Разбираемо е защо СПИН е изглеждало като толкова мистериозно и страшно заболяване, когато американски медици се сблъскват с него преди 35 години. Болестта лишава млади, здрави хора от силната им имунна система и ги оставя уязвими и слаби. И сякаш се появява от нищото.
Днес знаем много повече за това как и защо ХИВ – вирусът, причиняващ СПИН – се е превърнал в глобална пандемия. Несъмнено проституцията е допринесла за нея. Но не по-малко значима е била ролята на търговията, колапса на колониализма и социоплитическите реформи на 20-и век.
Разбира се ХИВ не се е появил от нищото. Вероятно е започнал като вирус, засягащ маймуни и горили в западните части на централна Африка. От там той се е прехвърлил на хора, вероятно консумирали заразено месо. Някои хора носят версия на ХИВ, близка до тази, откривана у черни мангабей маймуни например. Но този ХИВ, дошъл от маймуните, не се е превърнал в глобален проблем.
По-близко сме до горилите и шимпанзетата, отколкото до маймуните. Но дори когато ХИВ се е прехвърлил по човешките популации от тези горили, той не е бил широкоразпространен риск за здравето.
ХИВ от горилите обикновено принадлежи към тип вирус ХИВ-1. Той е наречен ХИВ-1 група О, като случаите със заразени с него хора са концентрирани предимно в западна Африка.
Всъщност само една форма на ХИВ се е разпространила глобално, след като е тръгнала по хората. Тази версия, вероятно произлязла от шимпанзетата, се нарича ХИВ-1 група М. Повече от 90% от заразените с ХИВ носят този вирус. Това повдига очевидния въпрос: Какво толкова му е специалното на ХИВ-1 група М?
През 2014г учените стигат до изненадващ отговор: вероятно няма нищо особено при група М.
Дори не е по-заразна, както може да се очаква. Всъщност изглежда, че тази форма на ХИВ просто се е възползвала от събитията и за разпространението й са допринесли екологически, а не еволюционни фактори.
Нуно Фариа от Оксфордския университет и неговите колеги са създали нещо като родствено дърво на ХИВ, след като са разгледали разнообразие от ХИВ геноми, събрани от около 800 заразени човека от централна АФрика.
Геномите развиват нови мутации със стабилно темпо, така че сравнявайки две секвенции и преброявайки разликите, учените са успели да открият кога двете са делили общ предшественик. Тази техника се използва широко, включително и при изчислението, че общият ни предшественик с шимпанзетата е живял преди 7 милиона години.
РНК вирусите като ХИВ еволюират 1 милион пъти по-бързо от човешката ДНК. Това означава, че молекулярният часовник на ХИВ тиктака много бързо. Толкова бързо, че Фариа и колегите му са открили, че ХИВ геномите споделят общ предшественик, съществувал преди не повече от 100 години. Пандемията от ХИВ-1 група М вероятно е започнала през 20-те години.
След като са знаели откъде е взета вяска ХИВ проба, учените са успели да проследят произхода на пандемията до определен град: Киншаса, днес столица на Демократична република Конго.
От там нататък, те са сменили тактиката и са се обърнали към историческите записки, за да открият защо ХИВ заразата в един африкански град през 20-те години е дала началото на пандемия. Така бързо става ясна вероятната хронология на събитията.
През 20-те години Конго е белгийска колония и Киншаса – тогава Леополдвил – тъкмо е станал столица. Градът се превръща в много атрактивна дестинация за млади работещи мъже, преследващи своите мечти, като така привлича и проститутките. Вирусът започва да се разпространява бързо из популацията.
Не остава затворен в града. Учените са открили, че столицата на белгийско Конго по онова време е един от най-добре свързаните градове в Африка. Възползвайки се от огромната железопътна мрежа, използвана от стотици хиляди души всяка година, вирусът достига градове на 1500км само за 20 години.
Всички предпоставки за взрив на инфекциията са на лице през 60-те години. В началото на това десетилетие се случва друга промяна.
Белгийско Конго става независима държава и се превръща в примамливо място за работа за френско говорящите, включително за Хаити. Когато тези млади хаитянци се връщат у дома след няколко години, те отнасят със себе си особена форма на ХИВ-1 група М, наречена „подвид B“.
Вирусът пристига в САЩ през 70-те, точно когато сексуалната революция и хомофобските движения водят до концентрация на гей мъже в космополитни градове като Ню Йорк и Сан Франциско. Още веднъж ХИВ се възползва от социополитическата ситуация, за да се разпространи бързо в САЩ и Европа.
Няма причина да се смята, че други подвидове на вируса не са можели да се разпространят също толкова бързо, колкото подвид В, ако са били на лице подобни обстоятелства.
