Независимо дали следите модните тенденции или не, дрехите са част от ежедневието ви. Модата е индустрия за милиарди. С все по-голямото търсене на изключително евтини дрехи в западния свят, парите за материали, труд и доставка трябва да дойдат отнякъде. Нямаше да е възможно да постигнем това изобилие, което ни се предлага само на една ръка разстояние, без да се сблъскаме с няколко сериозни проблема.
Детски труд
В Камбоджа минималната законова възраст за работа е 15 години, но законът не се прилага особено строго и много фабрики наемат момичета на по 12 години. Тези деца спират училище, за да работят, защото семействата им живеят в бедност. Изоставяйки образованието си, момичетата стават част от система, която ги вкарва в един цикъл на невъзможно бягство. Независимо от възрастта на работниците, надницата там рядко надвишава 1лв.
Според UNICEF и Международната организация на труда около 170 милиона деца работят във фабрики за производство на дрехи по света. Те са принуждавани да работят извънредно, без този труд да им се заплаща допълнително, което означава, че майките често трябва или да оставят децата си сами вкъщи, или да ги вземат със себе си на работа.
В много фабрики има „детски градини“, които всъщност са просто отделни помещения за деца, където те просто да стоят. Няма занимания, нито учители или персонал, който да се грижи за тях. Воденето на деца във фабриките от своя страна също води до експлоатация на детски труд. Без да има какво да правят, децата търсят изход от скуката, като помагат на майките си в работата.
Не съвсем изкуствена кожа
Обществото обръща все по-голямо внимание на жестокостта към животните и модните марки са принудени да търсят повече изкуствена кожа. Защитниците на правата на животните откриват обаче, че много продукти, които се рекламират като съдържащи изкуствена кожа, всъщност са от истински кожа. В много случаи е по-евтино за производителя на дрехите да използва по-евтини животинки кожи, от заек или енот, отколкото да произвежда синтетична кожа.
Оловна боя
Според проучване на The New York Times, много ярко оцветени модни аксесоари често съдържат оловни бои. Страните, от които се внасят тези продукти, нямат същите закони като повечето развити държави на запад. Цветните чанти, портмонета и бижута могат да съдържат токсични материали. Дори лекото излагане на олово може да причини увреждане на нервите и бъбречна недостатъчност.
През 2010г е заведено дело срещу множество магазини за открито олово в аксесоарите им. Сред съдените вериги са Target, JC Penny, Kohls, Victoria’s Secret, Macy’s, Sears, Saks Fifth Avenue.
Опасни условия на труд
През 2012г фабриката на Tazreen Fashion в Бангладеш се подпалва. Без никакви закони за пожаробезопасност, компанията не е била задължена да инсталира детектори за дим, нито да осигури аварийни изходи, нито да кара служителите си да тренират в случай на пожар. Когато фабриката се запалва, 11 от управителите успяват да се измъкнат, а 112 шивачки са погълнати от пламъците. Малко след това повече от 1100 работници умират във фабриката Rana Plaza, когато сградата се срутва. Отново не е имало никакви стандарти относно състоянието на сградата, за да се счита тя безопасна за работа.
Едва след смъртта на тези хора в Бангладеш започва въвеждането на стандарти за пожарна безопасност. Работническите профсъюзи са забранени там и собствениците на фабриките никога не са държани отговорни за отношението си към работниците.
Създадени да се късат
„Бързите“ модни марки като H&M и Forever 21 зареждат нов инвентар всеки месец, което означава, че изискват по-бързо производство. Освен това изискват цените да остават ниски, затова фабриките използват най-евтините платове и конци. Просто няма достатъчно време, за да се уверят, че дрехата ще издържи години, когато тя се произвежда светкавично бързо и от най-нискокачествените материали.
Опасни естествени тъкани
Работници, които берат и произвеждат памук, могат да бъдат изложени на памучен прах, който се носи във въздуха при обработката. Прахът съдържа бактерии, гъбички, пестициди и материали, които могат да разболеят човек при вдишване. Много фабрики не изискват работниците да носят маски.
