник: howstuffworks.com
10 чудеса на света, за които не знаете
Въпреки, че може и да сте чували за някои от тях, тези чудеса не са така известни като „седемте чудеса на света”. Това обаче не им пречи да са изключителни.
Оризовите тераси в Банауе
Оризовите тераси в Банауе са на 2000 години и са издълбани в планината Ифугао във Филипините от местното население. Терасите често се спрягат от филипинците като „осмото чудо на света”. Смята се, че са били изградени почти изцяло на ръка. Терасите се намират на 1500м. надморска височина и покриват 10 360кв.км. от склоновете на планината. Напояват се от древна напоителна система, разположена в дъждовните гори над тях. Казва се, че ако отделните тераси се наредят в редица, те ще обиколят половината земно кълбо. Местните жители продължават да сеят ориз и зеленчуци, но ерозията постепенно разрушава терасите и е нужно те да бъдат реконструирани постоянно.
Сигирия
Сигирия (Скалата на лъва) е древна скална крепост и останки от дворец, разположени в централната част на Матале в Шри Ланка, които са оградени от дълга мрежа градини, басейни и други структури. Сигирия е популярна туристическа дестинация и е известна с древните рисунки (стенописи), които напомнят за тези в пещерите Аджанта в Индия. Сигирия е построена по времето на управлението на цар Касапа I (447г – 495г) и е една от седемте забележителности в Шри Ланка, включени в Световното наследство на ЮНЕСКО.
Историята около изграждането на градините и двореца е наистина интригуваща. Касапа бил по-големия син на владетеля Датхусена, който незнайно защо завещал трона на по-малкия Мохалана. Касапа обаче не допуснал това да се случи и направил преврат, като затворил баща си в тъмница и по-късно го убил, а брат си прокудил в Индия.
Касапа бил убеден, че все някога Мохалана ще се завърне и ще го преследва, за да отмъсти за баща им, поради което избрал скалата Сигирия, за да я превърне в свое сигурно убежище. Мохалана все пак превзел крепостта, но тогава Касапа се самоубил, за да не попадне в неговите ръце.
Прочети повече за Сигирия на : http://iskamdaznam.com/sigiriya-shri-lanka/
Кулата на Херкулес
Кулата на Херкулес е древен римски фар, намиращ се на полуостров на около 2.4 километра от центъра на Ла Коруня в Испания. Структурата е висока 55 метра и има гледка към северноатлантическия бряг на Испания. Построена е преди 1900 години и е реконструирана през 1791г. Това е най-старият римски фар, който все още е в употреба.
Торун
Торун е град в северната част на Полша, разположен на река Вистула. Средновековният град е родното място на Николай Коперник. Археолозите са открили, че първите заселници в околността са били през 1100г. пр. н.е. През 1230г. тевтонските рицари построили замък на мястото. През 1263г. францискански монаси се заселили в града, а след тях и доминиканците. През 1264г. наблизо се основава нов град. 20 години по-късно градът (тогава два града) се включва в Лигатана на Ханзата и скоро се превръща във важен търговски център. Както можете да видите, градчето е доста привлекателно.
Пещерите Аджанта
Пещерите Аджанта в Махаращра, Индия са издялани в скалите монументи, датиращи от 2-ри век пр. н. е. и съдържат рисунки и скулптури, смятани за шедьоври. Около 480г. пещерите били изоставени и джунглата ги крила до 1819г., когато британски офицер тръгнал по следите на тигър. Той случайно попаднал на входа на една от пещерите и на стената изписал името си, което и до ден днешен се вижда.
Долината на цветята
Долината на цветята е изключително красива долина високо в Хималаите, която е описвана от катерачи и ботаници от повече от век, а в индуската митология присъства още по-отдавна. Този изключително разнообразен терен е дом на много редки и застрашените животински видове, сред които влизат черната азиатска мечка, снежният леопард, баралът (хималайският син овен). Стотиците видове цветя оцветяват долината в най-различни нюанси, които се променят с времето. Долината на цветята е включена в Световното наследство на ЮНЕСКО. Местните винаги са знаели за съществуването на приказното място и разказват легенди, че там живеят феи.
