background img
ян. 8, 2019
495 Views

10 героични защити в Югоизточна Европа – II част

Автор:

Продължаваме с описанието на някои от най-вълнуващите защити, проведени в Югоизточна Европа:

Обсадата на Кастелнуево (Нерцег Нови) – 1539г.

Конфликтът се развил в Кастелнуево, дн. Черна гора. Начело на  50 000 османска армия бил Хайредин Барбароса. Те се изправили срещу Католическата монархия (Испания) с армия от 3-5 000 души, които били предвождани от Франсиско де Сармиенто.

Въпреки първоначалната победа на испанците, по-късно крепостта била обсадена по суша и море от Хайредин Барбароса и управителя на Босна. Капуданпашата поел върховното командване и атакува крепостта въпреки солидният за времето си гарнизон, който я охранявал. Испанците организирали успешни излази и нанесли солидни щети на османската армия. Първият османски щурм започнал на 23-ти юли. Испанците успешно се справили с него, убивали 6,000 вражески войници, а те самите изгубили само 50 от своите.

Изглед към Кастелнуово през XVI век; гравиране от неизвестен художник от седемнадесети век. Уикипедия

По заповед на Барбароса градът бил бомбардиран с концентриран огън както от батареите на сушата, така и от корабните оръдия. Следва нов щурм – на 5-ти август, когато е включена спешена кавалерия, както и еничари. Дори ранените испанци са принудени да вземат участие в защитата на крепостта и заедно всички успяват да удържат фронта.

На следващия ден следва нова атака. Испанците са само 600, а командир Сармиенто е пострадал при предишната битка – раняван е на три пъти от стрели в лицето. Той изтеглил хората си към вътрешната крепост, но местните водени от страха не искали да отворят портите. Последната атака е посрещната от испанците лице в лице –  Сармиенто можел да бъде спасен с въже, хвърлено от крепостта, но не пожелал да изостави войниците си. 400 умрели по време на сражението, останалите 200 били пленени заради тежките си рани. По-късно повечето били убити. Малцината, които оцелели били взети в плен и откарани в Истанбул. 6 години по-късно, 25 от тях успели да откраднат кораб и да достигнат до Месина, контролирана от испанските сили.

Обсадата на Егер (1552г.)

В обсадата на Егер, Унгария, участват Ахмед паша и Али паша, които предвождат около  35-40,000 души османска армия, която разполага със 166 оръдия.  Ищван Добо ръководи испанската армия, състояща се от 2,100-2,300 души, от които около 50 са жени.

Жени от обсадата на Егер, Берталан Секели. Уикипедия

След анексирането на Унгария, крепостта Егер е една от малкото владения, които не падат в ръцете на Сюлейман Великолепни. Срещу здравата крепост е изпратена румелийска армия, начело на която стои Ахмед паша, и гарнизона на Буда, над който командва Али паша. Очакванията на османците за лесна победа са грешни.  Изстреляни са над 12 000 гюлета, които дори не разклащат крепостта, а бранителите отразяват пет големи щурма. Срамът на османците е пълен, когато не успяват да завладеят крепостта дори при взривяването на кулата с барут. Ищван Добо и неговите офицери подават оставка от постовете си в егерския гарнизон в знак на протест от липсата на помощ от Фердинанд, който е крал и на Унгария. Султан Мехмед III завладява крепостта чак през 1596г.

Обсадата на остров Св. Йоан, 1629г.

О. Св. Йоан край Созопол, дн. България е измъчван от постоянни казашки пиратски набези в Черно море.  Участниците в обсадата били Донски и Запорожки казаци и Османската империя. Армията на Донските и Запорожки казаци се състояла 150 души, които в последствие станали 4,000. Османските войници наброявали 4,500 еничари от Истанбулския гарнизон и 15 галери.

В резултат на поредната пиратска атака е взето решението 4,500 еничари да бъдат натоварени на 15 галери и изпратени към Созопол, където е последното място, на което са забелязани казаците-пирати. Еничарите успешно разделят 300-те казаци и успяват да пленят половината на брега. Остават 150 казаци, които намират скривалище в гръцкия манастир на о. Св. Иван и са обсадени от турците. Цели 8 дни турците държат казаците под обсада докато изненадващо от морето се появява цяла флотилия от 80 лодки, с около 4000 казаци на борда, които спасяват обсадените, а по време на битката пленяват две турски галери и отстъпват.

Обсадата на Дряновския манастир (29. IV-07.V, 1876г.)

Мястото е Дряновският манастир в България. Четата на поп Харитон и Бачо Киро се състояла от около 200 души, начело, на които стояли поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Начело на османската армия бил Фазъл паша, който предвождал 3-4,000 души, оръдия.

Дряновския манастир след обсадата.

Девет дни въстаниците се бранят от непрекъснатите атаки на редовната войска и башибозука, придружена от артилерийска стрелба. Ослепяването на поп Харитон по време на обсадата не сломява четниците. Виждайки, че вече няма как да удържи на атаките, Петър Пармаков решава да направи опит да пробие обсадата. Решението му да минат през манастирското лозе е фатално – натъква се право на османския щаб. 80 четници са убити в завързалата се битка. Единици успяват да се измъкнат, като един от тях е Бачо Киро, който се отправя към Бяла Черква, но там е предаден и впоследствие обесен. В манастира поп Харитон сам посреща османците, и преди да загине със сабя в ръка посича няколко от нападателите.

Шипка, август 1877г.

„Грабвайте телата!“

Защитата на „Орлово гнездо“. Художник Алексей Попов. Уикипедия

Шипка. Руско-турската война от 1877-1878г. Мястото, където се е развила една от най-паметните битки в българската история. Всеки българин е чувал за случилото се на Шипка. За великите ген. Столетов, ген. Радецки. За Сюлейман паша и 30,000 турска армия, която е била победена от 7 500 български и руски войници. Обратното би било срам. Рамо до рамо нашите опълченци и техните руски братя по оръжие извършват подвиг, който е заел своето място не само в българската, но и в световната история.

10 героични защити в Югоизточна Европа (I част)

Автор: Божидара Иванова

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title