Било вечер на границата между Русия и Казахстан. Докато оформяли документите на поредната лека кола, граничарите забелязали, че една от пътничките – жителка на Казахстан, свети в тъмното. Просто тялото й излъчвало странна светлина. Краткото разследване показало, че тя преминала лечение на щитовидната жлеза – но това не помогнало да се определи източника на светлината. Понеже жената имала редовни документи, не оставало нищо друго, освен да й разрешат свободно преминаване. Друг подобен инцидент станал на летище, където при проверката на пътниците открили, че пръстите на един от тях излъчват светлина.
Лекарите твърдят, че „хората-светулки“ не представляват никаква опасност за околните.
Една нощ в ловната хижа на Владимир Сухарев и брат му, в дебрите на Сибир, почукал странник. Когато свалил ръкавиците си, се оказало, че дясната му ръка свети в тъмнината. Дори от върховете на пръстите му изтичало сияние, подобно на пламък от ацетиленова горелка. Смаяните братя попитали дали го боли. Но човекът отговорил, че не изпитва болка, а ръката му до лакътя е безчувствена като измръзнала. По лицето му също светели странни петна, но доста по-слабо, и той явно не подозирал това. Мъжът сложил ръка върху вестника, с който била застлана масата – хартията пожълтяла и станала чуплива, сякаш се подложила на въздействието на киселина. Но човекът си отишъл така внезапно, както бил дошъл, и нищо повече не се разбрало за него.
През май 1934г. във вестник „Таймс“ се появила статия за светеща жена от град Пирано. Сеньора Ана Монаро отдавна страдала от астма. Веднъж, по време на сън, от гърдите й започнала да се излъчва синя светлина на бързи импулси. Това явление било наблюдавано от много лекари, но те не били в състояние да му дадат разумно обяснение. Според присъстващите специалисти, в момента, когато тялото на Ана излъчвало светлина, сърцето й започвало да бие два пъти по-бързо от обикновено…
Анна Монаро
Книгата „Аномалии и куриози в медицината“, излязла през 1937г., описва подобен случай на жена с рак на гърдата. Излизащата от гърдите й светлина била достатъчна, за да осветява нощем неголяма стая.
Градът Салем е известен като най-страшното място на територията на САЩ. Американците от други места смятат, че много от местните жители са истински магьосници и вещици. Веднъж в тамошната местност Кротън Фол минавал автомобил, но внезапно двигателят спрял. Един от пътниците чул звук като рев на елен и излязъл да види какво става. Скоро се върнал, като развълнувано размахвал ръце и казал, че видял „необикновени хора.“ По думите му, три жени излезли иззад хълма и се отправили към него – ниски, в тъмни, плътно прилепнали дрехи. Когато включил фенерчето си, техните тела светнали в тъмното със синя светлина, те побегнали и изчезнали…
Официалната наука отрича самата възможност за съществуването на такива аномалии. Биолозите разделят светенето на живите организми само на два вида – биолуминесценция, присъща на микроби, бръмбари и морски животни, и свръхслабо светене, присъщо на всички живи организми, включително и на хората. Но то може да бъде регистрирано само чрез специални устройства, а не визуално. А понякога и не задължително чрез „специални“ прибори, но посредством най-обикновени: който е използвал телевизор със стайна антена преди 90-те години на ХХ век знае, че доближаването на човек до антената нарушава работата на апарата поради биоенергийното излъчване.
А видимото светене на рани, описано в някои медицински учебници и научни трудове по токсикология, може лесно да бъде обяснено с наличието на луминесцентни бактерии в нараненото място. Въпреки това, в архивите на много лечебни заведения се съхраняват протоколите от проучвания, които показват, че светещите способности на живите организми надхвърлят общоприетите представи. Например, установено е, че при определени условия човек започва да излъчва йонизираща радиация, която значително надвишава обичайните фонови показатели. В този случай, различните части на тялото отделят различни дози „биорадиация“. Най-любопитното е, че понякога тези дози може да се преразпределят по тялото в зависимост от желанието. Дори се е случвало това излъчване да разрушава частично структурата на детекторите, използвани при изследванията. Сходно явление е наблюдавано при пъпките на памука. Малката памучна пъпка излъчва истински светлинен факел, с помощта на който си пробива път в околната среда…
Това кара учените да правят извод, че светенето, което са наблюдава понякога при хората, по подобен начин представлява един вид енергийно отклонение – човек се опитва да концентрира енергия за преодоляване на някакво житейско препятствие или занемарено до момента заболяване. Учените не изключват, че някои екстрасенси и други хора с паранормални способности могат целенасочено да използват това явление в своя полза.
Анализирайки целия арсенал на съвременното естествознание, става ясно, че в него знанията за неживото вещество – минерали, химически елементи, физически явления и т. н. са 98%, за биосферата и живото вещество – 5%, а за природата на човека – по-малко от 1%. Затова не бива да се учудваме, че възможностите на нашия организъм са една от най-непознатите области в науката.
