Колко пъти ви се е случвало да почувствате, че времето като че ли „лети“, когато сте били заети или че се забавя, когато сте скучали? Защо времето изглежда се движи по-бързо или по-бавно в зависимост от това какво се случва?
Повечето от нас са запознати с усещането за по-бавно движещо се време, когато очакваме нещо да се случи. Освен това, според проучванията, времето изглежда се движи още по-бавно, когато ние самите сме нетърпеливи.
В свое проучване, немският психолог Марк Витман кара участниците да стоят в една стая без да правят нищо в продължение на 7 минути и половина. За всеки от тях това време е минало по различен начин. Накрая някои твърдят, че им се е сторило, че са чакали само 2 минути и половина, а други 20 минути. Така че, как ще се движи времето в нашите представи не зависи само от външни фактори, но и от това какви сме ние самите и как възприемаме времето.
Как мозъкът ни възприема времето?
Няма реален отговор за това къде и как мозъка ни възприема и обработва представата за времето – твърди д-р Витман. Според него обаче, когато става дума за определяне на времетраене, по-дълго от 5 секунди, нашите представи за него са изключително неточни.
В друго негово проучване участниците трябвало да определят период, който бил с продължителност от 18 секунди. Д-р Витман установява, че по-точни в преценката си са онези от хората, които имат по-висока активност в така наречения „инсуларен кортекс“ на мозъка. „Инсуларният кортекс“ приема сигнали от цялото тяло и ни дава възможност да „усетим себе си“ – твърди д-р Витман. „Чрез усещането на нашето тяло ние усещаме продължителността на времето, което е изминало“ – допълва той.
Когато не вършим нищо, сме по-малко разсеяни и по-чувствителни относно нас самите, затова имаме усещането, че времето минава по-бавно. Но освен че понякога усещаме, че минава по-бавно, времето понякога „лети“ – и то точно в моментите, в които се забавляваме най-много. Това е така, защото отделяме изключително малко внимание на заобикалящата ни среда.
Когато фокусираме вниманието си върху нещата, които ни забавляват в момента, обръщаме по-малко внимание на времето, затова ни се струва, че то се движи по-бързо. Същото се отнася и за моментите, в които сме заети.
Защо времето „лети“, когато сме по-възрастни?
През 1800-те години френският философ Пол Джанет твърди, че хората възприемат времето пропорционално на продължителността от време, през което са били живи. За едно 3-годишно дете периодът от една година минава по-бавно, отколкото за един 80-годишен човек.
Според невролога Маурин Айриш обаче, съвременните теории предполагат, че усещането ни за ускоряване на времето, породено от представата ни за изминали събития, е само трик на нашата памет.
„Паметта е огромен фактор при представите ни за движението на времето“ – твърди тя. Спомените се създават, когато преживяваме нови неща – колкото по-силна е емоцията, свързана с преживяването, толкова по-дълго пазим спомена за него.
Тези спомени, независимо дали са приятни или не, поставят „маркери“ в миналото ни, според които определяме колко време е минало. Когато сме млади обикновено имаме по-запомнящи се преживявания – първа среща, сватба, първото дете. Но когато остаряваме изпадаме в рутина и имаме по-малко нови и вълнуващи преживявания.
„Когато остаряваме имаме усещането, че сме изминали дълъг път от тези запомнящи се моменти и така имаме чувството, че времето се движи много по- бързо“ – твърди д-р Айриш.