Метеора
Метеора („окачените скали”) е един от най-големите и най-важните комплекси от източно ортодоксални манастири в Гърция. Седемте манастира са построени върху естествени пясъчникови стълбове. Достъпът до тях е бил изключително труден и е изисквал високи стълби или големи мрежи по които се издърпвали храната и хората. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес са останали само седем действащи, единият е закрит за посещения на туристи. Метеора е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.
Баган
Баган е древен град в Мандалай, Бурма и първоначално се е казвал Аримаданапура (градът на този, който победи врага), както и Тамбадипа (земята на меда) и Тасадеса (сухата земя). Градът е бил древна столица на няколко древни кралства в Бурма. Баган кандидатства да стане част от световното наследство на ЮНЕСКО, но е отхвърлен. Според някои причината е политическа, но официалното становище е, че военната хунта реставрира древни храмове и сгради без да се съобразява с оригиналните архитектурни стилове и използва модерни материали, които нямат нищо общо с оригиналния дизайн.
Лептис Магна
Лептис Магна е бил виден град от Римската империя. Руините му се намират в Ал Кумс, Либия, на 130км. източно от Триполи. Мястото е едни от най-забележителните и добре запазени руини от Римската империя в Средиземноморието. Градът е основан от финикийски колонизатори около 1100г. пр.н.е. и става известен чак когато Картаген се превръща в основна сила на Средиземноморието през 4-ти век пр.н.е. Остава под владението на Картаген до края на третата пуническа война през 146г. пр.н.е. и след това преминава към римската република.
В Римската Империя Лептис Магна e център за снабдяване на империята с екзотични животни. По времето на Юлий Цезар в града живеят 100 000 души. По време на Траян градът става колония, а по времето на Север, който произлиза от тук, градът получава ius italicum, което означава голямо освобождаване от данъци.
Библиотеката на Целзий
Това чудо е посветено изцяло на знанието. Библиотеката на Целзий се намира в Ефес, Турция и е построена за да събира 12 000 свитъка и да служи като монументална гробница на Целзий (който бил консул през 92г., губернатор на Азия през 115г. и богат и известен гражданин). Сградата е важна, защото е един от малкото останали примери за библиотека, повлияна от Древен Рим. Показва също, че обществени библиотеки е имало не само в Рим, но и из цялата Римска империя. След масивна реставрация, предната фасада е възстановена и сега служи като пример за римската архитектура.
Източник: listverse.com
Неразкрити убийства
Убийствата в Зеевен
Убийствата станали през 1976г. и до днес са един от най-известните неразрешени случаи в Швейцария. Пет члена на семейство Зийгрист между 45 и 80 годишна възраст били открити мъртви в дома си. Според полицията мишените били само две, а останалите просто имали нещастието да си бъдат вкъщи по това време. Причината за смъртта била очевидна – 13 изстрела с пушка Уинчестър. Изненадващо било точността на изстрелите – 11 от тях били в главата и 2 в гърдите.
В днешни дни по-голяма част от хората вярват, че убиецът е Карл Дозър. През 1996г. била открита италианска пушка Уинчестър, зазидана в стена в дома му. Изследването на пушката установило, че това е оръжието на убийствата, но нямало мотив, нито доказателства Дозър и семейството да са се познавали и той останал само като заподозрян.
Втора теория се върти около Джони Зийгрист, роднина на жертвите, който може да е помогнал на Дозър и да е купил мунициите. Продавачът в магазина си спомня, че са го питали за муниции за италианска Уинчестър. Джони вероятно е бил подценяван и това е бил мотивът му. Той прекарва известно време в затвора, но със смъртта му през 80-те години случаят остава неразрешен.
Боб Крейн
Робърт „Боб” Крейн е американски ТВ актьор, известен с ролята си на полк. Хоган от комедийния сериал „Героите на Хоган”. Сериалът се върти шест години (1965г – 1971г) и Крейн става известен с добрият си външен вид и грубият си подход в опитите си да саботира нацистите. Това, което зрителите не са знаели е, че Крейн се е борил с пристрастяването си към секса, което е причината за разпадането на двата му брака. То не се изразявало само с безбройните му секс приключения с по-млади жени, а се превърнало в мания към камерите и секс филмите.
