По време на поредната гражданска война в Рим, която се разгърнала след убийството на Юлий Цезар, неговият наследник Октавиан Август имал нужда от верни войски. Той възложил на бившия съратник на Цезар, консула Гай Вибий Цетрониан, да набере нов легион, който получил като обозначение номер пет. Този легион веднага бил изпратен да служи в Македония, затова по-късно бил наречен Пети Македонски.
Дванадесет години по-късно той участвал в решаващо сражение, при това морско. В битката при нос Акциум, където армията на Октавиан разгромила силите на неговия съперник Марк Антоний, Пети Македонски легион бил натоварен на кораби. Легионерите станали абордажни команди, които превземали корабите на противника. Така легионът извоювал първата си победа. След тази битка го върнали на мястото му за постоянна дислокация. През 6 г. бил преместен в Мизия, на територията на съвременна България, за да защитава границата срещу войнствените даки.
Половин век по-късно бил прехвърлен в Понт, където няколко негови части участвали в неуспешен поход срещу партите. След това легионът взел участие в потушаването на бунтовете в Юдея, включително и в превземането на Йерусалим. През 71 г. се връща в Мизия, след което го включват в похода на император Траян срещу даките. От 161 до 166 г. Пети Македонски легион отново се сражава срещу Партия. После се завръща в Дакия и се установява на лагер в селището Потаиса (съвременният град Турда в Румъния). Днес там има музей, посветен специално на този легион.
В средата на 180-те години се случило извънредно събитие. Работници в близките златни мини се разбунтували. Тъй като имали злато, те събрали цяла армия наемници, против която трябвало да се бие именно Пети Македонски. За потушаването на това въстание император Комод присъдил на легиона титлата „Pia Fidelis“ (Верен и Предан“). Може би названието се дължи на факта, че въстаниците се опитали да подкупят и легионерите, но те отказали златото им.
По това време започва епохата на т. нар.„войнишки императори“ и верността на войските била решаваща в политическата борба. Скоро легионът бил преименуван на „Двукратно Верен“, след като подкрепил Септимий Север, който в крайна сметка станал император.
През 250-те години Публий Аврелий Лициний Валерий, известен като император Валериан I, дал на Пети Македонски легион официалната титла „III Pia III Fidelis“ (Трижди Верен и Трижди Предан). А през 260 г. император Галиен, след като победил в поредната гражданска война, променил титлата му на „VII Pia VII Fidelis“ (Седмократно Верен и Седмократно Предан). За съжаление, историята не е запазила сведения по какви поводи е дадено това звание.
През 274 г. легионът се завръща в постоянния си лагер близо до селището Оез в Мизия. Там остава чак до разпадането на Западната Римска империя през 476 г.
Но историята на Пети Македонски легион Седемкратно Верен и Предан, не свършва дотук. Много преди това император Диоклетиан отделил мобилния отряд (лека пехота и конница), прикрепен към легиона, и го изпратил в Мемфис, Египет. Тези части участвали в няколко войни срещу Персия и Армения. Към 400 г. те се преместили в Сирия. След формирането на Източната Римска империя легионът преминава във византийската армия – и двете му части, пехотата и конницата, били обединени.
Последното споменаване за него е надпис от Хелиополис (дн. Баалбек). Пети Македонски се установява в този град и участва в укрепяването на стените му през 635 г. – около 150 години след края на Западната Римска империя. Така, фактически, той се превръща в последния легион на империята, който надживял дори самата нея.
В наши дни легионът получи нов живот. През 2002 г. в град Санкт-Петербург един от руските военноисторически клубове, специализиран в историята на Древния Рим, получи името „Legio V Macedonica“. Клубът си е поставил задачата да възпроизведе старателно начина на живот на легионерите не само в битки и походи, но и в ежедневието. Освен римска военна школа, към „Пети Македонски“ са отворени „Школа за гладиатори“ и „Храм на Веста“ за момичета, които искат да научат изкуството на римското домакинство, шиене, плетене, рисуване, създаване на ароматни масла, козметика по древни римски рецепти, римска кухня.
Така последният легион на империята и до днес е верен на Рим, като пази своите традиции.
–
