Съвременните хора са свикнали с всевъзможни автоматични устройства, които за краткост наричаме просто „автомати“. Характерно за тях е, че, веднъж включени, нататък те действат „сами“, по предварително зададен начин – обозначаван като алгоритъм или програма. Безспорно, най-впечатляващи сред тях са роботите.
Но в миналото също имало подобни устройства. Тогава хората все още не били свикнали с тях, затова те предизвиквали истински сензации, събирайки цели тълпи желаещи да ги видят, както и да разберат начина на тяхното действие.
Много популярни били автоматите, създавани от френския механик Жак дьо Вокансон (1709-1782). Те били от типа „андроиди“ – човекоподобни.
Един от неговите андроиди е популярният „Флейтист“. Това била механична статуя, висока около около 170 см, изобразяваща седнал мъж с флейта. Той свирел 12 различни мелодии. Звуците се създавали чрез издухване на въздух от устата му във флейтата, а смяната на тоновете била предизвиквана от движенията на неговите пръсти върху отворите й.
Друг музикален андроид на Вокансон свирел с лявата си ръка на провансалска флейта, с дясната удрял дайре, а с езика си издавал звуци по обичая на провансалските музиканти.
Един от най-известните автомати на Вокансон е бронзова патица. Тя не само имитирала с изключителна прецизност всички движения, крякания и действия на „оригинала“: клатушкала се, плувала и се гмуркала, но дори кълвяла храна с апетита на жива патица и изпълнявала целия процес на храносмилане с помощта на химически вещества, поставени вътре в нея. Всички тези машини били публично показани от Вокансон в Париж през 1738 г.
Не по-малко удивителни били устройствата на швейцареца-часовникар Пиер Жаке-Дро (1721-1790). Един от автоматите, които той направил – девойка-андроид, свирела на пиано. Друго устройство представлявало 12-годишно момче. То седяло на табуретка, пишело няколко изречения на френски, топяло перото в мастилницата, изтръсквало излишното мастило, спазвало перфектна точност в изписването на редовете и думите – въобще, изпълнявало всички функции на един писар.
Най-доброто произведения на Дро бил часовник, подарен на испанския крал Фердинанд VI. С него била свързана цяла група от различни автомати: дама, седнала на балкон, четяла книга и сякаш слушала мелодията на часовника; мъничко канарче пърхало и чуруликало; куче пазело кошница с плодове и, ако някой вземел плод, лаело, докато не го върнел в кошницата. Освен това, Дро продал за испанските кралски дворци в Мадрид и Вилявисоса-де-Одон 6 часовника с махало, които били оценени на огромната за онова време сума 2 хиляди златни пистола.
Синът на Пиер Жаке – Анри Дро, също бил изтъкнат майстор-часовникар. Той построил друг андроид – „Художник“.
Бащата и синът заедно измислили и направили „пианистка”, която свирела на фисхармония (вид пиано), натискала с пръсти клавишите и наблюдавала положението им, като обръщала глава, а гърдите й се повдигали и отпускали, сякаш дишала.
През 1774 г. на изложение в Париж тези механични хора се радвали на огромен успех. След това Анри Жаке-Дро ги представил в Испания, където цели тълпи зрители изразявали възторг и възхищение. За съжаление Светата инквизиция проявила прекомерна бдителност и устройствата предизвикали у нея сериозни подозрения. Дро бил обвинен в магьосничество и вкаран в затвора; слава Богу, за кратко, понеже кралят се намесил.
Създадените от бащата и сина Жаке-Дро андроиди преминали много пъти от ръце в ръце на най-разлини колекционери – докато най-сетне намерили почетно място в Музея за изящни изкуства на швейцарския град Нюшател, където се намират и днес.