На 29 Юни 1978г. Крейн е открит пребит до смърт в апартамента си в Аризона. Заподозрян номер едно бил Джон Карпентър, но не известният актьор, а приятел на Крейн, който му дал идеята да записва на видео сексуалните си изяви. Той признава, че е бил с Крейн същата вечер, но отрича да го е убил, въпреки че е открита мозъчна тъкан в колата, която е карал. За съжаление случаят още от самото начало не бил разглеждан сериозно от властите и съдебните медици действали немарливо, а Карпентър е на свобода и до ден-днешен.
Даян Фози
Даян Фози става известна на света с пионерските си изследвания с горили в Африка и усилията й да спре избиването им. През 1967г. Фози открива изследователски център Карисоки в планините Вирунга, Руанда. Снимката й е на корицата на януарския брой на National Geographic през 1970г, където има и снимки на Фози и горилата Пинътс, първият мирен контакт между човек и дива горила. Книгата й „Горили в мъглата” е най-продаваната книга за горили на всички времена и тя продава правата на Юниверсъл за 1 милион долара и продължава с изследванията си.
През 1985г. Фози е открита мъртва в леглото си. Убита е с мачете, което е конфискувала от бракониери. Доказателствата водели до работници в изследователския център и всички били арестувани, а по-късно и освободени. Никой не е обвинен в убийството й, но се смята, че са намесени хора от черния пазар и бракониери на горили и други диви животни.
Фози е погребана до най-добрият си приятел, горилата Диджит, в специално гробище в изследователския център, което тя е конструирала за горилите, които е изучавала.
Джули Уорд
28 годишната фотографка от Ипсуич била на визита в Кения и е открита мъртва в резервата Масай Мара през 1988г. Разчлененото й тяло е открито дълбоко в дебрите на резервата седмица след като е обявена за изчезнала. Първоначалната теория на властите в Кения била, че е нападната от лъвове и ударена от гръм, но са открити доказателства за човешка намеса и е прието за убийство.
Има два съдебни процеса по случая, един през 1992г. и един през 1998г., но и тримата заподозрени са оневинени. Случаят привлича международно внимание след усилията на Джон Уорд, бащата на Джули. Той пътува до Африка над 100 пъти и инвестира над 1 милион паунда в опитите си да залови убиеца, но поради загриженост за безопасността на туризма в Кения, няма осъден убиец.
Амбър Хагермън
Мисълта за свободно разхождащ се убиец на деца е най-лошият кошмар за жителите на един град. Амбър Хагермън била красиво 10 годишно момиченце от Арлингтън, Тексас. На 13 Януари 1996г. полицията получила описание на човек, който бързо и насила вкарал Амбър в черния си ван и я отвлякъл. Веднага започнало издирване на вана, но четири дни по-късно тялото на момичето било открито в реката. Гърлото й било прерязано два дни след отвличането.
През 2007г. Терапон Адхан от Такома, Вашингтон бил арестуван като заподозрян в серия от отвличания и изнасилвания на деца в окръг Вашингтон. Той е единственият заподозрян по случая на Амбър, въпреки че не са повдигнати обвинения за това. Понастоящем има награда от $75 000 за информация, която може да доведе до залавянето на убиеца.
На името на Амбър Хагермън, в САЩ се въвежда тревога Амбър, която се използва при отвлечени деца.
[smartads]
Тупак Шакур
Нощта, в която е убит американският рапър и актьор, познат още като 2Pac и Макавели, е добре документирана. На 6 Септември 1996г., в компанията на Марион Найт, Тупак започнал вечерта си в Лас Вегас на боксов мач между Майк Тайсън и Брус Селдън, където присъствали и Луис Госет Младши, Чарли Шийн и Реджи Джаксън. След кратко спречкване между него и Орландо Андерсън в лобито на хотела, Тупак изпратил Найт до дома му в предградията на Вегас. Около 10 часа вечерта двамата, заедно с обкръжението си, тръгнали към Клуб 662, където Тупак трябвало да пее. Така и не пристигнали. Когато спрели на червен светофар, колата им била блокирана от три коли, а четвърта минала в ляво и от нея започнала стрелба. От 13-те куршума по колата на Найт, три уцелват Тупак – един в гърдите, един в бедрото и един в ръката.
