В историята на човечеството множество великолепни ценности от различни култури са били крадени или просто липсват. Често тяхното изчезване се случва по време на война или някакви бедствия, докато ценностите не могат да бъдат защитени или когато военна сила е решила да ги прибере като трофей. Понякога тези скъпоценности са върнати, но в повечето случаи тяхното място на пребиваване остава пълна мистерия.
1.Кехлибарената стая
Кехлибарената стая, намираща се в Екатерининския дворец в Царское село, близо до Санкт Петербург съдържа позлатени мозайки, огледала и дърворезби, както и цели панели изработени от около 450 килограма кехлибар. Царское село е превзет от Германия през 1941 година по време на Втората световна война и стаята е плячкосана от немците. Оттогава ценностите липсват и е възможно да са били унищожени.
2. Саркофагът на Микерин (Менкаура)
Пирамидата на египетския фараон Микерин е най-малката от трите пирамиди в Гиза, създадени преди около 4500 години. През 1830-те години английският военен офицер Хауърд Вийс изследва пирамидите като често използва деструктивни методи за навлизане – най-известният и абсурдният сред тях е употребата му на експлозиви. Сред откритията му е саркофагът на Микерин, който Вийс се опитал да транспортира с кораб до Англия през 1838. Корабът „Беатрис“ потъва по време на пътуването, „вземайки“ саркофагът със себе си на дъното.
3. Мечът Хонджо Масамуне
Хонджо Масамуне е меч, за който се смята, че е изработен от ковача Gorō Nyūdō Masamune (1264 – 1343), който е считан от мнозина за най-великият майстор на мечове в цялата история на Япония. Част от името на меча произлиза от собственика му Хонджо Шигенада, който го взема като награда след битка, състояла се през 16 век. Мечът става собственост на Токугава Иеясу, лидер, станал първият шогун на Япония, след като печели серия от битки през 16 век.
Мечът се предавал от поколение на поколение в семейството на Токугава чак до края на Втората световна война, когато по време на американската окупация над Япония военните събират всички мечове и други подобни оръжия. Хонджо Масамуне не е виждан от тогава.
4. Скъпоценностите от короната на Ирландия
Откраднати през 1907 година от Дъблинския замък, „скъпоценностите от короната на Ирландия“ всъщност не са свързани с никаква церемония по коронясване и дори не са скъпоценности от корона. Всъщност те представляват една скъпоценна звезда от Ордена на Св. Патрик и 5 златни нашивки отново от ордена. Звездата била изработена от 394 камъка. Охранителите на библиотеката, в която били държани скъпоценностите, са обвинени за кражбата, но кой наистина ги е откраднал и какво се е случило с тях след това остава пълна загадка.
5. Поемите на Сафо
През 7 век пр.н.е. гръцката поетеса Сафо се ползвала с голям авторитет. Тя била високо ценена сред древните гърци, които я смятали за една от най-добрите поетеси. За съжаление много малко от нейните произведения са оцелели до днес. Наскоро обаче папирологът Дърк Обинк открива части от две невиждани досега поеми от Сафо. В едната поетесата пише за братята си, а другата ни разказва за несподелена любов. Това откритие обаче повдига въпроса къде са всички останали неразкрити досега произведения на Сафо?
6. Богатството на мъртвия епископ
През 1357 година от Лисабон потегля кораб за Авиньон, Франция, на борда на който са скъпоценностите на Тибод де Кастийон – наскоро починалият епископ на Лисабон. Сред скъпоценностите имало злато, сребро, пръстени, други бижута, плочи, гоблени и дори преносими олтари. В близост до Картахена в днешна Испания корабът бил нападнат от добре въоръжени пиратски кораби. Единият от корабите по-късно е заловен, но от другия няма и следа.
Флорентинският диамант
133-каратовият Флорентински диамант е бил „най-големият скъпоценен камък и единствен по рода си в цял свят“ – пише историкът Гордън Брук-Шефърд. Произходът и днешното местонахождение на диаманта обаче са неясни.
Смята се, че през ноември 1918 той е бил притежание на Хабсбургите, които се оказали от губещата страна на Първата световна война. Те депозират камъка в швейцарска банка, оставяйки го в ръцете на австрийския адвокат Бруно Щайнер, за когото се смята, че помогнал на семейството на продаде голяма част от бижутата си. Не е ясно какво се е случило в последствие. Възможно е Флорентинският диамант да е бил нарязан на малки парчета след Първата световна война.
ВИЖ ЧАСТ 2-ра: 13 световни ценности, които все още липсват (2 част)
Източник: livescience.com
