СС Бейчимо е 1322-тонен товарен кораб с парен двигател, създаден през 1914 година. Първоначалното му име е Ångermanelfven. Построен е в корабостроителницата Lindholmens в Гьотеборг, Швеция. Корабът е използван за пренос на търговски стоки между Хамбург и Швеция до края на 1914 година. 226-метровият кораб достигал скорост от 20 километра в час.
След Първата световна война корабът става собственост на британската Hudson’s Bay Company – през 1921 година. Той получава новото име СС Бейчимо и служи за пренос на кожи, а всяко лято се насочва към бреговете на Канада, за да търгува с тютюн, захар, чай и оръжия.
Бейчимо през 1931 година
От 1921 до 1931 година всичко с Бейчимо е наред и той обикаля света заедно с екипажа. Но зимата на 1931 година поставя края на тази така добра търговия. Екипажът остава приклещен от ледовете на Аляска и обикаля на брега няколко дни, докато ледът отмине, за да могат да продължат към следващата си спирка. Седмица по-късно обаче, ледът отново препречва пътя на Бейчимо. След няколко изтощителни дни, капитанът на кораба изпраща сигнал, чрез който моли за самолет, който да отведе хората му от капана. Някои мъже действително са спасени, а останалите си построяват колиба, в която да изчакат опасността да премине. След като вече били на брега, те възнамерявали да останат там, докато времето не се затопли достатъчно, за да отпътуват отново.
В нощта на 24.11 започна силна виелица и докато екипажът на Бейчимо се крие в бараката си, корабът изчезва. Мъжете започват да се притесняват и след като не го откриват, предполагат, че корабът им е потънал. Няколко дни по-късно ловец на тюлени съобщава, че корабът се е освободил от ледената си преграда по време на бурята и отплавал на около 70 километра от брега.
Корабът в ледовете на Аляска
Тогава капитанът решава, че корабът вече не става за употреба, но няма как да е бил по-далеч от истината. Няколко месеца по-късно, Бейчимо е открит на 400 километра от брега, на който го били оставили моряците. Година по-късно мъж на име Лесли Мелвин пътувал с кучешките си шейни край Ноум, Аляска и съобщил, че видял кораба в близост до брега, сякаш очаквал екипажа да се качи на него отново.
В средата на 1932 година компанията „Hudson’s Bay” получава новината, че корабът все още плава напълно сам, но управителите решават, че той е прекалено далеч, за да го спасяват. Година по-късно други хора съобщават, че са забелязали Бейчимо на бреговете на Аляска. Още няколко души споделят, че са забелязали плаващия кораб да се носи по водата през следващите години, включително и през 1962.
Бейчимо е видян за последен път през 1969 година в близост до Чукотско море. Преди 10 години правителството на Аляска организира кампания за откриването на Бейчимо, както по вода, така и на дъното на океана. Въпреки това, от наричания „призрачен кораб на Арктика“ все още няма следа.