Две от гумите на колата им били спукани при стрелбата, а трета се спукала по пътя за болницата и се наложило да извикат помощ. Парамедиците успяват да закарат Тупак до университетската болница, където бил спешно опериран. След общо три операции и премахването на единия му бял дроб, Тупак умира от раните си шест дни по-късно.
Някои казват, че Тупак е убит заради връзките си с бандите, а други – че защото майка му е била Черна пантера. Единственият свидетел, който се съгласил да свидетелства, бил убит два месеца по-късно в Ню Джърси и делото останало неразрешено.
Катрин да Коста
Проституцията не е най-безопасният начин да си изкарваш прехраната, а за Катрин да Коста се оказало смъртоносно през пролетта на 1984г. Рзчлененото й тяло е открито на две различни места в град Солна, Швеция. Обявена е за изчезнала на 10 Юни, а първите части от тялото й са открити на 18 Юни. Втората част е открита на плаж в Солна на 7 Август. Главата, вътрешните органи, едната й гърда и гениталиите й така и не били открити. Точно липсата на тези органи била основната причина да няма осъден за убийството.
Двама доктори – патолог, който работил на двете места и общопрактикуващ лекар, чиято дъщеря имала спомени как баща й извършва убийството, били арестувани и съдени. Поради липсата на доказателства за начинът на убийството нямало начин да се определи дали жертвата не е починала „от естествена смърт”. Съдът бил принуден да освободи двамата заподозрени, на които им били отнети разрешителните за медицина.
Мери Пинчот Мейер
Мери била жена от висшето общество и е поредната, която е убита заради асоциации със семейство Кенеди. Тя завършила в колеж Васар и отрано започнала да се интересува от комунизма, дори станала член на американската лейбъристка партия. Работела като журналист в списание Мадмоазел и непрекъснато била в компанията на влиятелни хора. Никой не се изненадал когато се омъжила за Корд Мейер, лейтенант от военноморската армия на САЩ, през 1945г. Две години по-късно напуснала работа за да гледа трите си деца вкъщи. Корд Мейер си осигурил позиция в ЦРУ, а фактът че бил член на комунистическата партия не било проблем. През 50-те години Корд Мейер бил един от главните действащи в „Операция присмехулник” – тайна мисия, чиято цел била да се повлияе на хората с помощта на медиите. Мери също можела да бъде полезна за ЦРУ, но множеството й любовни афери я правили „ненадежден кандидат”.
През 1956г. смъртта на втория син на Мери е причината за развод и още любовни афери. Тя дори се залюбила с дългогодишния си добър приятел, Джон Ф. Кенеди. По онова време малък кръг жени от висшето общество имали план да влияят на решенията на вишестоящите мъже като използват секс и LSD. Мери била една от тези жени и нейната мишена бил самият Джон Кенеди.
Мери Пинчот Мейер е убита на 12 Октомври 1964г., 11 месеца след убийството на Дж. Кенеди. Тялото и е открито с две огнестрелни рани, една в тила и една в сърцето. Изстрелите били направени от близко разстояние, вероятно от упор. След убийството, близките й търсили дневника й и евентуално го открили и изгорили. Роднините й казват, че аферата й с Кенеди била документирана, но нямало информация за убийството му.
През 2001г. Корд Мейер е попитан дали знае, кой е убил Мери. Той отговаря „Същите мръсници, които убиха Джон Кенеди.”
Убийствата при езеро Бодом
Езеро Бодом се намира близо до Хелзинки във Финландия. На 6 Юни 1960г. там се е случило ужасяващо масово убийство. Рано сутринта група от четири тийнейджъри, две 18 годишни момчета и две 15 годишни момичета, били нападнати с нож докато спели в палатката си до езерото. Трима били убити, а Нилс Густафсон бил тежко ранен със сътресение и счупена челюст. Въпреки че имало оцелял, нямало следи, които да доведат до арест за нападението.
