По времето на езичеството Валпургиевата нощ се отбелязвала на 30 април срещу 1 май. Днес тя се е превърнала само в ритуал на някои нововъзникнали агресивни антихристиянски секти.
В древни времена езичниците вярвали, че това е време за натрупване на сила и осъществяване на желания, за чистене на дома, както и за провеждане на ритуали за красота и получаване на взаимност в любовта. Поверието гласяло още, че сънищата тази нощ предсказват бъдещето.
Други свързвали Валпургиевата нощ с плородорието и настъпилата пролет. През първата майска нощ растителността придобивала магическа сила, а завесата между света на живите и царството на мъртвите изтънявала до прозрачност. Също така жените, които смятали себе си за „вещици“, отбелязвали тогава своя празник. Обикновените хора пък, напротив: палели огньове именно, за да прогонят злите духове, организирали концерти, танци и игри, палели фойерверки.
Всевъзможни врачки, гадатели, баячки и пр. именно през нощта срещу 1 май отбелязвали най-големите си приходи за цялата година – суеверните хора се натискали на опашки пред вратите им, защото вярвали, че именно тогава гадаенето на карти, бобени зърна, кристални кълба, скъпоценни и полускъпоценни камъни и т. н. най-точно отгатва бъдещи събития.
През Средновековието голяма част от тези вярвания се запазили, но вече с негативен знак. Хората продължили да вярват, че това е нощта на вещиците, но се стараели да ги прогонят, като изгаряли на голям огън сламено чучело, обикаляли домовете си с пречистващ огън, а камбаните на църквите биели. Пред праговете на къщите сипвали пясък или трева, за да не влезе в него нечиста сила. Тогава знахарите беряли билки. Смятало се, че именно откъснатите тази нощ треви имат най-голяма лечебна сила. Домът можел да се предпази от действието на тъмните сили и като над вратата се окачвали няколко клонки от иглолистни дъвета. През Валпургиевата нощ правели и езически ритуали за „привличане на злато“ в дома.
Валпургиева нощ в Швеция
Младите девойки можели да получат красота и любов, ако си направят венец от бръшлян, откъснат през Валпургиевата нощ. Клонките на бръшляна запазвали енергията си точно една година. Още се вярвало, че за защита от нечиста сила помагат амулети и талисмани, направени или подарени през Валпургиевата нощ.
Освен това, било много важно човек да е облечен в „правилни“ дрехи, подходящи за тази нощ. Защитните цветове против духовете на Злото се определяли от Юпитер и Сатурн – това са всякакви нюанси на червено, оранжево и синьо. В деня преди Валпургиевата нощ не бивало да се обличат дрехи, свидетели на някакво „нещастие“ – например, които са били облечени по време на скарване, конфликт или инцидент. Такива дрехи задържали отрицателна енергия, която привличала зли духове. Също така, на 30 априли и 1 май не трябвало да се обличат изцяло черни дрехи, за да не се поглъща безразборно най-различна енергия, включително бесовска. Трябвало да се внимава какво говори и върши човек. Призоваването или просто споменаването на зли духове, злоумишлени думи и действия, активната жестикулация с отрицателен импулс също можели да превърнат човека в играчка на зли сили.
Трябвало да се помни, че злокобните духове се страхуват от светлина и огън – именно затова във Валпургиевата нощ се палели огньове. А за защита на жилището била достатъчна и една свещ или лампа, която да гори от полунощ до 6 часа сутринта.
Също и при гадаенето във Валпургиевата нощ бил важен цветът на дрехите – сребърният и лилавият (цветовете на Меркурий, водачът към отвъдния свят) трябвало да се комбинират с жълто-зелените тонове на Венера, която олицетворява жаждата за познание.
След като се обличали подходящо, участниците в ритуала можели да продължат към магическата церемония „коридор на времето“. Този коридор можело да бъде направен от четири неголеми огледала, разположени едно срещу друго. Пред огледалата се поставяли 3 свещи така, че да се отразяват в тях. След това трябвало внимателно да се наблюдават отраженията, които преливат едно в друго. Погледът на човека рано или късно се замъглавял и разфокусирал, а това трябвало да покаже „картината на бъдещето“.
Хората, родени в края на април и началото на май, се ползвали с „предимство“, като се спазвало задължително условие – не трябвало да имат неизкупена вина. Те трябвало да начертаят на лист хартия петолъчка (пентаграма), да напишат името си в нея, а наоколо й – най-съкровените си желания. После да запалят във върховете й 5 восъчни свещи и да подържат ръце над пламъците, като визуализират пожеланото. Сетне да запалят огън на близък хълм, а пепелта да разпръснат на вятъра. Ако всичко било сторено правилно, желанията им трябвало непременно да се сбъднат.
Херман Хендрих : Hexentanz. (Стенопис от Walpurgishalle ) Източник – Уикипедия
