Тамерлан или Тимур (1336-1405г.) е един от най-прочутите завоеватели в историята. През втората половина на XIV-ти и началото на ХV-ти вв. той основава огромна империя в Средна Азия с център Самарканд. Умира по време на поход към Китай през февруари 1405г. и го погребват в столицата му. В съответствие с традицията, върху гробницата бива произнесено заклинание, според което ще се случат страшни беди, ако саркофагът с тялото бъде отворен.
След идването на болшевиките на власт в Русия през 1917г. всички ценни метали и скъпоценни камъни били обявени за собственост на държавата. Затова станало обичайна практика да се отварят семейните гробници и скъпоценностите да се изземат от тях. В териториите на Съветска Русия това се практикувало широко – но в Средна Азия до началото на 40-те години било избягвано, защото оскверняването на гробове се смята за ужасно престъпление според исляма. Затова и властта на болшевиките не бързала да изостря ситуацията, понеже в тези региони до края на 30-те години се водела борба с разбойническите банди на т. нар. „басмачи“. Ето защо, властите опитвали да се държат лоялно и дискретно. Едва в началото на 40-те години започнала конфискация на скъпоценности от гробниците и мавзолеите. Особен интерес предизвиквал мавзолеят „Гур Емир“, където е погребан Тамерлан. Според историческите документи походите на завоевателя винаги завършвали с огромна плячка. Затова имало версия, че в гробницата са оставени много скъпоценности.
В края на месец май 1941г. група експерти от ленинградския Ермитаж, придружени от служители на НКВД, пристигнали в Самарканд. Тогава завеждащ мавзолея бил Масуд Алаев. Щом разбрал, че искат да отворят гробницата и саркофага, той разказал на специалистите за старинното проклятие. Но всички експерти били комунисти и не вярвали в нищо свръхестествено. Алаев бил обявен за саботьор и уволнен.
Гробницата била покрита с голяма каменна плоча. На 19 юни 1941г. я вдигнали. Били открити 3 саркофага: на четвъртия син на Тамерлан – Шахрух (1377-1477г.), на сина на Шахрух, прочутия астроном Улугбек (1394-1449г.) и на самия страховит владетел. Отначало идентифицирали останките на роднините – а саркофагът на Тамерлан отворили на 21 юни 1941 година. Още отначало нещата не потръгнали. Първо се счупила лебедката, сетне изгорели прожекторите, след това в гробницата станало много трудно да се диша.
В един момент, в мавзолея се появил някакъв старец. Той показал старинна книга, в която пишело, че ако гробът на Тамерлан се отвори, ще започне голяма и страшна война. Но ленинградските специалисти само се присмели на това предупреждение – никой не вярвал в такива „суеверия“. Саркофагът бил отворен. Тялото било в много лошо състояние, фактически бил останал само скелетът. По него направили извод, че мъжът е бил висок и с голяма глава. Открили осакатена пищялна кост и деформиран гръбначен прешлен. Нямало никакво съмнение, че това е скелетът на Тамерлан, който приживе носел прякора „Тимур Куцият“.
В гробницата не намерили никакви съкровища, но археолозите все пак се радвали заради извършената работа. А на другия ден, 22 юни 1941г., Германия нападнала СССР и започнала Великата отечествена война, в която загинали 27 милиона граждани на Съветския съюз (отделни историци дори твърдят, че са 42 милиона). Някои от членовете на експедицията се опитали да намерят стареца, който предсказал наближаващата трагедия според старинното проклятие – но се оказало, че никой от местните жители не го бил виждал. Учените събрали екипировката си, взели археологическите находки и напуснали Самарканд.
В състава на експедицията бил включен фотографът Каюмов. В началото на войната той бил мобилизиран като военен оператор и понеже се бил впечатлил от предупреждението на загадъчния старец, доложил на началниците си за случая. Информацията стигнала до маршал Г. К. Жуков – вторият след Сталин във военната йерархия. Жуков на свой ред съобщил за странното произшествие на ръководителя на съветската държава.
Сталин отделял голямо вниманиие на религиозните въпроси. Твърде е възможно това да било резултат от факта, че учил в Тифлиската духовна семинария и бил отличник на курса – единствено увлечението по революционна дейност му попречило да я завърши със златен медал. Във всеки случай, известни са 3 документа – от 1923г., 1934г. и 1939г., в които той нарежда да се намалят репресиите срещу свещениците, а невинните да бъдат освобождавани.
Може би именно заради някогашните му връзки с православните среди, Сталин се отнесъл напълно сериозно към разказаното му от Жуков. Наредил да се свържат с антрополога М. М. Герасимов, който по това време възсъздавал по останките външните образи на Тамерлан и роднините му – и да му предадат, че работата трябва да приключи максимално бързо. Това било изпълнено до декември 1942г. На 20 декември костите отново били върнати в саркофазите им в Самарканд. Случайно или не, само след малко повече от месец – на 2 февруари 1943г., завършила решаващата битка при Сталинград, която набелязала коренен поврат в хода на войната.
Това са фактите. А дали те имат връзка с проклятието на Тамерлан – всеки може да размишлява и да гради различни хипотези по този въпрос.