20 години по-късно, един мъж оставя предсмъртно писмо, в което признава за убийствата. Казва, че е бил продавач на лимонада при езерото и онази нощ е убил младежите. Разследването на полицията обаче, доказва, че признанието му е фалшиво, тъй като по времето на убийствата е бил с жена си. През 2003г. се появява нова следа, когато професор Жорма Пало разказва за мъж, който е постъпил в болницата онази нощ. Името му е Ханс Асман и бил лекуван от „съмнителни наранявания”. Пало твърди, че именно той е убиецът, но всичко било покрито, защото Асман имал връзки с КГБ.
Най-големият обрат настъпва, когато през 2004г. е арестуван Нилс Густафсон – оцелелият при нападението. Изминали са 44 години от убийствата и Густафсон бил на 62 години. Според официалното изявление „Густафсон избухнал от ревност заради новата си приятелка. Тя е намушкана множество пъти след смъртоносния удар, докато при останалите липсва подобна ярост. „ Стига се до съд, където се оказва, че взетата кръвна проба не е от Густафсон и той е оправдан през 2005г. Като обезщетение Финландската държава изплаща на Густафсон огромна сума пари „за причинени психически вреди от престоя в затвора”.
Убиецът на прислужниците
Смята се, че Моли Смит е първата жертва на „убиеца на прислужниците” – сериен убиец, който вилнее из Остин, Тексас между 1884г и 1885г. Почти 4 години преди убийствата на Джак Изкормвача, жителите на града са хвърлени в паника, а някои дори твърдят, че убиецът при двата случая е един и същ. Убийствата на поне 7 млади жени се присъждат на убиеца на прислужници, който не само изнасилвал жертвите си, но и ги пребивал или нарязвал до смърт. Понякога оръжието на убийството било брадва, а друг път жертвите били пробождани с нещо остро в ушите или по лицето. Убиецът отвличал жертвите докато спели, поради което на няколко пъти били нападани и мъжете им, които спели до тях. Били извършени множество арести, но всички били освобождавани поради липса на доказателства.
До Септември 1885г. убиецът на прислужници е нападнал осем човека и убил петима. Нещата утихнали за няколко месеца, но тогава на Бъдни вечер през 1885г. били изнасилени и убити още две жени. Съпрузите и на двете жертви са арестувани и изправени пред съда. Криминалистиката била още в началото си и мъжете били освободени. Убийствата спрели и нямало виновен.
През 1888г. в Уатчапъл, Англия Джак Изкормвачът започнал да убива. Един от заподозрените бил малайски готвач, който се наричал Маурис и заплашвал да убие проститутките, но след това изчезнал. През 1885г. той работел в Пърл Хаус, малък хотел в Остин, Тексас. Информацията е потвърдена и е установено, че готвачът е напуснал през Януари 1886г. Убийствата в Остин спрели две седмици преди това, а повечето от жертвите се намирали в близост до хотела.
Източник: listverse.com
Най-невероятните висящи мостове
Мостовете може да не са известни както най-високите небостъргачи, но тези хоризонтални архитектурни чудеса са не по-малко забележителни.
Бруклинския мост в Ню Йорк
За построяването на дългата 1825м. структура са били нужни 13 години и в продължение на 20 години това е бил най-дългият висящ мост в света. Бруклинският мост е проектиран да бъде 6 пъти по-здрав, отколкото е нужно. Въпреки всичко, хората имали съмнения за устойчивостта на моста. Само седмица след откриването му плъзнал слух, че мостът ще се срути и в резултат на това 12 души загинали. На 17 Май 1884г. известният шоумен П.Т. Барнум решил да опровергае слуховете веднъж завинаги, като повел шествие от 21 слона по моста.
Такома Нароус във Вашингтон
При проектирането на днешните мостове се използват и принципи от аеронавтиката, но едно време не е било така. Открит на 1 Юли 1940г., мостът Такома Нароус си спечелва името „Галопиращата Герти”, поради люлеенето му при по-силен вятър.
На 7 Ноември, само 4 месеца след откриването му, ветрове със скорост 67 км/ч наклонили моста под такъв ъгъл, че малко след това той се разпаднал на парчета и променил завинаги дизайна на бъдещите мостове.
