апр. 11, 2013
6776 Views

300 – Битката при Термопилите

Автор:

Предполагам повечето от вас са гледали филма „300“, където става въпрос за епичния сблъсък между 300 спартанци и многомилионната персийска армия на Ксеркс. В действителност персите били сформирали съюз с гръцките градове държави и броят им първоначално е бил някъде около 7000.

300 - Битката при Термопилите

Въпросната битка започва, защото персите са искали да завладеят целия свят – Анатолия, Лидия, Юдея, Месопотамия и Египет просто не им били достатъчни. Спартанците, знаейки, че нямат никакъв шанс срещу толкова голяма армия, трябвало да измислят план, с който да забавят Ксеркс докато атиняните изградят флотата си. Разчитайки на брилянтните си военни тактики, те решили да изпратят малка войска да се бие с персите, жертвайки войник по войник, докато всички не загинат. Малката им армия се справила добре и блокирала единствения път, през който персийската армия можела да мине, принуждавайки я да навлезе в техен проход, където огромният им брой не бил от значение.

300 - Битката при Термопилите

Обучението на спартанските войници е точно описано във филма. То е започвало още при раждането, когато бебето е внимателно оглеждано, за да се провери дали е с правилния размер и дали има някакви деформации. Ако са били открити такива, бебето не е одобрявано (иначе казано, хвърляли са го от скала). Официалното обучение започвало на 7-годишна възраст. Отвеждани са в групи с други момчета, където години наред са тренирали ежедневно и са практикували борба и бойни изкуства. Хранени са точно с толкова храна, колкото да не умрат, защото така се учели да крадат, за да не умрат от глад. Ако били хванати да крадат обаче, били наказвани сурово. Наказания имало и когато не успявали да отговарят кратко и остроумно на въпроси. Това обяснява защо винаги са можели да затапват враговете си с епични реплики. Много от най-запомнящите се реплики от филма са директни цитати от записките на историците. Ето няколко примера:

Вестоносец: Защо тази жена си мисли, че може да говори сред мъжете?
Царицата на Спарта: Защото само спартанските жени раждат истински мъже.

Персиец: Хиляди нации от Персийската империя са срещу вас. Нашите стрели ще засенчат слънцето!
Стелиос: Тогава ще се бием на сянка.

300 - Битката при Термопилите

Тежкото обучение продължавало до 12-годишна възраст, когато момчетата получавали по една дреха и никакви обувки. След това били изпращани да живеят сред природата, изложени на суровото време и дивите животни, за да се научат на техники за оцеляване. От 13 до 20 години момчетата участвали във „военни игри“, при които много от „участниците“ свършвали мъртви или ранени. Обучението приключвало на 20-годишна възраст, но те продължавали да живеят в казармите до 30 години, след което им било позволено на се женят, да имат деца и да живеят като граждани. Оставали в армията до навършване на 60 години, след което се пенсионирали. В повечето случаи умирали много преди това.

300 - Битката при Термопилите

Прелюдия

През пролетта на 480г. пр.н.е. в Гърция царял хаос. Носели се слухове за настъплението на персийския цар, придружаван от най-голямата армия, която светът е виждал. Единствената му цел била да подчини народа и да превърне земята в нова сатрапия, западна граница на огромната Персийска империя. Група от гръцки градове държави, образуващи Елинската лига, се обединили в борба срещу инвазията. Съюзниците се били събрали в Кортинския провлак, в сърцето на Гърция, за да обсъждат войната.

300 - Битката при Термопилите

В спартанската делегация, представляваща най-могъщия град в Гърция по онова време и водач на лигата, вероятно е бил и самият Леонид, един от царете на града. Всички били силно разтревожени. Спартанците се консултирали с оракула на Аполон в Делфи, който в общи линии им казал, че великият град ще бъде разрушен от синовете на Персей или всички в границите на Лакедемон трябвало да оплакват смъртта на цар, изтичащ от родословието на Херакъл.

