Случаят от април 1836 година с убийството на Хелън Джует, проститутка от Ню Йорк, е изключителен пример за медийна сензация. Най-четените вестници пишат потресаващи истории за случая, а процесът на обвинения за убийството Ричард Робинсън е поставен в центъра на вниманието.
Убийството на Хелън вероятно би било бързо забравено, ако не е бил начинът, по който случаят повлиява на развитието на медиите. Те използват престъплението, за да развиват бизнеса си, а по-късно насочват вниманието си и към делото, на което всички са шокирани да чуят, че обвиняемият е признат за невинен.
Хелън Джует е родена като Доркас Дойен в Австралия през 1813 година. Осиновителят й, който е местен съдия, прави всичко по силите си, за да я образова. Когато е на 17 години интимната й връзка с банкер от Мейн се превръща в скандал и тя заминава за Ню Йорк, където променя името си. Скоро след преместването си излиза на улицата, за да припечелва пари.
Предполагаемият убиец Ричард Робинсън е роден в Кънектикът през 1818 и е получил добро образование. Той използвал псевдонима Франк Ривърс, когато посещавал нюйоркските проститутки. Робинсън се запознава с Хелън пред Manhattan Theater и започва често я посещава в публичния дом. В крайна сметка те стават двойка, но се разделят и събират няколко пъти.
В началото на април 1836 година Хелън започнала да подозира, че Робинсън планира да се ожени за друга жена и го заплашила. Розина Таунсенд – собственичката на публичния дом, съобщила на властите,че на 9.04.1836 година Робинсън посетил Хелън там.
В ранните часове на 10.04.1836 друга жена чула силни писъци. Когато погледнала през прозореца видяла отдалечаваща се мъжка фигура. По-късно, когато други жени отишли до стаята на Хелън, те я заварват да лежи мъртва на пода с голяма рана на главата.
Полицаите откриват предполагаемия убиец Робинсън в квартирата му. Те го обвиняват в убийството на Хелън Джуит. Тогава вестниците решават да се възползват максимално от случая.
Убийството би било отдавна забравено, ако вестник „Penny Press” не е съществувал по онова време. Той бил евтин, редовен и се концентрирал върху най-сензационните събития. Конкурентните медии бързо разбрали какво става и започнали да публикуват още по-шокиращи истории по случая. Голяма част от информацията, която вестниците предоставяли, била преувеличена и в много случаи напълно измислена, но публиката полудяла по случая.
Делото на Робинсън се състояло на 2.06.1836 година. Неговите роднини му наемат адвокат, който от своя страна открил свидетел, който да осигури алиби на Робинсън за нощта на убийството. Много хора решили, че главният свидетел, който бил продавач в магазин в Манхатън, е бил подкупен. Но тъй като обвинението привиквало за разпит жени проститутки, чието мнение така или иначе не се зачитало, делото срещу Робинсън било провал. За всеобщ ужас, Робинсън бил признат за невинен и освободен. Той напуска Ню Йорк, но малко след това умира.
Убийството на Хелън се помнело дълго в Ню Йорк и в продължение на десетилетия вестниците публикуват информация по случая. Историята се превръща в огромна медийна сензация, която никой, живял по онова време, не можел да забрави. Убийството и последвалото съдебно дело създават модел, по който пресата започнала да отразява криминалните събития. Репортерите и редакторите осъзнали колко бързо подобни истории продават вестниците им и поставили началото на развитието на така наречената жълта преса.