Мостът Такома Нароус е построен наново през 1950г. а през 2007г. до него е направена идентична структура. Единият мост обслужва трафика от изток, а другият – от запад. Въпреки че ветровете в района са все така силни, и двата моста се държат добре.
Понте Октавио Фраяс де Оливейра в Сао Пауло, Бразилия
Невероятна гледка за очите, особено вечер, когато е осветен, това е първият висящ мост във формата на Х. 1600 метровата конструкция се простира над река Пинейро и е открит през Май 2008г. Масивен бетонен пилон с височина 138м. поддържа двете крила на моста в средата.
Всяка година през Декември, по въжетaта на моста се пускат светодиоди, който с помощта на компютърна програма светят в различни цветове по различни начини. Сигурно си мислите, че светлинното шоу разсейва шофьорите, но хората вече са свикнали и не им прави впечатление.
Дъгата в Токио
Не е лесно нещо да изпъкне в неоновите нощи на Токио, но мост Дъга със сигурност успява. 580 метровата конструкция е завършена през 1993г. и името и е дадено от народа. През деня изглежда бял, за да се вписва в архитектурата, но когато слънцето залезе, мостът светва във всички цветове на дъгата. Системата се захранва от слънчева енергия, която се абсорбира през деня.
[smartads]
Железопътния мост над река Бейпанджинг в Китай
Този китайски мост е с една от най-големите арки в света, но е забележителен заради невероятната гледка. Мостът е открит през 2001г. и свързва два планински върха над 280 метрова пропаст. Той е жизненоважен за развитието на бизнеса и приходите в един от най-бедните райони в Китай.
Милениум в Нюкасъл, Англия
Често наричан „Мигащото око”, заради необичайният си метод на работа, мостът обслужва пешеходци и безмоторни превозни средства.
Наклоненият мост е официално открит през Май 2002г. и е дълъг 126м. Малкият размер и начинът на работа са позволили цялата структура да бъде монтирана наведнъж с помощта на огромен кран. Това, което го прави необикновен е, че когато трябва да премине плавателен съд, мостът се завърта нагоре, за да го пропусне.
Жуселино Кубичек в Бразилия
Асиметричният модернистичен мост се простира над езеро Параноя с дължина 1200м. и е кръстен на обичания бивш президент Жуселино Кубичек де Оливейра. Виждането на Кубичек за град на бъдещето е дало началото на столицата на Бразилия през 50-те години. Дизайнът на моста се състои от три асиметрични 61 метрови арки, а стоманени въжета поддържат конструкцията.
Аламило в Севиля, Испания
Построен по чисто естетически причини за Експо ’91, Аламило е забележително красив въжен мост с един пилон. Напомнящ на огромен слънчев часовник, мостът е поддържан от 13-те въжета на 142 метровия пилон.
Аламило е бил важна транспортна връзка до остров Ла Картуха, където се е провело Експо ’92. От тогава мостът се е превърнал в символ за обещаващото бъдеще на града.
Хангжу в Шанхай, Китай
С дължина от 35,6 км. Хангжу е най-дългият, прекосяващ океана, мост в света. Официално е открит през Май 2007г. и е намалил времето за пътуване от делтата на река Янгце до Нингбо близо наполовина. Някой части от Хангжу все още се дострояват, като изкуствения остров в средата, който ще бъде на платформа, закотвена за дъното, за да устоява на силното вълнение.
Виадукт Милау във Франция
Виадуктът определено не е за хора, които ги е страх от високо. Мостът се простира над долината на река Тарн, близо до стария град на Милау в южна Франция. Архитектите са го проектирали специално, за да може преминаващите шофьори да се наслаждават на гледката към града.
Висок 343м. от основата до върха на най-високия си пилон, Милау е най-високият транспортен мост в света. Той е няколко метра по-висок от Айфеловата кула и 37м. по-нисък от Емпайър стейт билдинг. По пътя от Париж за Монтпелиер се минава по Виадукт Милау, който струва 400 милиона евро и е открит официално на 14 Декември 2004г.
