Със сигурност сте виждали, а вероятно дори сте държали гъсеници, но колко знаете за тях? Тези факти може да ви накарат да ги погледнете под различна светлина и да разберете колко забележителни същества са всъщност.
1. Гъсеницата има само една задача – да се храни
По време на ларвения стадий, гъсеницата трябва да консумира достатъчно храна, за да може да съзрее. В противен случай няма да има енергията, за да завърши метаморфозата си или пък няма да може да снася яйцата си след това като пеперуда. Гъсениците ядат изключително много по време на този стадий от развитието си, който продължава няколко седмици – някои консумират 27 000 пъти своята маса за този период.
2. Гъсеницата увеличават телесната си маса 1000 пъти и повече
Само за няколко седмици гъсеницата пораства значително. Понеже обвивката й не е безкрайно еластична, гъсеницата я сменя няколко пъти, обикновено 5-6, преди да премине следващата си метаморфоза.
3. Първата храна на гъсеницата обикновено е черупката й
В повечето случаи, когато гъсеницата се излюпи от яйцето си, тя консумира остатъка от него. Външната обвивка на яйцето е богата на протеини и дава на ларвата добър старт.
4. Гъсеницата има 4000 мускула в тялото си
Това си е доста. За сравнение, човекът има само 629 мускула, макар тялото му да е доста по-голямо. Главата на гъсеницата се състои от 248 индивидуални мускула и около 70 мускула, които контролират всяка част на тялото. Още по-забележителното е, че всеки от тези 4000 мускула е свързан с останалите чрез един или два неврона.
5. Гъсеницата има 12 очи
От всяка страна на главата си, гъсеницата има по 6 очи, подредени в полукръг. Едно от шестте обикновено е малко по-настрани и е разположено по-близо до антенките й. Сигурно ще си помислите, че насекомо с 12 очи ще има отлично зрение, но не е така. Очите на гъсеницата единствено й помагат да прави разлика между светло и тъмно. Ако сте наблюдавали гъсеница, може да сте забелязали как движи главата си от страна на страна. Прави го, за да прецени дълбочината и разстоянието.
6. Гъсеницата произвежда коприна
Използвайки по-специални слюнчести жлези по страните на устата си, гъсеницата може да произвежда коприна, ако е нужно. Някои гъсеници, като гъботворката, плетат копринени нишки, по които се спускат от дърветата и чакат вятъра да ги понесе. Други пък си строят копринени палатки, в които живеят заедно. Гъсениците на пеперудите от семейство psychidae използват коприна, за да съединяват мъртви листа и да си правят къща от тях.
7. Гъсеницата има 6 крака, също колкото пеперудата
Сигурно ще кажете, че сте виждали гъсеници с много повече крака. Всъщност това не са истински крака, а израстъци, които помагат на гъсеницата да се задържа по растенията и да се катери. Тя има 3 двойки крака, които запазва през целия си живот, както и до 5 двойки „фалшиви“ крака по коремчето си.
8. Гъсеницата се движи вълнообразно, отзад напред
Гъсеницата обикновено се придвижва с доста предвидими движения. Тя първо се закрепва с последната двойка „фалшиви крака“, след което се придвижва леко напред с краката си, двойка по двойка, започвайки отзад напред. Но това не е всичко. Кръвното налягане на гъсеницата се променя при движение, стомахът й също се придвижва в синхрон с главата и задния край.
9. Гъсеницата е доста изобретателна, когато трябва да се отбранява
Животът на дъното на хранителната верига е труден, затова гъсениците прилагат всякакви трикове, за да не станат храна за птиците. Някои са еволюирали да изглеждат като птичи изпражнения например. Гъсениците от семейство geometridae пък изглеждат като клечки и носят окраска, която прилича на кората на дърво. Други гъсеници залагат на обратната стратегия – те имат ярки цветове, служещи за предупреждение.
Ако някога сте се опитвали да вземете гъсеница от растението, на което се намира, а тя е паднала на земята, значи сте наблюдавали танатоза – гъсеницата се е престорила на мъртва, за да не я закачате. Гъсеницата на пеперудата лястовича опашка може да бъде идентифицирана по миризмата си, идваща от специална жлеза зад главата й.
10. Много гъсеници използват токсини от растенията в своя полза
Гъсениците и растенията еволюират заедно. Някои растения произвеждат токсини с лош вкус и миризма, за да отблъснат ядящите листата им насекоми. Много гъсеници обаче могат да изолират токсините в телата си и след това да ги използват, за да се пазят от хищници.
Класически пример за това е гъсеницата на пеперудата монарх и растението млечка. Гъсеницата поглъща глюкозидите, произвеждани от млечката, като токсините остават в нея и след съзряването й. Така пеперудата монарх се превръща в непривлекателна плячка за птиците и другите хищници.
