Макар да изграждат почти всичко около нас и вътре в нас, химикалите страдат от лоша репутация. Вярно е, че повечето могат да си от полза, но всички химикали са опасни при определени условия. Тези, които ще ви опишем, са изключително опасни дори при идеални условия.
5. Кислороден дифлуорид
Кислородният дифлуорид е ужасяващ химикал, който се подвизава под името F00F, понеже представлява два атома флуор и два атома кислород. През 1962г химикът А.Г.Стренг публикува труд, озаглавен „Химическите свойства на кислородния дифлуорид“. Макар заглавието да не е вълнуващо, експериментите му са били.
F00F трябва да се произвежда при много ниска температура, защото се разгражда, когато кипи при температура -57°C. При своите експерименти, Стренг открива, че F00F реагира експлозивно с органични вещества дори при -183°C. При контакт с хлор или платина например, F00F причинява бурна експлозия.
Всъщност в доклада на Стренг е пълно с думи като „проблясък“, „искри“, „експлозия“, „бурна“ и „пламък“. Да не забравяме, че всичко това се случва при температури, при които повечето химикали не реагират въобще.
4. Калиев цианид
Цианидът е проста молекула – само въглероден атом, тройно свързан с водороден атом. Понеже е доста малък, цианидът може да се промъква на много места в протеини и това почти никога не е добре за нас. Особено обича да се свързва с железните атоми в центъра на хемопротеините.
Един хемопротеин е особено полезен за нас: хемоглобинът, който пренася кислорода в кръвта. Цианидът блокира тази негова способност.
Както така нареченият цианкалий влезе в контакт с вода, той се разгражда на циановодород, който лесно се абсорбира от тялото. Този газ мирише на горчиви бадеми, макар не всеки да може да го подуши.
Поради бързото си действие, цианкалият е изборът за много самоубийци. Британските агенти през Втората световна война са носели капсули цианкалий, в случай, че бъдат заловени, а високопоставени нацисти са използвали отровата, за да избягат от правосъдието.
3. Диметил живак
Две капки диметил живак могат да бъдат смъртоносни.
През 1996г Карън Уетерхан изучава ефектите на тежки метали върху живи организми. Тежките метали в своята метална форма са доста…. Тежки. И по тази причина не се абсорбират лесно от тялото. Можете например, макар да не ви го препоръчваме, да потопите ръката си в течен живак и да се отървете без особени последствия.
За да използва живака в ДНК, Уетерхан използва диметил живак, атом с две прикрепени органични групи. По време на работа тя разлива една капка, може би две, върху латексовата си ръкавица. Шест месеца по-късно умира.
Уетерхан била опитен професор и взела всички необходими предпазни мерки. Но диметил живакът преминал през ръкавицата и за по-малко от 5 секунди, а през кожата – за 15 секунди. Химикалът не оставил никакви видими следи, затова Уетерхан забелязала страничните ефекти месеци по-късно, когато вече нямало какво да се направи.
2. Хлорен трифлуорид
Хлорът и флуорът по отделно са опасни елементи. Оказва се, че като бъдат комбинирани в хлорен трифлуорид се получава нещо още по-ужасяващо.
Хлорен трифлуорид е химикал, толкова корозивен, че не може да се съхранява в стъклени съдове. Толкова силен оксидиращ агент е, че гори неща, които не се палят и с кислород.
Дори пепел от неща, които вече са били изгорени в кислород, се запалват, когато са изложени на хлорен трифлуорид. Дори няма нужда от източник на искра. Когато 900кг хлорен трифлуорид се разливат при един индустриален инцидент, химикалът успява да разтопи 0.3м бетон и 1м чакъл под него.
Единственият относително безопасен начин за съхраняването на химикала е в метален контейнер, който преди това е бил обработен с флуор. Това създава флуорна бариера, с която хлорният трифлуорид не реагира.
1. Хидрофлуорна киселина
Всеки, който работи в областта на химията, е чувал ужасяващи истории за хидрофлуорната киселина. Технически, тя е слаба киселина и не отдава лесно водородния си йон. В резултат на това не причинява бързо химическо изгаряне.
Това прави хидрофлуорната киселина много по-коварна. Понеже е относително неутрална, тя преминава през кожата неусетно и навлиза в тялото. Щом е там, хидрофлуорната киселина започва да действа.
Когато отдаде протона си, флуорът остава да реагира с други химикали. Една от любимите му мишени е калцият. По тази причина хидрофлуорната киселина убива костите и унищожава калция, необходим за работата на сърцето. Ако човек не бъде лекуван веднага, има голяма вероятност да изпита дълга и брутална смърт.
