Преди гръцките и египетските богове, имало такива, почитани от шумерите в Месопотамия. Анунаките били главните божества, почитани от шумерите. Названието им идва от Ан – главния бог, който управлявал всички останали богове. Те били небесни божества, а според вавилонските митове имало 300 анунаки, пазители на небесата и 300 анунаки, пазители на подземния свят. Тези божества са описани и в „Епос за Гилгамеш“.
И тук нещата стават наистина странни.
Хората от Месопотамия и Шумер започнали да почитат детето на Ан – Енки. Преминаваме към 19 век, когато археолозите откриват хиляди вавилонски плочи с надписи. Колекцията била толкова огромна, че изследвания и преводи на плочите продължават да се извършват и до ден-днешен.
Писателят Зекария Сичин пише книга, в която са включени преводи на 14 плочи, свързани с бог Енки. Наречена „Дванадесетата планета“, книгата на Сичин твърди, че шумерите вярвали, че анунаките са дошли от митична планета, наречена Нибиру.
Според Сичин Нибиру обикаля около Слънцето за период от 3600 години. Когато в даден период от далечното минало, тя била близо до Земята, анунаките решили да посетят човечеството – преди около 450 000 години.
И тогава се озовават в Шумер. Анунаки имали нужда от злато, за да поправят атмосферата на своята планета, но тъй като не можели да го добият сами, решили да създадат същества, наречени хора, които да извършат тази работа вместо тях.
От книгата на Сичин са продадени милиони копия. Той, заедно с други автори като Ерих фон Деникен, Имануил Великовски и други, вярват, че древните текстове не са само митологични истории. И тримата мъже вярват, че вавилонските текстове са нещо като научни журнали. Вместо да гледат на анунаките като на митични богове, Сичин, Деникен и Великовски вярват, че те са били извънземни същества, които имали нужда от хората, за да поддържат собствената си цивилизация.
Учени и историци категорично отхвърлят тази теория. Те твърдят, че вавилонските текстове са истории, написани от древни народи, които се опитвали по някакъв начин да си обяснят света около тях, за да открият смисъла му. Едно нещо обаче е сигурно – вавилонците са били много по-напреднали, отколкото историците и учените признават днес. Глинена плоча, открита през 2015 година ясно показва, че древните астрономи са правили изключително точни математически изчисления за орбита на Юпитер – 1400 години преди същите изчисления да бъдат направени от европейците.
Но означава ли това, че шумерите са имали извънземни посетители, които са ги научили на напреднала математика и други науки? Дали древните цивилизации са имали достъп до напреднали технологии, които са им позволявали да извършат толкова прецизни и точни пресмятания?
Историците биха казали, че древните народи са имали предостатъчно време, за да извършват своите математически изчисления. Математиците живеели в аграрни общества, които се молели за валежи, за да може растенията да растат. Вечер, те правели щателни наблюдения на небето, за да предсказват кога ще има валежи.
Но защо древните култури са били толкова силно вманиачени в златото? Египтяните декорирали пирамидите със злато и погребвали фараоните си с него. Освен това вярвали, че кожата на боговете е направена от благородния метал.
Златото е полезно и до ден-днешен. То намира важна употреба в електрониката, но освен там, 78% от златото се използва за производство на бижута. Древните народи не са знаели за полезните електрически свойства на метала. Дали анунаките са им казали за ползата от златото? Дали „небесните богове“ са имали нужда от метала, за да си осигурят мощ за своите собствени технологии?
За съжаление това са въпроси без отговори. Най-важните от тях вероятно възникват заради липсата ни на информация относно древните народи. Малкото, което знаем за Шумер, идва от глинени плочи, написани на древен език, който никой не използва днес. Затова засега, единственото, което може да ни даде отговор на тези въпроси, е нашето собствено въображение.
