Благодарение на откритите следи от увреждания върху костите на вълци и саблезъби тигри, които били главните хищници на планетата през ледниковия период, учените успяват да разкрият основните тайни на техния лов и да определят травмите, от които най-често загивали.
Изследователите намират големи различия между костните травми при саблезъбите тигри и вълците. Вероятно те се дължат на различната стратегия при ловуването, а значителната разлика в броя на нараняванията – на различните ловни навици и размерите на жертвите им.
В дивата природа животът на хищниците никога не е безопасен и лесен. Всеки път, когато лъв, вълк или друго хищно животно се опитва да хване своята плячка, то силно рискува собственото си здраве. Най-малката грешка, успешен удар с рог или крайник от страна на жертвата или просто невнимателно движение води до травми за самия хищник. Той може да оцелее, ако тази травма е лека – но скъсване на сухожилие, тежко счупване на кости или увреждане на гръбнака обикновено водят до смърт. Това се доказва не само от наблюденията върху съвременните хищни животни, но и от следи подир такива наранявания върху костите на динозаври, морски гущери и бозайници, които отдавна са изчезнали.
За палеонтолозите белези от фрактури, фрагменти от кости и зъби в останките на хищници от праисторически времена, както и зараснали кости, са истинско съкровище. Те дават възможност да се научат подробности за животните, а също и особеностите на връзките им с представители на други животински видове.
Така, например, благодарение на изследването на останките на осакатения алозавър, наречен „Големият Ал“, учените успели да разкрият трудната и трагична съдба на древния гущер. Зъбите на тиранозавър, забити в костите на този също хищен динозавър, който успял да оцелее след нападението, позволили да се докаже, че тези същества не се хранели с мърша.
Учените решили да разберат дали ловът и общата стратегия на хищниците имали значение за травмите, които те получавали при неуспешни опити за хващане на плячка. Били проучени много останки на два вида от главните хищници през ледниковия период – вълци и саблезъби тигри. Стотици скелети на тези животни са открити в южната част на Калифорния, в местността Ранчо Ла Бреа. В древни времена там съществувала битумна яма, в която от време на време попадали както тревопасни, така и хищници, търсещи лесна плячка.
Палеонтолозите твърдят, че начините на лов на саблезъбите тигри и вълците се различавали осезателно един от друг. Тигрите ловували от засада и предпочитали едри животни, като внезапно скачали върху жертвата и се опитвали да захапят врата й, а вълците нападали дребни тревопасни.
Изследването на останки от вълци и саблезъби тигри показва, че начините, по които са ловували, се отразявали и в най-често срещаните травми.
Така обикновено тигрите наранявали гръбначния си стълб в района на таза, увреждали също задните си лапи и раменете; а вълците много по-често страдали от наранявания по костите на лапите, глезените, счупвания на врата и скъсване на сухожилия.
Всичко това потвърждава версията на изследователите относно стратегията за лов на тези хищни животни. Тигрите често получавали травми, ако не успявали да притиснат с предни лапи жертвата си след нападение от засада и тя падала върху тях или отхвърляла хищника, като му счупвала гръбнака.
Вълците пък счупвали врата си, когато жертвите разтърсвали глава в опити да отхвърлят хищника, а също късали сухожилия и чупели крака, ако се спънели по време на преследването на жертвата.
Най-интересното е, че саблезъбите тигри се наранявали много по-често от вълците – сред 4.5% от останките на тигри и 3% от тези на вълци, открити в южна Калифорния, са открити сериозни патологии и увреждания.
Според учените това може да се дължи на факта, че саблезъбите тигри ловували по-едра плячка от вълците. Освен това, те излизали на лов сами, което значително увеличавало риска от нараняване. Причината може да е още и във факта, че саблезъбите тигри живеели много по-дълго от вълците, поради което натрупвали много повече рани през живота си.
Изследователите вярват, че по подобен начин може да се анализират останките на други древни хищници, за да се разкрият местата, които те заемали в земните екосистеми на миналото.
Така се възстановява картината на тяхното съществуване на планетата в древността, което не може да стане чрез просто проучване на единични вкаменелости.