300 - Битката при Термопилите

След това пристигнала делегация от Тесалия. Те говорели за идеалното място, където да спрат настъплението на персите. Това било тесен проход със стръмни стени под връх Олимп – Темпийската долина. Бързо били събрани 10 000 хоплита и изпратени на север под командването на спартанеца Евнетус, но в редиците бил и атинянския командир Темистокъл. Когато достигнали до Тесалия обаче, станало ясно, че Темпийската долина не била единствения път за персите и навсякъде гъмжало от агенти на Персия и гръцки предатели. Били принудени да избягат, когато персийската армия прекосила планините през друг проход в Сарантапоро.

Този провал бил унизителен за Елинската лига. В Атина нараствало недоволството от реформите на Темистокъл, който инвестирал много ресурси в нови кораби и пренасочвал хора от пехотата към флотата. Именно атиняните победили персите 10 години по-рано в битката при Маратон  и някои изрязвали желание пак да се изправят срещу тях на същото място. За да имали някаква надежда да се опрат на персите по море, всеки атинянин бил нужен, оставяйки битката по суша на спартанците и мъжете от другите градове.

300 - Битката при Термопилите

Бил проведен втори конгрес, на който Темистокъл разкрил нова тактика. При марша към Темпийската долина той добре огледал региона и открил идеалното място да спрат персите, както по земя, така и по вода. В северния край на остров Евбея имало тесен проход с широчина 10км, а 65км на запад се намирал дори по-тесния проход Термопили, сгушен между планините и морето. Армията и флота можели да удържат многочислена армия в залива, което било добре, защото точно такава се била насочила натам. Флотата на Атина щяла да бъде подпомогната с кораби от Коринт, Мегара и Егина. Спартанците трябвало да водят сухопътна войска, за да подсигурят Термопилите. Оставало им само да чакат.

Ксеркс I ги оставил да чакат докато пролетта не отстъпила място на лятото и жаркото слънце не започнало да усложнява живота на гръцките хоплити, които носели тежки брони. Освен това на пълнолунието през август се засичали два фестивала – олимпийските игри и спартанската Карнея – които нямало как да бъдат отменени, без да се обидят боговете. Персийците били наясно с това и вероятно така са го планирали. Когато кръглата Луна осветила нощното небе, персийската армия навлязла от Древна Македония в Гърция.

300 - Битката при Термопилите

В Спарта за нула време трябвало да измислят компромисен план. Спартанците били много набожни и не можели да рискуват да си навлекат гнева на боговете като изпратят цялата си армия по времето на Карнея. Вместо това решили да изпратят малък елитен отряд, предвождан от цар, за да се покаже колко отдадени са на каузата с надеждата хора от градовете, през които преминават, да се присъединят към тях и така да съберат армия по пътя. Царят, който оглавил този елитен отряд, бил Леонид. Той взел със себе си само опитни ветерани, мъже със синове, които били изпълнили дълга си към Спарта. Символизмът на тези действия бил ясен на всички в Гърция. При Адските порти щяла да се води битка до смърт.

300 - Битката при Термопилите

Гърците вярвали, че Термопилите били създадени за тази цел от боговете. Фокийците, които преди били окупирали региона, някога издигнали 20-метрова стена насред прохода. Там Леонид разположил армията си, която се била напълнила с мъже по пътя. Всички се заели да поправят и подсилват стената, която била известна като Средната порта.

Едно нещо обаче тревожило Леонид. Когато пристигнал, малийците го информирали, че има тясна пътека през планините, която заобикаляла Термопилите. Царят не искал да разделя силите си, но накрая изпратил 1000 фокийци да пазят пътеката. Те били неопитни бойци, но познавали местността добре, а и евентуално щели да се изправят само срещу лека пехота, ако персийците решили да преминат от там.

На 65км от там, при другата теснина кипели подобни приготовления. От северната страна на Евбея имало дълъг, равен плаж, където гръцките кораби можело да бъдат разположени и бързо пускани в дълбоки води при нужда. Флотата лесно можела да блокира проходите, но не можели да рискуват персийските кораби да ги подминат и да атакуват Атика или Атина.

Гръцката армия

Пехотата на гърците наброявала около 7000 души, поне така пише Херодот. Това били 300 спартанци, 500 мантинейци, 500 тегейци, 1120 аркадийци, 400 коринтяни, 200 флоянци, 80 микенци, 700 теспийци, 400 тиванци и 1000 фокийци. В допълнение имало и около 2000 души помощни части.

