Позабравени факти за българските владетели

В историята ни има твърде много неизвестни факти, които въпреки усилията ни, все още не знаем. Има факти за българските владетели, които хората са забравили или напротив – не са ги научавали. В този материал не можем да изброим всичко, но ще припомним само едни от най-важните факти от нашата история.

Ето ги и тях:

Създадената от Аспарух през 680/81г. държава е просто продължение на създадената през 632 г. Кубратова България. Българският владетел просто е преместил столицата от Бесарабия в Мизия.

Омуртаг е познат като канас-и-виги, въпреки че повечето хора го изговарят неправилно като канасюбиги. Той е първият получил тази титла – останалите „ханове“ са известни като „архонти„ (от гръцки вожд или предводител). Титлата на Тервел например е византийска, която на български в „Именника на българските ханове“ съответства на „княз”.

Свикнали сме да считаме Симеон за първия български цар. Това обаче не е вярно. Неговият син Петър I, първият носител на това име е и първият български цар с призната титла от Византия. Освен това Петър е и първия чуждестранен владетел, на който дават византийска принцеса за жена.

Тервел бил удостоен с най-висшата византийска дворцова титла от император Юстиниан – кесар (т.е. принц ). Това било прецедент в българската история – никой друг не бил удостоен с подобно отличие.

След 811г. Крум се заел със задачата да се построи и използва боен флот. Освен това той е измислил и първите писани закони. Той е и първият владетел, който използвал специализиран инженерен корпус за да превзема крепости.

Малко известен факт е, че България е имала трима крале. Това е така, защото единствено кралската титла на Йоан (Калоян) била законно призната от папа Инокентий III след като България се е освободила от византийско владичество. Това означава, че по-правилно би било Калоян, Борил и Йоан Асен II да се считат за крале. По силата на българо-никейския съюз, Вселенският патриарх признал царската (императорска) титла на Йоан Асен II през 1235 г.

Рожденото име на Калоян, което се произнасяло като Калойоан е Йоан (или Йоаница – т.е. Иванчо). Към името му бил добавен прякорът „калос“, идващо от гръцкото красив. Когато прякорът му се слеел с името се образувало Калоян. Правилното произнасяне на името му обаче би трябвало да бъде Йоан II.

Мнението, че Самуил е бил пълководец, който са направили цар е грешно. Той е имал пълното право да се възкачи на българския престол. Самуил бил от благородническо семейство – баща му бил комит (или казано по модерно му – граф) Никола, който е братовчед на цар Петър и е от Крумовия род.

Селянинът Ивайло е единственият човек без благородническа кръв, който законно се възкачил на европейски престол през Средните векове. До времето на лорд-протектора Оливър Кромуел, Ивайло бил единственият човек, който нямал синя кръв, но управлявал голяма европейска държава. През XIX век местният първенец и едрия животновъд Милош Обренович, последвал примера му и станал владетел на Сърбия.

В края на XIV век (1299-1300 г.) Чака се възкачил на престола в Търново, но по-късно бил убит по нареждане на Светослав Тертер. Чака е син на хан Ногай, който е пра-внук на Чингизхан и е единственият владетел от династията на Чингизидите, който е имал честа да управлява европейска държава.

Иван Шишман и Иван Срацимир едновременно управлявали България във времето след Късната Римска империя. Това било в периода, когато тя била разделена на части.

Счита се, че до1418 или 1421, България била управлявана от Константин Шишман. Това го прави последният легитимен владетел на България през Средновековието.

Първородният син и наследник на Иван Шишман, Александър Шишман, намерил смъртта си като османски пълководец и управител на град Измир. Годината била 1418г., Александър или Искендер бей княз според турската вяра, загинал при поход срещу надигане на местна дервишка секта.

Първата Световна война е последната война, в която е участвал български владетел. Това бил Борис III, който заедно с брат си княз Кирил, прекарал известно време в щабовете на няколко различни фронта.

Автор: Божидара Иванова