Страхът от естествените тъкани не се ограничава само до здравето на работниците. Също като всяко друго растение, памукът може да съдържа пестициди, които според много хора могат да останат по дрехите, които се продават в магазина. Това е довело до движението на „органичните дрехи“. Марки като Target, H&M и Victoria’s Secret излязоха с органично произвеждани тъкани от бамбук, соя и коноп. Но също като в хранителния магазин, те слагат много по-високи цени на органичните дрехи с обещания, че в тях няма никаква пестициди.
Работи бързо или напускай
Според Human Rights Watch търсенето на нонстоп производство на дрехи води работниците до ръба на изтощението. Въпреки факта, че повечето работещи в тези фабрики са жени, когато забременее, жената обикновено бива понижена, получава по-малко пари и може да изгуби работата си. Извънредният труд без повишено заплащане е нещо стандартно и хората работят по цели нощи, за да изпълнят квотите си.
Политически последствия
Камбоджа изнася стоки за милиарди всяка година. Топ износът им са различни видове дрехи. Плетените пуловери съставляват 14% от цялата икономика на страната. САЩ е най-големият консуматор на износа им с 22%, но дрехите на Камбоджа се купуват навсякъде по света. Другите стоки на Камбоджа печелят на страната толкова малко пари, че тя не би могла да оцелее, ако не произвежда дрехи.
Докато бързата мода и производството на дрехи в Камбоджа допринася за замърсяването, експлоатацията на труда и корупцията, страната все още зависи изцяло от това да продава на най-богатите държави. Всеки опит на работниците да подобрят условията си бива спрян. Хора, които са се опитвали да създават профсъюзи, са били убивани.
Очевидно хората на власт не искат профсъюзи да намалят броя на работните часове и да ги принудят да плащат по-добри надници и да предоставят по-безопасни условия на труд, защото това би увеличило производствената цена. Отрязването на основния източник на приходи за икономиката на Камбоджа би довело до още по-голям политически хаос.
Планини от отпадъци
САЩ произвежда по 12 милиарда килограма отпадъци от модната индустрия всяка година. Едва 15% биват дарявани за благотворителност. Останалите 85% се озовават на сметища. Изхвърлените дрехи са се увеличили с 40% между 1999 и 2009г.
Дрехите, които се даряват всяка година са милиарди килограми, докато населението на САЩ е само 319 милиона. Ако компаниите спрат да зареждат нови дрехи от страните от третия свят и продават тези, които имат в наличност в продължение на една година, дарените дрехи биха могли да облекат всеки в страната.
Трафик на хора
През 2015г Patagonia, компания известна с якетата и планинарските си принадлежности, реши да погледне по-отблизо живота на хората, които произвеждат дрехите им в чужбина. Откриват нещо шокиращо. Въпреки факта, че работниците в Тайван изкарват много малко пари, трудовите брокери обещават на имигрантите да им помогнат да си намерят работа – стига да задлъжнеят със $7000 в замяна на услугата. Нужни са две години работа, за да изкара човек достатъчно пари, че да си изплати дълга, докато договорът им за работа е само за три години. Така, ако човек иска отново работа, той трябва да премина отново през целия процес и да плати на брокера, което означава, че реално получава пари само за една от трите си години работа.
Без алтернатива, много от тези хора попадат в безкрайния цикъл на трафика на хора. Patagonia е намесва и принуждава брокерите да изплатят събраните от работниците пари обратно и компанията се опитва да реструктурира стандартите на фабриките си.
Ясно е, че хиляди, ако не и милиони хора, които работят в шивашките заводи, са жертва на трафик на хора и проблемът е налице и днес. Докато Patagonia открито заявява готовност да помогне на други компании да проведат собствено разследване за трафик на хора, всъщност повечето корпорации избират да запазят печалбите си, вместо да харчат пари за такива работи.