300 - Битката при Термопилите

По море гърците разполагали с 271 кораба, като 127 от тях били от Атина и Платея. Всичките били триреми, най-добрите бойни кораби в Средиземноморието. Типичната атинска трирема била дълга 35 метра. Флотата била водена от Еврибиад, който имал малко опит в морските битки, но знаел как да се бие в защита.

Персийската армия

Размерът на персийската армия е обект на много дебати. Херодот пише за 517 610 моряка, 1 700 000 пехота, 111 000 кавалерия, 20 000 араби и либийци, 324 000 гърци. Това прави общо над 2.8 милиона души, а с подкрепленията армията може да е била от 5 милиона – около 7% от популацията на Империята. Някои по-модерни изчисления обаче слагат числеността на персийската армия на 300 000 души, което също е внушително и многократно повече от гръцките сили.

Във флотата на персите участвали най-видните морски нации. Сред тях се откроявали финикийците, които били отлични навигатори и за разлика от гърците можели да навигират в открито море през нощта. Общо във флотата на персите имало около 1200 триреми, 300 от които били финикийски.

Битката

В средата на август през 480г. пр.н.е., след като накарали гърците да чакат известно време, персите пристигнали. Сигналните огньове на североизток пламнали, известявайки за атаката. Три гръцки патрулни кораба били нападнати от 10 финикийски кораба и потопени. Финикийският патрул получил видимост към цялата гръцка флота и открил маршрут край скрит риф, където три от корабите им заседнали. Гърците били толкова ужасени от идеята да се сблъскат с толкова могъщ враг, че не направили нищо, за да ги спрат. Флотата излязла в морето, но избягала на запад към теснините. Еврибиад бил почти безполезен като водач. Според Плутарх той прекарал повечето от времето си настоявайки, че „персите са невидими в морето“. Темистокъл, командир на по-голямата част от контингентите във флота, се намесил и въвел ред. Бягството може да е било стратегия, с която да примамят персите в тесните проходи на Евбея и да ги вкарат в капан. Врагът обаче го очаквал. В крайна сметка гръцките кораби се оттеглили до Халкида, където чакали в безопасност за новини. Чак след 10 дни Аброник , приятел на Темистокъл, който бил назначен за пратеник между Леонид и флотата, пристигнал на малък кораб, носейки новини, че персийската армия лагерувала на север от Термопилите.

Гръцките шпиони, които пътували до Азия да следят персийската армия, говорели, че тя наброявала милиони и целият континент бил обезлюдял. Маршът на армията вдигнал огромен прашен облак, а земята се разтърсвала под краката им. Персийските скаути пристигнали при прохода малко след като прашният облак се забелязал на хоризонта. Спартанците игнорирали конниците. Вместо това те решели дългите си коси, мажели телата си с олио и се борили или правели упражнения, за да отпуснат мускулите си. Скоро след това пристигнала официалната персийска делегация, която изискала гърците да пуснат оръжията си. “Molon labe” – „Елате и ги вземете!“, отговорил Леонид. Друг спартанец, Диенекий, чувайки от местните, че врагът разполагал с толкова стрелци, че стрелите можели да засенчат слънцето, отговорил: „Чудесни новини. Ако мидийците скрият слънцето, още по-добре за нас – ще се бием на сянка.“

300 - Битката при Термопилите

В продължение на два дни след това брегът бил връхлетян от буря. Когато взела да утихва, гръцката флота се върнала на поста си на нос Артемизий, което било голямо облекчение за Леонид. Вражеската флота останала скрита от погледа и скоро пристигнали новини, че причината за това била бурята, която разбила много от корабите им.

9 август

На 5-ия ден от пристигането на персите, те нападнали. Мидийците водели тази атака, която трябвало да разбие малката гръцка армия при Термопилите. Въпреки, че били свикнали с планините и добре въоръжени и бронирани, страните на прохода били твърде стръмни за изкачване, а пред тях била месомелачката – формацията фаланга.

300 - Битката при Термопилите

Липсата на място попречила на мидийците да използват лъковете си, затова те влезли в близка битка. Мидийските копия били къси, а щитовете им – плетени. Гърците имали дълги копия и тежки бронзови щитове, които ги предпазвали от врата до коленете. Същите, макар и малобройни, разполагали с достатъчно хора, за да сменят редиците във фалангата, позволявайки на мъжете да почиват. След цял ден битки, мидийците били победени и на тяхно място дошли Безсмъртните.