Източник: weburbanist.com
Хийт Леджър (1979 – 2008)
Хийт Леджър е роден на 4 Април 1979г. в Пърт, Австралия. Син е на Сали Леджър, учителка по френски, и Ким Леджър, автомобилен състезател и минен инженер. Леджър е учил в Гуусбъри Хил, а по-късно и в граматическо училище Гилдфорд, където за първи път се насочва към актьорството, участвайки в училищни постановки. Родителите му се разделят, когато е бил на 10 и се развеждат година по-късно. По-голямата му сестра, Кейт, с която е бил много близък, е актриса и е вдъхновението за неговата игра и любовта му към Джийн Кели. Хийт и Кейт имат две полусестри – Ашли Бел (родена 1989г.) и Оливия Леджър (родена 1997г.).
Леджър бил много добър на шах и печели шампионата при младежите в Австралия само на 10 години. Като голям, той често играел с други ентусиасти на шах във Вашингтон скуеър парк. Филмовата адаптация от Алан Скот на шахматния роман от 1983г. „Царски Гамбит”, в която преди смъртта си е планирал да играе и да режисира, щеше да бъде първият игрален филм на Леджър като режисьор.
Като 17 годишен, Хийт и негов приятел решават да си стегнат багажа, да напуснат училище и да потеглят към Сидни. За него там било мястото, където мечтите се сбъдват. Вече в Сидни, с 69 цента в джоба си, Леджър прави всичко възможно за да пробие. Първата му истинска роля е в нискобюджетния филм “Blackrock” (1997г.), където играе тийнейджър, който научава, че най-добрият му приятел е изнасилил момиче. Участието му във филма е твърде малко. Следващото му прослушване е за ТВ сериала “Sweat” (1996г.), където може да избере да играе или плувец или гей колоездач. Избира да играе колоездача, защото смята, че така ще покаже истинските си качества и ще се отличава от останалите. Това привлича известно внимание върху него, но много скоро сериалът е спрян и той започва да търси нова роля. Участва в сериала „Home and Away” (1988г.), където играе сърфист, който се влюбва в едно от момичетата от Съмър Бей.
Следва роля в „Paws” (1997г.). Филм, създаден с единствената цел да трупа печалби от славата на Нейтън Кавалери, който има своят миг слава по това време. Ролята му носи пари, но не и напредък в кариерата. През 1999г. получава роля във филма „Две ръце”. Криминалният трилър постига голям успех и му осигурява роля в „10 Неща, които мразя в теб” (1999г.). След него Хийт е нарочен като несериозен тийн актьор, затова приема роля в тежката драма „Патриотът”(2000г.). където си партнира с Мел Гибсън.
През 2001г. продължава да се доказва с участията си в „Балът на чудовището” (2001г) и “Като рицарите” (2001г.).
За следващата си роля, Леджър се качва на седлото в „Четирите пера” (2002г.), където играе войник, отказващ да се бие във войната в Судан през 1875г. Макар и силно обсъждан, филмът е финансова катастрофа.
Следва „Нед Кели” (2003г.), където Хийт си партнира с Наоми Уотс и Орландо Блум. За съжаление филмът не пожънва успех и не е разпространен в Щатите.
Въпреки всичко, Леджър вече е известен и връзката му с Хийтър Греъм е във всеки таблоид, а аферата му с Наоми Уотс поражда дори по-голям интерес. Той доказва, че целта му не са парите и отказва главната роля в мега бюджетния „Александър” на Оливър Стоун. Вместо това се насочва към поредица от различни роли. През 2005г. си партнира с Мат Деймън в „Братя Грим”, който е ефектен, но със слаб сценарий.
Хийт най-накрая получава така жадувания успех с ролята си в „Планината Броукбек” (2005г.), за която е номиниран за Оскар. Действието се развива през 1963г., а Хийт Леджър и Джейк Гиленхал са обратни каубои, които имат трудности с възприемането на сексуалността си. На пръв поглед филмът е за забранената любов между обратните, но всъщност става въпрос за животът, изпълнен с лъжи и отричането на собствената личност. С участието си Леджър печели не само слава, но и съпруга в лицето на Мишел Уилиямс – звездата от сериала „Кръгът на Доусън”. Тя също като съпругът си е напуснала училище за да търси нов живот.
