Плащал ли е СССР за „ленд-лиза“?

Това, че по време на Великата отечествена война на Съветския съюз съюзниците от антихитлеристката коалиция са оказвали материална помощ, не може да се отрече. Още преди нахлуването на нацистката армия в Страната на Съветите САЩ приемат Закона за заем-наем (ленд-лиз), който американците прилагат отначало по отношение на Великобритания.

След нападението на Хитлер срещу СССР съветски и американски дипломати подписали през октомври 1941 г. в Москва протокол за взаимни доставки, според който цялата помощ, получена от съюзниците, ще бъде платена от съветските власти в американска валута и злато.

Традиционно се смята, че през целия период на Втората световна война САЩ и Канада са изпратили материали и оръжия на съюзниците си по ленд-лиза на стойност 50 милиарда долара. От тази сума дялът на СССР е само 22 процента. Лъвският пай получила Великобритания; адресати на помощта са били също Франция и Китай. На свой ред Великобритания също изпратила помощ на СССР на сума 1.7 милиарда долара, а Канада – за 200 милиона.

Доставките включвали не само оръжия, танкове, самолети, военни кораби, но и стратегически материали, храни (главно консерви), лекарства и болнично оборудване. Западните съюзници разбирали много добре, че ако Съветският съюз бъде победен, идва и техният ред, като Германия със сигурност ще смаже поне Великобритания; затова не се колебали да окажат материална помощ.

Техниката и материалите се изпращали по различни начини. Морските конвои пристигали в Архангелск. Самолетите летели от Аляска през Камчатка към вътрешността на страната.

Първият съюзнически конвой с доставки пристигнал в Архангелск на 31 август 1941 г. След това по северния маршрут пътували редовни конвои чак до трагедията през октомври 1942 г., когато германците успели да унищожат конвоя PQ-17. Тогава западните съюзници започнали да се подготвят за операции в Африка и помощта им значително намаляла. Конвоите продължили да пътуват до 1943 г., когато промишлеността на СССР успяла да преодолее преходния период и да организира мащабни доставки на фронта на най-новите съветски оръжия.

Американски историци смятат, че Червената армия получила 18 000 самолета, 7 000 танка и 11 000 броя друга бронирана техника (самоходни оръдия и бронирани автомобили), 5 000 противотанкови оръдия, 8 000 зенитни оръдия и 131 000 автомата. В състава на военно-морския флот влезли 46 миночистача, 202 торпедни катера и 4 подводници. Британците изпратили най-малко 4 хиляди танка, 385 зенитни оръдия, 12 миночистачи. Над 1 000 танка от различни модификации били доставени от канадските заводи.

Ленд-лизът спомогнал за увеличаване на мобилността на съветската конвенционална и ракетна артилерия, за подобряване на транспортната инфраструктура на тила. На СССР били предоставени над 480 хиляди автомобили, също така трактори, мотоциклети, кораби, локомотиви и вагони.

Документите помагат за обективна оценка. Ако сравним статистиката, получаваме следната картина. По време на войната основната тежест на снабдяването на Червената армия с всички видове оръжия е лежала, естествено, изключително върху съветската военна промишленост.

Например, по ленд-лиза съветските летци са получили 18 процента от всички самолети на Червената армия – останалото е произведено от заводите в източната част на СССР. Бомбардировачите от различни видове американско и британско производство в авиацията на Червената армия били само 20% от общото количество.

Още по-малък дял в общата структура на въоръженията се наблюдава при танковете. Съюзниците доставят само 12 процента от необходимото количество. Останалото е произведено от промишлеността на Урал и в Сибир. Освен това, мнението на съветските танкисти е категорично еднозначно: танковете M4-A2 Sherman явно отстъпвали на най-добрите съветски танкове от типа КВ-1, да не говорим за КВ-2, Т-34 и серията ИС.

Единственото нещо, което не може да бъде пренебрегнато, е доставката на превозни средства. Като цяло през цялата война съветските заводи успели да построят 219 хиляди автомобила. Американците доставят повече от 400 хиляди. Всички са виждали по филмите прочутите камиони „Студебейкър“, да не говорим за знаменитите джипове „Вилис“, които се ползвали от командния състав на Червената армия, дори от органите на НКВД. Камионите от САЩ били особено полезни за съветските войски по време на мащабните настъпления в периода 1944-45 г., особено през януари 1945 – когато Червената армия спасява изпадналите в тежко положение англо-американски войски в Ардените.

Прави впечатление, че американските политици по време на Втората световна война никога не са преувеличавали значението на ленд-лиза за победата на Червената армия и съветския народ над хитлеризма. По-конкретно Хари Хопкинс, най-близкият помощник на американския президент Ф. Рузвелт, казва: „Ние никога не сме смятали, че помощта ни по ленд-лиза е основният фактор за съветската победа над Хитлер на Източния фронт. Тя беше постигната чрез героизма и кръвта на руската армия“.

Разбира се, всяка помощ трябвало да бъде платена. И съветското правителство изпълнило задълженията си за плащане. В отговор СССР изпращал в Америка суровини: манган, желязна руда, нефт, въглища. Според британските историци САЩ получават от СССР суровини, равняващи се на 20% от цената на американските оръжия и храна. Освен това, САЩ получават 43 тона чисто злато. Не се заплащали въоръженията, унищожени по време на бойни действия. Оцелялата техника трябвало да бъде върната.

Сметките продължили дори след като последните залпове прогърмели над победения Берлин. Съветските власти платили транш от 48 милиона долара на американците даже по време на войната във Виетнам, въпреки геополитическата конфронтация на световната сцена. През 2006 г. Руската федерация изплатила последния си дълг към платените „съюзници“ от войната.

–