300

Това било много по-голямо изпитание за гърците. Безсмъртните били елитна персийска армия, която винаги наброявала 10 000 мъже, откъдето идва и името й. Всеки тежко ранен или убит войник веднага се заменял от нов, което създавало илюзията, че са безсмъртни.

300 - Битката при Термопилите

Спартанците излезли на фронтовата линия, за да ги посрещнат и се блъскали директно с тях. Тогава изведнъж се обърнали и започнали да бягат, слагайки щитовете на гърбовете си. Безсмъртните тръгнали след тях, но спартанците бързо се обърнали, подредили се отново и заключили щитовете си. Така след известно време Безсмъртните трябвало да се оттеглят, носейки позор на Ксеркс. Гърците били изтощени от цял ден битка на живот и смърт и прекарали нощта сами сред труповете.

300 - Битката при Термопилите

В късния следобед, докато Безсмъртните атакували, сред гръцката флота отново избухнали безредици. Йонийски дезертьор от персийската флота пристигнал, след като бил плувал 15км под вода. Носел лоши новини. Врагът бил изпратил 200 кораба на източния бряг на Евбея, с цел да заобиколят южната страна на острова и да изникнат в гръб. Отново Темистокъл бил единственият командир, които имал адекватно решение и искал да изпрати ескадра, която да посрещне втората персийска сила. Било рисковано, но имало надежда, че корабите, които били останали в Атина, ще нападнат персите, откривайки втори фронт срещу тях. Решили обаче първо да покажат на персите, че планират да се бият, за да ги обезкуражат, докато част от флотата липсвала. Те се отправили към морето, където се срещнали с персите. Вражеската линия била много по-дълга от на гърците, но чрез гъста формация и агресивни маневри, гърците избегнали опасността от обкръжение. При този сблъсък заловили 30 вражески кораба, което доста успокоило гърците.

300 - Битката при Термопилите

10 август

Друга буря през нощта попречила на ескадрата да се отправи на юг. До следобеда гръцките адмирали получили новини, че 200 персийски кораба са попаднали в бурята и са се разбили в скалистия източен бряг на острова. Добрите новини продължавали. 53 кораба пристигнали от Атина, за да им помогнат. Още една персийска ескадра била унищожена. Леонид удържал Термопилите вече втори ден. Всички гърци се надявали, че персийската армия ще започне да гладува, ако не може да продължи, защото мястото на лагера им не можело да поддържа толкова много хора.

11 август

Тогава се случило немислимото. На третия ден персийската флота нападнала с пълна сила. Планът им бил да пробият гръцката линия и да стигнат до защитата в Термопилите. Гърците се изтеглили, за да пазят проходите и много скоро персите се изправили срещу тях. Последвалата битка направила предишните сблъсъци с персийските кораби да изглеждат като детска игра. Положението било отчайващо. Цял ден персийските кораби се тъпчели в теснините, а гърците се опитвали да ги спрат. Половината от атинските кораби били извън строя. Накрая персийската флота се оттеглила с падането на нощта, но нямало никакъв шанс гърците да удържат още един ден. Дори Темистокъл осъзнал, че му е нужен резервен план за оттегляне от Артемизий. Преди да бъде взето решение обаче, трябвало да получат новини за това как се е справил Леонид.

300 - Битката при Термопилите

Откакто персите били възпрени при Термопилите през първите дни, Ксеркс изпращал агенти да разпитват местните за терена. Родните персийски земи са планински и той знаел, че рядко имало проход, край който да няма обиколен път. След втория ден сражения, гръцки предател отишъл при него. Неговото име било Ефилат и той предал родината си за кесия с пари. Разказал на Ксеркс за планинска пътека, която минавала над прохода. Дори предложил да преведе персите.