Следват роли в „Казанова”(2005г.) и „Кенди”(2006г.), който постига неочакван успех заради участието му, а в биографичната драма за живота на Боб Дилън, „Няма ме” играе романтичната страна на музиканта.
В последното си участие, Леджър влиза в ролята на Джокера от „Черният рицар”, режисиран от Кристофър Нолан и излязъл по екраните в Америка на 16 Юли 2008г. – шест месеца след смъртта на актьора. В интервю за Ню Йорк Таймс на 4 Ноември 2007г., Хийт описва Джокера като „психопат, масов убиец, шизофреничен клоун, които не изпитва съчувствие.” За подготовката си за ролята, той казва: „Заключих се в хотелската си стая за месец, направих си дневник и изпробвах различни гласове – беше важно да открия най-изобразителния глас и смях. Навлязох в света на един психопат – някой, който не го е грижа за последствията от действията му.” Добавя, че Нолан му е дал пълна свобода за ролята, което е „забавно, защото Джокера може да направи и каже каквото иска. Нищо не го ограничава, всичко е една голяма шега.” Хийт Леджър печели посмъртно Оскар за най-добра поддържаща роля, както и много други награди. До смъртта си на 22 Януари 2008г., Леджър е завършил половината от ролята си във филма „Сделката на доктор Парнасус”.
Около 14:45 на 22 Януари 2008г., Леджър е открит в безсъзнание в леглото си от икономката, Тереза Соломон, и масажистката си, Даяна Уолозин. Според полицията, Уолозин пристигнала около 15:00 за масажа на Леджър и се обадила на приятелката му Мери-Кейт Олсън за помощ. По това време тя била в Калифорния и се обадила на частни охранители да проверят какво става. В 15:26 масажистката се обадила на 911 за да каже, че „Г-н Леджър не диша” и докато чакала помощ направила сърдечен масаж, но без резултат.
Бърза помощ пристигнали след 7 минути в 15:33, но не успели да го съживят. В 15:36г. Леджър е обявен за мъртъв и тялото му е изнесено.
При новината за смъртта му, пред апартамента му започнали да се събират хора, носещи цветя. През следващите няколко дни съболезнования изразяват семейството на Леджър, министърът на Австралия – Кевин Ръд, заместник-премиера на Западна Австралия – Ерик Рипър, Уорнър Брос (разпространители на „Черният рицар”) и хиляди фенове от цял свят. Актьорът Даниел Дей-Луис посвещава награда си от Актьорската гилдия на Леджър, като казва, че той е бил вдъхновението му. Верн Тройер, който работи с Хийт в „Сделката на доктор Парнасус” преди смъртта му, си татуира сърце на ръката, което да му напомня за него.
На 9 Февруари тялото на Хийт Леджър е кремирано, а урната с пепелта му е погребана до гробовете на баба му и дядо му.
След две седмици на спекулации за възможните причини за смъртта на Леджър, на 6 Февуари 2008г. излизат резултатите от аутопсията и токсикологичните анализи. Заключението е, че „Г-н Леджър е починал в резултат на силно натравяне от комбинацията на оксикодин, хидрокодин, темазепам, алпразолам и диксоламин. Смятаме, че смъртта му е инцидент, в резултат на предозиране с предписани медикаменти.” Тези лекарства са често предписвани в САЩ за безсъния, гадене, депресия, болка и настинка.
Смъртта на Леджър се отразява на рекламната кампания за „Черният рицар” на Кристофър Нолан и на продукцията на „Сделката на доктор Парнасус” от Тери Гилиъм, която той замрази за известно време, но реши да завърши с компютърно генерирани образи и да посвети филма на Леджър. Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фарел довършват започнатото от Леджър и даряват заплатите си на дъщеря му.
Говорейки за режисирането на „Черният рицар”, по който Леджър е приключил работата си през Октомври 2007г., Кристофър Нолан казва: „Беше изключително емоционално да работим след смъртта му.” Всичките сцени на Леджър са представени точно както са били изиграни, без да се добавят дигитални ефекти в изпълнението му. Филмът разбива рекордите и получава изключително положителни рецензии от критиците, най-вече отнасящи се до невероятното изпълнение на Хийт, което за мнозина е смятано за „най-добрият Джокер, изиграван някога”.
