Веднъж един ковач донесъл на римския император Тиберий лавров венец-корона, изкована от необичаен метал. Той изглеждал като сребро, но бил много по-лек. Случайно императорът изпуснал короната на пода и тя забележимо се огънала.
– Откъде взе този метал? – попитал Тиберий.
– От глината – отговорил майсторът.
Императорът заповядал да му отсекат главата, а неговата работилница – да бъде унищожена, тъй като се страхувал, че новият метал ще обезцени среброто на съкровищницата му. Това разказва римският учен Плиний Старши, живял през I век.
Историята на техниката знае още много тайни на древните майстори, които били загубени. Например, платината. От нейното практическо приложение се заинтересували едва през ХІХ век. За да се разтопи, трябва да се повиши температурата до висока точка – 1774°C, но дотогава не знаели как да постигнат това.
Но ето, че древните жители на Америка – ацтеките, още преди Колумб умеели да топят платина и да изработват предмети от нея. Монтесума, последният владетел на ацтекската държава, изпратил красиви платинени огледала за подарък на испанския крал. Как древните металурзи успявали да обработват този огнеупорен метал, все още е загадка.
През 1845 г. немският химик Фридрих Вьолер за пръв път получил чист алуминий с размер на… глава на топлийка. Преди сто години алуминият бил много скъп метал, струвал малко по-евтино от златото, поради трудностите при получаването му. Едва почти половин век по-късно станало възможно да се получи алуминий по по-достъпен, но все пак труден начин.
Обаче древногръцкият мислител Платон, описвайки Атлантида преди 2300 години, казва, че жителите на тази легендарна страна познавали, освен злато и сребро, и друг скъпоценен метал – лек, бял и мек. Напомня ли алуминий? Да. Но ако това е бил наистина алуминий, тогава как биха могли да го получат в толкова далечни времена с тогавашната технология? Или може би това е просто легенда?
Но ето, че преди няколко години при разкопки на древна надгробна могила в Китай, археолозите открили гробницата на известния пълководец Чжау-Чжу, живял преди 1700 години. Орнаментът на гробницата бил направен от някаква неизвестна сплав. Анализът показал, че тя съдържа 10% мед, 5% магнезий и 85% алуминий. Това било невероятно. Подобна находка е важно събитие в историята на технологиите.
Ето защо в наши дни би било изкушаващо да разгадаем тайните на древните занаятчии: как са получавали такива невероятни резултати с примитивната (както смятаме!) техника на своето време? Ами ако разгадаването на изгубените тайни доведе до развитието на процеси, многократно по-прости и икономични от тези, които използваме в момента?
Източниците на информация за развитието на металургията са древни ръкописи, находки от инструменти, оръжие, бижута, следи от древни рудници, останки от пещи, шлаки…
Археолозите са установили, че златото било първият метал, обработван от човека. Това е разбираемо: блясъкът на самородните златни буци и парченца злато е нормално да привлече нечие внимание. Най-старите златни предмети са открити от археолозите в Египет. Те са направени преди 8000 години. В интерес на истината, има и други страни-претенденти за званието „първи златари“, сред тях и България.
Археолозите установяват и ранно използване на сребро и мед. В първобитната епоха се използвало и метеоритно желязо. Човек обработвал всички тези метали само в студено състояние, с помощта на каменен чук. Може би парчетата метал също се смятали за камък, но просто по-мек и поддаващ се по-лесно на обработка. Нищо чудно, че ирокезите наричали медта „червен камък“.
Но началото на металните векове настъпило, когато човек овладял процесите на топене на металната руда, горещото коване и леенето на метала. Първите метални изделия са медни тръбички за украшения и закопчалки за дрехи. Те датират от VІ хилядолетие пр. Хр. и са открити в Турция през 1962 г. Те се конкурират от златните находки при Варна.
По-късно се появил бронзът – сплав от мед с калай или антимон. Сплавта се оказала много по-твърда от медта. Затова бронзовите изделия – оръжия, инструменти, домакински прибори, бижута, били по-съвършени от каменните.
Човек открил желязото няколко хилядолетия след медта. Причината е, че медта се поддава добре на студено коване, а желязото може да бъде ковано само в горещо състояние.
Въпросите – как, къде и кога е извършено първото топене на желязото, отдавна са интересни за хората. По всяка вероятност за пръв път желязото е било стопено случайно, вероятно в резултат на погрешното използване на желязна руда вместо медна. Няма съмнение, че са се опитали да обработят полученото за пръв път желязо по същия начин, както бронза и медта, т. е. чрез коване в студено състояние. Това, разбира се, било безполезно.
Подобни опити вероятно са се повтаряли, докато веднъж незнаен ковач случайно ударил полуохладения метал с чук, което се увенчало с частичен успех. Накрая хората разбрали, че за пълен успех в усвояването на новия метал е необходимо да го коват нажежен до червено.
За най-древния железен предмет, известен на археолозите, се считат огърлици от кухи железни тръбички, намерени от английския археолог Петри при разкопки на египетски гробове от края на ІV век. пр. Хр. Тръбичките са изработени от ковано желязо, в което се намира до 7,5 % никел; това е характерно за метеоритен произход.
За пръв път желязо от земен произход е открито в Близкия изток (Чегер-Бозер, Ирак). То е датирано 3000 години пр. Хр.
Към най-древното желязо може да се причислят и два предмета, намерени при разкопки в Египет: един в Голямата пирамида, построена 2900 г. пр. Хр., а друг – в некропол в Абидос, издигнат 300 години по-късно.
Така човекът усвоявал металите: първо по-меките и лесни за обработка, а сетне постепенно навлязъл и в желязната епоха.
