Една от мистериозните християнски легенди, оцелели до днес, е тази за Светия Граал.
Според преданието, това било чаша, от която Иисус Христос пил на Тайната вечеря. После в нея събрали Неговата кръв след Разпятието. В един момент чашата изчезнала и всички търсения на реликвата били неуспешни.
За нея по принцип не са известни кой знае колко неща. Твърди се, че тя дарява безсмъртие и лекува рани. Разказвали, че богатият търговец Йосиф от Ариматея се заклел да пази Светия Граал след екзекуцията на Спасителя.
Тук трябва да се спомене, че официалната Църква не признава тези легенди за автентични. Вярно е, че и четирите Евангелия говорят за човек на име Йосиф, който измолил тялото на разпнатия Христос от Понтий Пилат, увил го в покров и го поставил в гробница, изсечена в скала. Това е основното, което се знае за него. Оттук започват фантазиите на някои християнски писатели, които добавят, че Йосиф събрал кръвта на Христос в чаша и с нея обикалял по различни земи, като проповядвал християнството. По време на странствията си той стигнал до Британия, където решил да спре и основал манастир, наречен „Глостънбъри“ (според някои източници именно в този манастир бил скрит Граалът, който по-късно се превърнал във въплъщение на Божията благодат за хората). След като основал манастира, Йосиф създал монашески рицарски орден, чиито членове били първите пазители на чашата и те оказали отчаяна съпротива на нашествениците-сакси през V-VІ в. После били принудени да пренесат Граала до Сарас (къде се намира Сарас, е неизвестно) откъдето той бил „възнесен на небето“.
Проблемът в тази легенда е, че първите християнски манастири се появяват около 300 години след епохата на Йосиф Ариматейски, а първите монашески ордени – 1000 години по-късно. Според друга легенда, чашата се намирала известно време у Тевтонския орден и била изгубена през 1242 г. в битката на Чудското езеро срещу армията на светия княз Александър Невски.
Според трета легенда, тя се озовала при еретиците-катари. Тази версия води началото си от легендата за крал Артур. Граалът бил пренесен в Британия и скрит на дъното в древен кладенец някъде из дълбините на острова. Рицарите на Кръглата маса, по заповед на Мерлин, тръгнали да го търсят. Сър Пърсивал намерил чашата и я донесъл в двора на Артур. Тогава върху кралството се стоварили различни нещастия: сър Ланселот бил обсебен от престъпна страст към съпругата на Артур Гуинивер и избягал с нея във Франция, племенникът на Артур – Мордред, завзел властта и тежко ранил своя господар в битка. Виждайки, че чашата не донесла щастие на кралството, раненият крал Артур я взел със себе си на тайнствения остров Авалон и по този начин предпазил от неприятности цяла Британия.
После Граалът по неведоми пътища се озовал при еретиците албигойци. След като техните сборища били унищожени през ХІІІ век, последните от тях избягали и предали чашата на Ордена на тамплиерите.
Тамплиерите имали замъци из цяла Западна Европа и притежавали огромни богатства и власт, като се занимавали главно с лихварство – те поставили началото на първите банки. Затова и кралят на Франция Филип ІV унищожил ордена им през 1307 г. Оцелял само неговият португалски филиал, защото успял да се преименува на Орден на Христос. Затова едно от предположенията е, че до ден-днешен Светият Граал се намира под олтара на катедралата в португалския замък Томар – резиденцията на Ордена на Христос. Така или иначе, не е известно някой да се е осмелил да копае под олтара, за да провери…
Ново избухване на интерес към Граала се наблюдавало през ХХ век. Агенти на Третия райх проявили силен интерес към местоположението на чашата.
Интересът на нацистите към тази реликва не е изненадващ, тъй като окултизмът бил в основата на тяхната философия. Самият Хитлер вярвал в древногерманска легенда, според която скритите съкровища се появяват на бял свят на всеки 700 години. (Този реален интерес на нацистите към чашата е залегнал и в основата на сюжета на популярния филм „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Там има и крайно удачен творчески момент: Граалът се оказва не богат златен потир, обсипан със скъпоценни камъни – а обикновена дървена чаша; та нали земният баща на Иисус, Йосиф, бил дърводелец).
Един високопоставен нацист, Ото Ран, тръгнал да търси чашата. Скоро изпратил доклад в Берлин, в който съобщавал, че е намерил мястото, където е скрит Граалът. Според Ото Ран той никога не бил изнасян от албигойската крепост Монсегюр, а бил скрит там в някаква тайна стая.
По-нататъшните събития се развиват стремително. Ото Ран се завръща в Берлин и започва да работи в Бюрото за изучаване на историческото наследство „Аненербе“. Той предава своите открития от Монсегюр на Химлер (в книгата на френския историк Й.-М. Анжер се казва, че сред другите находки бил и Граалът), след което бил обявен за „велик изследовател“. Точно две години подир тези събития Ото Ран се самоубива (според други източници, умира два месеца след молба за незабавно уволнение от СС).
Събитията по-нататък са известни: Третият райх намира своята гибел под снарядите на руската артилерия и бомбите на англо-американската авиация. Така се получило, че Светият Граал отново донесъл беди на онези неправедни хора, сред които се озовал.
Макар, че може би това са само исторически съвпадения. Така или иначе, никой никога не е виждал мистичната чаша.
