Смята се, че Менес („Онзи, който търпи“) е първият смъртен фараон (за разлика от митологичните божествени негови предшественици) на Египет, който обединил Долен (по долното течение на Нил) и Горен Египет. Митовете гласят, че Менес-ака-Нармер е получил трона на Древен Египет директно от бог Хор.
Според историческите хроники, Менес е първият фараон от първата династия, с която започва човешката история на Египет – той бил „поставен на трона“ директно от боговете, с които бил свързан. Освен обединението на Горен и Долен Египет, това историческо събитие донесло в земята на фараоните още писмеността, изкуството, селското стопанство и занаятчийските технологии.
Очевидно такива процеси са били много по-бавни, отколкото ни разказва митологията; по-специално, политическото обединение е крайният резултат от дългата борба за налагане на централна власт върху местните общности. Последната фаза било обединението на Горния и Долния Египет, т. е. на долината и делтата на Нил – извършено именно от Менес-Нармер.
Датата, обикновено сочена за началото на управлението на Менес, е 3100 г. пр. Хр. Други ключови оценки, които използват историческия метод и радио-въглеродния анализ, го включват в диапазона 3273-2320. пр. Хр.
В една каменна плоча, съдържаща, според експертите, най-ранните йероглифни надписи, които някога са намирани, е изобразено и обединението на Горен и Долен Египет по времето на фараона Нармер. От едната страна на плочката виждаме, че фараонът е изобразен с луковичната Бяла корона на Горен Египет. От другата страна на камъка е изобразен с червената корона на Долен Египет. Според експертите, плочата на Нармер предоставя една от най-ранните известни образи на египетски владетел. В допълнение към плочата на Нармер, друга плочка, този път от слонова кост, разкопана в Накад, се срещат думите „Ага“ и „Мъже“ (Менес).
Но въпреки факта, че Менес е доказал своето съществуване, неговата истинска личност е предмет на дебати, въпреки че общият консенсус на египтолозите идентифицира Нармар с фараона Менес от І-ва династия – който извършил обединението на Египет като първи фараон. Историята уверено твърди, че по всяка вероятност Менес и Нармер са една и съща историческа личност. Ако погледнем труда на Мането – египетски историк от III век пр. Хр., откриваме, че той нарича първия (смъртен) фараон на Египет Менес. Освен това, Херодот споменава Менес като Мин, а 2 списъка на коренните народи на Египет от 19-ата династия (ХІІІ-ти век пр. Хр.) го наричат Мени.
Според един папирус и „История“ на Херодот, Менес е и бащата-основател баща на Мемфис – столицата на древния Египет по време на Старото царство (като „Старо“ или „Древно“ царство се определя Египет при управлението на фараоните от ІІІ-та до VІІІ-ма династия – от 2707 до 2150 г. пр. Хр.).
Древните египетски свещеници разказали на Херодот, че, за да издигне Мемфис, Менес заповядал да се отклони коритото на Нил и да се построи язовир. Една от най-невероятните подробности за управлението на Менес е, че фараонът заповядал да бъде пресушена равнината около бъдещия Мемфис и там да бъде построена египетската столица.
Според Мането, Менес управлявал 62 години и бил убит от хипопотам. Също така се смята, че Менес въвел поклонението на боговете и жертвоприношенията в Древен Египет.
Една от най—високите оценки за Менес дава римския историк Плиний Стари (23-79 гг.) , който го определя като основател на Древен Египет и представител на волята на боговете за тази страна.
