Названието на днешната валута „динар“, която е в обръщение в доста страни по света, произлиза от числото 10. Първоначално монетата се наричала „денарий“ – от латинската дума denarius („състоящ се от десет“). Причината била, че един денарий бил равен на десет медни аса. В интерес на истината, век по-късно той станал равен на 16 аса – това била дневната надница на римския легионер.
Първите денарии били сечени през 268 г. пр. Хр. Те били от сребро и тежали около 4.5 грама. Върху тях изобразявали римските богове и императорите, в чието царстване били сечени.
Денарият се споменава и в Евангелието. Когато фарисеите решили да обвинят Христос в колаборационизъм с римските власти или напротив – в бунт, го попитали: „Трябва ли да плащаме данък на кесаря (римския цезар) или не?“ Това било хитър капан. Ако Христос отговорел: „Да, трябва“ – щял да бъде обвинен в сътрудничество с римските окупатори, които били силно мразени. В случай, че отговорел: „Не“, това би означавало призив за неподчинение на Рим и щял да бъде обвинен в призив към бунт. Ето как се описва този епизод в Евангелие от Матея:
„…кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемери? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един денарий. И казва им: чий е този образ и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“. (Мат. 22: 17-21).
След падането на Рим „варварските кралства“ в средновековна Европа продължили да секат свои монети, които имитирали римските и византийските. Тогава всички сребърни монети в Европа започнали да се наричат денарии. В различните страни това име се произнасяло по различни начини: дение, динейро, динар. (До ден-днешен в Португалия „диньейро“ означава просто „пари“, а в Испания произношението е по-твърдо – „динеро“). В германоезичните държави ги наричали пфениги, а в англосаксонските – пени.
Динари секли и в Източна Европа – в средновековна Полша и Великото литовско княжество. Там ги наричали „пеньонзи“ и „пенязи“ – по-късно там тези думи също започнали да означават изобщо „пари“.
Но денарии секли не само в християнска Европа. Не по-малко активно ги използвали в мюсюлманския Изток. Там ги наричали „динари“, споменават се и в корана. През VІІ-ХV вв. динарите в арабските страни вече се изготвят от злато. През 696 г. започнали да ги секат халифите в Дамаск. Те съответствали на византийския „солид“ и тежали 4.25 грама.
Монетите на Турция и Мароко съдържали много примеси. Всички останали динари били сечени от почти чисто злато. Върху тях поставяли цели цитати от корана и други известни сентенции.
С течение на времето теглото, размерите и изображенията върху динара се променяли. Един динар първоначално бил равен на 10 дирхема (сребърна монета). По-късно, поради промени в теглото на динара (от 2.35 до 20.85 грама), той станал равен на по-голям или по-малък брой дирхеми. Обикновено стойността не се посочвала върху монетите, а се определяла от теглото им. Рядко се поставяли обозначения – 1/2, 1/3 от динара. Известни са случаи, когато динари са сечени от електрум – сплав от злато и сребро.
Днес динарът се използва в много страни от Азия, Африка и Европа. Това е официалната парична единица на Алжир, Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Либия, Сърбия, Република Македония и Тунис. До едно време бил валута на страни като Босна и Херцеговина, Хърватия, Република Сръбска Крайна, Федерация Южна Арабия, Южен Йемен, Югославия и Судан. Националната валута на Иран – риалът, се състои от сто динара.
Интересно е, че френският франк в Сърбия първоначално бил наричан динар (в страната през 1873 г. била въведена френската парична система). Монетите от 10 и 20 динара били златни, а от за 1/2, 1, 2 и 5 динара – сребърни. До 1882 г. ги секли във Виена, а по-късно в Бирмингам (Англия). Но по-късно сръбският динар се прибрал в страната си и започнали да го секат в Белград. Днес динарът е официална валута на Сърбия.