Леонид очаквал, че по пътеката може да мине само лека пехота, но това била голямата му грешка. Безсмъртните, които тренирали в планината, били напълно способни да се изкачат, въпреки стръмнината на пътеката. Всичките 10 000 елитни бойци под командването на Хидарн поели от там. Те тръгнали по залез-слънце и преминали няколко километра на запад по пътеката, която лесно се виждала на пълнолуние. След няколко часа Безсмъртните се оказали на 1500м от Леонид. Фокийците се изненадали и паникьосали от дъжда персийски стрели. Оттеглили се до близък хълм, където чакали директен сблъсък. Безсмъртните обаче ги игнорирали и обърнали на запад.

Един йонийски дезертьор предупредил Леонид за пристигането на Безсмъртните в гръб. Не е сигурно дали всъщност не е бил персийски агент, изпратен да всее паника сред гърците, за да бъдат по-лесно победени. Леонид повикал командирите си им казал какво ще се случи. Царят и неговата лична охрана щели да останат на всяка цена. На останалите било наредено да напуснат, за да се бият друг ден. Теспийците, предвождани от Демофилий, знаели, че техният град ще е първият по пътя на Ксеркс и отказали да напуснат. Същото се случило с тиванците, които останали да се бият като лека пехота. Общо в Термопилите останали 1500 мъже, а останалите се качили на корабите и избягали на юг. „Закусете добре, защото днес ще вечеряме в ада!“ – казал Леонид на хората си в последния ден от защитата на прохода.

300 - Битката при Термопилите

На 19 август гърците от два дни задържали позиция, биейки се на смени. Те знаели, че това е последният им ден и искали да нанесат колкото се може повече поражения на персите. Когато персите настъпили от запад, гърците формирали единична фаланга и излезли пред Средната порта, за да ги посрещнат. Там излезли на открито пред цялата персийска армия. Персийската пехота била стимулирана от камшици и се размазвала в щитовете на гърците. Това били леко въоръжени  мъже, събрани от земите на Империята и целта им била бавно да пробият гръцката линия и да неутрализират предимството, което дългите копия им давали. Когато върховете на гръцките копия били строшени, включила се елитната пехота. Преди последната битка тиванците се предали на Ксеркс, както Леонид бил очаквал.

300 - Битката при Термопилите

Ксеркс заповядал всеки мъж да се бие до смърт. Отново командирите юрнали войските си напред. Мнозина перси били стъпкани до смърт от другарите си. Други, които били изблъскани настрани, се удавили в морето. По думите на Херодот никой не можел да преброи мъртвите.

300

Спартанците и теспийците, с изпочупени копия, извадили мечовете си и продължили да се бият. При този последен сблъсък се сбъднало видението на оракула – Леонид бил покосен. Гърците четири пъти отблъснали персите, преди да се доберат до тялото на царя си и да го приберат. В този момент от планинския проход пристигнала втората персийска сила.

300 - Битката при Термопилите

Напълно обградени, изтощените гърци се оттеглили за последно зад стената и образували фаланга. Това била последната им защита – с извадени мечове, ако имали такива, или със зъби и нокти, ако нямали мечове. Накрая персите, прииждащи около стената, ги заобиколили и ги надвили.

Битката при Термопилите приключила. Леонид и 300-та спартанци били мъртви, също като 700-те теспийци, които се били до тях. Персите били изгубили 20 000 мъже, макар Ксеркс да се опитал да прикрие този факт, като погребал голяма част от тях тайно. Оставил само 1000 тела, които армията му да види, когато премине през прохода.

В спарта било обичай да се провежда голяма церемония при смъртта на цар. Вестоносци разнасяли новините из цялата страна, а жените обикаляли из столицата и удряли по казан. Леонид обаче не получил дори погребение. Ксеркс наредил главата му да бъде отрязана и набучена на кол. Останалите гърци били погребани, за да се прикрие това колко малко мъже са се опрели на могъщата му армия и за да се напомни на войниците му, че спартанците все пак били смъртни.

Ксеркс

Легендарната защита на гърците при планинския проход почти не забавила настъплението на Ксеркс. Четири дни чакане и три дни борба – героизмът на Леонид спечелил само седмица на сънародниците му. Обезлюдената Атина скоро била плячкосана.

Въпреки всичко битката при Термопилите не била провал. Нашественическата армия понесла тежки загуби и това се отразило на морала сред персите. Ефектът върху гърците бил неоспорим. Когато войната свършила и гърците най-после победили персите, те установили празници в чест на Леонид и смелите гърци и издигнали паметници на бойното поле.

