Колкото и странно да звучи, в началото на ХХ век било напълно допустимо по пощата в САЩ да се изпрати дете. Услугата струвала по-малко от един долар, което на практика е по-евтино от билет за влак. Пощата поемала грижата за живия пакет. Детето било „опаковано“ в специална пощенска чанта, поставяли печат върху дрехите му, а колетът бил доставян до местоназначението си. По време на пътуването пощенските куриери се грижели за детето. След това, разбира се, услугата била забранена, но няколко деца били изпратени по този начин при свои роднини.
През 1913 г. в САЩ бил издаден Закон за пощата, който се превръща в добър стимул за икономиката на страната. Американците можели да купуват храна, дрехи, зърно, тютюн и лекарства по пощата, а колетите вече били доставяни до дома на получателя. Законодателите, обаче, не обмислили всички детайли, от които с възползвали някои икономически хитреци.
Пощата се задължавала да достави на получателя не само чупливи пратки, но и живи същества с тегло до 50 паунда (22,68 кг). Това било измислено така, че селяните да могат да изпращат домашни птици по пощата, но официално условията били подходящи и за малки деца.
През януари 1913 г. госпожа и господин Бодж от Глен Есте, Охайо, изпращат колет до Луи Бодж със селската поща. Доставка им струвала 15 цента, платени за пощенска марка, докато товарът е бил застрахован за 50 долара. Пратката се оказала внукът на Луи Бодж: родителите смятали, че да изпратят детето по пощата ще им излезе по-евтино, отколкото сами да го заведат при баба му.
Това било първото, но не и последното изпратено дете. На 27 януари 1913 г. г-жа и господин Савис от Пайн Холоу, щата Пенсилвания, изпращат колет с дъщеря си на Джеймс Барли от Шарпсвил в същия щат. Момичето в същия ден било доставено безпроблемно до получателя, трансферът струвал на родителите 45 цента.
През същата 1913 г. се опитват да премахнат тази практика, като посочват, че децата не са нито пчели, нито бръмбари – единствените живи същества, които могат да бъдат изпращани по пощата.
На 19 февруари 1914 г. родителите на петгодишната Мей Персторф от Айдахо изпращат момичето по пощата, за да отиде на гости на баба си – тя живеела на 73 мили от тях в Орегон. Момичето тежало по-малко от максимално допустимата норма, така че колетът е изпратен по тарифата за пиле, като за нея плащат само 53 цента.
През 1914 г. главният пощенски директор на САЩ Алберт Сидни Бърлисън издава указ, с който забранява на пощите да приемат деца. Разбира се, това не попречило на още няколко семейства да изпращат колети с бебета. 1915 г. е рекордна година за пратките с деца.
Изглежда, че последният подобен инцидент с дете – колет бил пускането на тригодишната Мод Смит: малкото момиче било върнато от баба и дядо на майка си – Селин Смит от Кентъки и ситуацията станала причина за разследване на пощите на САЩ.
На 13 юни 1920 г. пощата строго забранява изпращането на деца от пощенската служба. Оттогава подобни случаи с изпращането на деца като колети не се повтарят.
Автор: Десислава Михалева
