Малко са гледките по-впечатляващи от северното сияние в нощното небе, но блестящата завеса от светлина може да стане рядък феномен.
Учени са проучили активността на слънчевите петна и слънчевия вятър за последните 400 години и на базата на тази информация са направили прогноза, че Слънцето ще навлезе в период на много ограничена активност, каквато не сме виждали от началото на 18-и век.
По-спокойното Слънце може да има значителен ефект не само върху северното сияние, но и върху цялата слънчева система.
Какво представлява северното сияние?
Северното (и южното) сияние се наблюдава, когато частици от земната атмосфера и заредени частици от слънчевия вятър се сблъскат. Различните газове създават различни цветове, а тези газове се намират на различна височина в атмосферата. Най-честият зелен цвят се получава от кислородните частици на около 100км над Земята, докато червените светлини също се дължат на кислорода, но на 320км височина. Ако виждате сини светлини, това всъщност е азот, а не кислород.
И тук в уравнението се намесва Земята. Ролята на Слънцето е да предоставя електрони и протони, които се откъсват от атмосферата му при въртене. Тези частици пътуват заедно със слънчевия вятър и пристигат на Земята. Повечето биват отблъснати от магнитното поле на планетата, но на полюсите то е по-слаби и резултатът е северното сияние.
Можем да предвиждаме активността на слънчевия вятър на базата на това колко често се образуват слънчеви петна, а колкото повече са те, толкова по-активно е самото Слънце. Без особена активност на слънчевия вятър, северното сияние ще се превърне в доста ограничено събитие.
По-спокойното Слънце не е проблем само за Земята. То засяга цялата слънчева система. Слънчевият вятър изхвърля плазма от Слънцето чак отвъд Плутон, а тази плазма създава балон, наречен хелиосфера, който е като бариера срещу различни междугалактически космически лъчи, идващи от неща като свръхнови. Без хелиосферата, в слънчевата система ще има много повече космическа радиация.