300 - Битката при Термопилите

Легендата за Леонид и 300-та спартанци е жива и до днес. Историята никога няма да забрави как 7000 смели гърци са се изправили срещу милиони перси. Спартанците и теспийците са научили света на това какво постига куражът в лицето на невъзможното.

Бележка: Числеността на двете армии е обект на разгорещени дебати от години и има различни сведения и източници, които цитират различни числа. Сигурно е обаче, че персите са имали огромно числено превъзходство над гърците.

Категория:
Избрани · История

Comments to 300 – Битката при Термопилите

  • Един изключително добър филм,който така добре е направен и благодарение на страхотните актъори направо те прехвърлят в онова време и все едно ги гледаш на живо.Много благодаря за статията,това е филм,който вече няколко пъти съм гледала,но ще го правя пак и пак и няма дами омръзне.Това как вражеската линия била много по-дълга от на гърците, но чрез гъста формация и агресивни маневри, гърците избегнали опасността от обкръжение, какви ли не техники са измисляли по онова време самои само да победят.Уникален филм.

    Ранни записвания януари 14, 2014 09:02 Отговор
  • Блога вие страхотен и ни представяте уникални кадри.Пишете добре и се надявам и за в бъдеще да се радваме на ваш постове тук.Чакам с нетърпение да излезе този филм и да отида да го гледам на 4 д ако го пуснат,понеже тогава вече ще ни раздруса доста силно. Както и вие пишете да видим всичко за легендарната защита на гърците при планинския проход почти ,която не е забавила настъплението на Ксеркс и всичките други битки е интересно.Вече какво ли не може да направи филмовата индустрия, дали книги ще четем или не май няма значение.Вълнуващо е да гледаш как са се били преди, дано в днешно време и там където има размирици да спрат.

    Ранни записвания почивка в Анталия март 7, 2014 09:19 Отговор
  • Съжалявам, но това са пълни глупости! Освен това имам чувството, че статията е писана от въодушевен тийнейджър, тъкмо излязъл от кино!

    Стоян Стефанов май 27, 2014 08:34 Отговор
    • Кое точно са пълни глупости, Стоян Стефанов? Обяснете ни с кое не сте съгласен.

      admin октомври 20, 2014 01:03 Отговор
  • Считам че по онова време изобщо е било невъзможно да бъде мобилизирана армия с такава численост и тези цифри за милиони бойци са фрапиращо недостоверни, вероятно плод на желанието на гърците да се представят в крайно героична светлина.

    За през 717г. арабския халифат, който е консолидирал държава много по-голяма от тогавашна Персия е изправил цялата си армия от 300 000 бойци в екстремален напън да превземе Константинопол, а от там и Европа. Тази армия е разгромена от хан Тервел, чиято армия е била от 60 000 бойци, а няколко години по-късно, при Поатие французите възвеличават голямата си победа над … 20 000 араби. По това време арабската държава се простира от Пакистан до Франция и е била в много пъти по-голяма от персия и то преди 1200 години, когато населението е било много по- малобройно.

    Извода от битката при Кресненското дефиле през 1913г. е, че голям късмет са имали митологизираните гърци на Леонид, че в редиците на Ксеркс не са се сражавали българи. В тази битка гърците са били 42 000 предвождани от краля си, а българите – 3 000, предвождани от полк. Каварналиев, повишен посмъртно в генерал-майор. Наследниците на Леонид са разгромени, губят над 10 000 бойци, обкръжени са и молят за мир.

    Та вместо да възвеличавате чуждия хиперболизиран героизъм по-добре разкажете за истинските ни героични победи.

    Любен Константинов януари 4, 2015 22:52 Отговор
    • Любен Константинов, нещата, които сте написали, защо не ги изпратите като сюжет до режисьора на 300 или до друг? Епични филми за българската история се правеха около 1300 години България. Може би е време да се направи нещо ново, особено сега като станахме по-известни с тракийското си минало. Верно, не сме създали паневропейска митологема за храбростта на спартанците и за спартанския живот, но никога не е късно.

      Kristina юли 2, 2015 23:11 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title