Още

    300 – Битката при Термопилите

    Предполагам повечето от вас са гледали филма „300“, където става въпрос за епичния сблъсък между 300 спартанци и многомилионната персийска армия на Ксеркс. В действителност персите били сформирали съюз с гръцките градове държави и броят им първоначално е бил някъде около 7000.

    300 - Битката при Термопилите

    Въпросната битка започва, защото персите са искали да завладеят целия свят – Анатолия, Лидия, Юдея, Месопотамия и Египет просто не им били достатъчни. Спартанците, знаейки, че нямат никакъв шанс срещу толкова голяма армия, трябвало да измислят план, с който да забавят Ксеркс докато атиняните изградят флотата си. Разчитайки на брилянтните си военни тактики, те решили да изпратят малка войска да се бие с персите, жертвайки войник по войник, докато всички не загинат. Малката им армия се справила добре и блокирала единствения път, през който персийската армия можела да мине, принуждавайки я да навлезе в техен проход, където огромният им брой не бил от значение.

    Продължете да четете

    Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.

    Вход Регистрация

    Още публикации

    Коментари

    1. Един изключително добър филм,който така добре е направен и благодарение на страхотните актъори направо те прехвърлят в онова време и все едно ги гледаш на живо.Много благодаря за статията,това е филм,който вече няколко пъти съм гледала,но ще го правя пак и пак и няма дами омръзне.Това как вражеската линия била много по-дълга от на гърците, но чрез гъста формация и агресивни маневри, гърците избегнали опасността от обкръжение, какви ли не техники са измисляли по онова време самои само да победят.Уникален филм.

    2. Блога вие страхотен и ни представяте уникални кадри.Пишете добре и се надявам и за в бъдеще да се радваме на ваш постове тук.Чакам с нетърпение да излезе този филм и да отида да го гледам на 4 д ако го пуснат,понеже тогава вече ще ни раздруса доста силно. Както и вие пишете да видим всичко за легендарната защита на гърците при планинския проход почти ,която не е забавила настъплението на Ксеркс и всичките други битки е интересно.Вече какво ли не може да направи филмовата индустрия, дали книги ще четем или не май няма значение.Вълнуващо е да гледаш как са се били преди, дано в днешно време и там където има размирици да спрат.

    3. Съжалявам, но това са пълни глупости! Освен това имам чувството, че статията е писана от въодушевен тийнейджър, тъкмо излязъл от кино!

    4. Считам че по онова време изобщо е било невъзможно да бъде мобилизирана армия с такава численост и тези цифри за милиони бойци са фрапиращо недостоверни, вероятно плод на желанието на гърците да се представят в крайно героична светлина.

      За през 717г. арабския халифат, който е консолидирал държава много по-голяма от тогавашна Персия е изправил цялата си армия от 300 000 бойци в екстремален напън да превземе Константинопол, а от там и Европа. Тази армия е разгромена от хан Тервел, чиято армия е била от 60 000 бойци, а няколко години по-късно, при Поатие французите възвеличават голямата си победа над … 20 000 араби. По това време арабската държава се простира от Пакистан до Франция и е била в много пъти по-голяма от персия и то преди 1200 години, когато населението е било много по- малобройно.

      Извода от битката при Кресненското дефиле през 1913г. е, че голям късмет са имали митологизираните гърци на Леонид, че в редиците на Ксеркс не са се сражавали българи. В тази битка гърците са били 42 000 предвождани от краля си, а българите – 3 000, предвождани от полк. Каварналиев, повишен посмъртно в генерал-майор. Наследниците на Леонид са разгромени, губят над 10 000 бойци, обкръжени са и молят за мир.

      Та вместо да възвеличавате чуждия хиперболизиран героизъм по-добре разкажете за истинските ни героични победи.

      • Любен Константинов, нещата, които сте написали, защо не ги изпратите като сюжет до режисьора на 300 или до друг? Епични филми за българската история се правеха около 1300 години България. Може би е време да се направи нещо ново, особено сега като станахме по-известни с тракийското си минало. Верно, не сме създали паневропейска митологема за храбростта на спартанците и за спартанския живот, но никога не е късно.

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Най-нови