На 29 август 1883 г. журналистът в бостънския вестник „Глоуб“ Едуард Симсън заспал на работа. С кого ли не се случва? Особено, ако е пийнал…
И докато отморявал, Симсън сънувал странен сън: остров Праломе, недалеч от Ява, бил потопен от страшно изригване на вулкан. Хора загивали, настигнати от гигантски вълни цунами, потоци огнена лава заливали градове…
Когато се събудил, Симсън записал съня си, решавайки, че е добър материал за художествен разказ. После оставил листовете на бюрото и отишъл да си доспи.
Бележката му била намерена от дежурните редактори, които сметнали, че той е приел това по телеграфа – и публикували текста. Естествено, такава сензация веднага било подхваната от всички други вестници и излязла на първите им страници.
Скандалът бил невероятен.
Върху географските карти не съществувал никакъв остров Праломе. И никой не бил чул за никакви скорошни вулканични изригвания. Срам не срам, Симсън признал, че всичко това е сън – и бил уволнен незабавно. „Глоуб“ приготвил текст за печат с опровержение и извинение към всички колеги и читатели.
А само часове по-късно по телеграфа започнали да пристигат сведения, които накарали редакцията да захвърли опровержението в кошчето и да върне веднага Симсън на работа с увеличение на заплатата.
Защото съобщенията на информационните агенции гласели, че на 27 август 1883 г. в Индонезия станала една от най-големите природни катастрофи в историята на човечеството. Кракатау – необитаем остров с вулканичен произход, изригнал мощно, като изхвърлил във въздуха огромни количества газ и пепел, предизвикал цунами и убил повече от 36 000 души.
Интересно е да се знае историята на събитията около това изригване, защото тя може да помогне при осъзнаването и на съвременните подобни рискове.
Първите признаци се появили 3 месеца преди катастрофата. Дотогава Кракатау бил спокоен около 200 години – но изведнъж се събудил на 20 май 1883-та. Облакът от пепел имал височина 9 км.
Следващото изригване започнало, всъщност, не на 27-ми, както официално е регистрирано – а на 26-ти август следобяд. Тогава Кракатау изхвърлил в атмосферата стълб от пепел, висок 28 километра.
Но най-страшното тепърва предстояло.
От 5.30 ч сутринта на 27 август, в продължение на следващите 4 часа и половина, вулканът изригнал мощно четири пъти.
Изригванията били чути на разстояние 3900 км. Силата на последната експлозия, в 10.02 ч., била 10 000 пъти по-мощна от атомната бомба над Хирошима. Звуковата вълна обиколила 7 пъти земното кълбо. Един немски военен кораб до остров Суматра бил изхвърлен на 3 километра навътре в сушата.
Кракатау породил масови вълни-цунами, които се стоварвали върху съседните острови. Най-мощната вълна била висока над 36 метра. Тя била толкова силна, че изхвърлила на брега коралов блок с тегло 600 тона и унищожила 165 села на островите Ява и Суматра.
От 36 417 загинали около 90% били убити именно от вълните цунами. Останалите 10% станали жертви на валящите като дъжд вулканични отломки и на пирокластичните потоци – нажежени, бързодвижещи се маси от вулканична лава, пепел и газ. Кракатау изхвърлил в атмосферата 14 куб. км пепел. Газово-пепелният стълб се издигнал в мезосферата, на височина 70 км. Слънцето не се виждало 3 дни. Островите Ява и Суматра потънали в пълна мъгла. Пепелта била толкова много, че в Никарагуа – от другата страна на Тихия океан, слънцето се виждало синьо…
След години Едуард Симпсън вече отдавна бил пенсионер, когато получил от Холандското историческо дружество копие от старинна географска карта. На нея остров Кракатау бил обозначен с име, което не се използвало вече над два века – Праломе.
Случаят със съня на Симсън и досега си остава най-необяснимото събитие в историята на журналистиката.
