Легендата за Тристан възникнала в Ирландия и келтска Шотландия и в началото била исторически свързана с принца на пиктите Дростан (VIII век). Оттам била пренесена в Уелс и Корнуол, където обрасла с нови елементи.
Уелските легенди разказват за кралица Есилт и нейния съпруг крал Марк, който управлявал в „страната, където говорят четири езика“, тоест в долината на река Клайд.
Исторически прототипи на легендарните крал Марк и Изолда могат още да бъдат крал Мейрхион Гул, който управлявал британското кралство Регед в периода 490-535 г. и неговата съпруга Есилт Килвинед.
През XII век легендата станала известна на англо-нормандския жонгльор (трубадур) Брери, който я преразказва в стихотворен роман около 1140 г. Този роман не достига до нас, но послужил като източник за почти всички на по-нататъшните литературни обработки.
Творбата на Томас Малори „Смъртта на Артур“ включва „Книгата на Тристрам“. Малори окончателно премахва трагичния елемент от легендата и отхвърля траурния финал – Тристрам и Изолда остават живи и здрави.
И така…
Тристан, престолонаследникът на кралство Лонуа, рано осиротял. Укривайки се от интригите на мащехата си, той се озовал в замъка Тинтагел – при двора на чичо си Марк, крал на Корнуел. Той го отгледал като свой син и, понеже нямал деца, възнамерявал да го направи свой наследник.
Младият Тристан оказал голяма услуга на новата си родина, като убил ирландския гигант Морхулт, който събирал данък от Корнуол. Тежко ранен от отровното оръжие на Морхулт, Тристан седнал в лодка и плавал по течението на река в търсене на изцеление, което получил в Ирландия от изкусната знахарка принцеса Изолда (Златокосата Изолда). После се завърнал в Корнуол.
Васалите принудили крал Марк да се ожени, за да има законен наследник. Тристан бил изпратен да доведе Изолда за жена на краля.
Но по пътя на кораба двамата по погрешка изпили любовна напитка, която била дадена на Изолда от майка й, за да осигури трайната любов на крал Марк към дъщеря й.
Така на кораба между Тристан и Изолда пламнала любов и двамата влезли в интимна връзка. Преди сватбата Тристан се притеснил и търси съвет от своя учител Горвенал. Той му казал, че в първата брачна нощ всички свещи трябва да бъдат угасени и в леглото на краля да легне девствената прислужничка Бранжиена. Така и направили. Кралят не заподозрял замяната.
Вълшебната напитка обаче била свързала Тристан и Изолда с любов, силна като живота и смъртта. Те неведнъж се срещали тайно. Много пъти от наказание и смърт ги спасявали верните Горвенал и Бранжиена.
Веднъж проверили верността на Изолда чрез изпитание с огън. Но огънят бил на другия бряг на река. Тристан, преоблечен като просяк, пренесъл Изолда на гръб, а тя се заклела по следния начин: „Заклевам се, че между краката ми не е имало друг мъж, освен кралят и този просяк, който ме пренесе“. И понеже това било вярно, огънят не й причинил никаква вреда.
Накрая все пак ги хванали. Двамата дълго се скитали из вълшебната Броселиандова гора, където ги приютил в своя замък най-прочутият рицар на Кръглата маса, приятелят на Тристан – Ланселот. Накрая крал Марк им простил. Изолда се завърнала в двореца, а Тристан заминал за Британия. Там извършил много подвизи, станал един от най-славните рицари на Кръглата маса.
Кралят на Британия имал двама сина и дъщеря – Изолда Белоръката. Веднъж насън Тристан бълнувал за Изолда и всички решили, че става дума за нея. Кралят с готовност дал дъщеря си на Тристан, който не посмял да откаже. Двамата се оженили, но понеже искал да бъде верен на Изолда Златокосата, Тристан отказал да се сближава със съпругата си.
Веднъж Тристан бил тежко ранен и имало опасност да умре. Той помолил кралския син Каердин да доведе при него Изолда Златокосата, за да се сбогува с нея. Двамата с Каердин се уговорили, че ако успее да доведе Изолда, на кораба му ще бъде поставено бяло платно, а в противен случай – черно. Ревнивата Изолда Белоръката обаче чула тази уговорка и в последния момент казала на умиращия си съпруг, че се е появил кораб с черно платно. Тристан казал: „Вече нищо не ме свързва с живота!“ и издъхнал.
Изолда Златокосата слязла на брега. Когато видяла тялото на Тристан, легнала до него и умряла от мъка по любимия си.
Погребали ги в два съседни гроба от двете страни на храма в замъка Тинтагел. Там до гроба на Тристан всяка нощ израствало зелено дърво, което прехвърляло клони над храма и увивало с тях гроба на Изолда. Хората три път отсичали дървото и то три пъти израствало отново. Когато крал Марк научил това, забранил да го отсичат повече.
Кралят искал да задържи Горвенал и Бранжиена при себе си, но те не пожелали да останат. Горвенал станал крал на кралство Лонуа, а Бранжиена – негова съпруга и кралица.
Това е легендата за Тристан и Изолда.
