Изгубеният град в Калахари
През ноември 1885 Уилям Хънт (познат с псевдонима Джилермо Фарини) пише за мистериозен град, на който се натъкнал в пустинята Калахари. Той предава информацията на Berlin Geographical Society и на Royal Geographical Society of Great Britain. През 1886 той дори пише книга, в която описва откритието си в детайли – мистериозни скални образувания, край които имало руини на древен град.
През следващите години са проведени няколко експедиции в търсене на изгубения град, но малко по малко мистерията се превръщала в мит. Нито една от експедициите не довела до откриване на каквито и да било доказателства.
През 2016 също е проведена експедиция и този път са открити скални образувания, които съвпадали с описанието на Хънт, но все още е неясно дали те имат нещо общо с отдавна изгубен древен град.
Витите стълби в сватбения параклис „Loretto” в Санта Фе
В края на 1870-те години архитектът на параклиса в Санта Фе умира внезапно малко преди сградата да е напълно готова. Тогава строителите разбират, че няма планирано стълбище, което да води до таванското помещение, където щял да стои хорът. Стандартно стълбище нямало как да бъде изградено, защото параклисът бил твърде нисък и строителите не знаели какво да предприемат.
Монахините започват да се молят на Св. Йосиф Обручник в продължение на 9 дни. Тогава се появява странен мъж, който им казва, че ще може да изгради стълбище, но само ако му осигурят пълно спокойствие и не го безпокоят, докато не го завърши. Той щял да използва единствено материалите, които носел със себе си. Мъжът работил в параклиса в продължение на 3 месеца, след което изчезнал, също толкова мистериозно, както се появил. Стълбището било извито, високо 6.7 метра и красиво, но нямало нито гвоздеи, нито колона, която да поддържа тежестта. Монахините се съмнявали, че то ще може да издържа хората, които се изкачват по него, но стълбището се оказало много здраво.
По онова време монахините решават, че самият Св. Йосиф Обручник е изградил стълбището и вярват, че се е случило чудо. Кой е бил мъжът, изградил стълбището, все още е мистерия. Дали това е легенда, предавана през годините или има още нещо в историята? Вероятно никога няма да узнаем.
Мумиите от Сан Бернардо
Колумбийският град Сан Бернардо също крие своите тайни, които учените все още не са разкрили. През 1957 гробището в града е наводнено, което принуждава работниците там да преместят останките на друго място. Докато разкопават гробищата, те с изумление откриват, че много от останките са напълно запазени и няма никакви следи от разлагане, макар да са били погребани преди много време.
Един от работниците, Едуардо Сифуентес, информира властите и последвалото разравяне на телата разкрива, че те са мумифицирани по някакъв естествен, необясним начин и че дори дрехите им са в много добро състояние. Съществуват няколко теории, опитващи се да обяснят мумифицирането, като това, че местните са имали специална диета или че причината е в надморската височина на района. Но това не обяснява защо и дрехите на погребаните са се запазили толкова добре и защо Сан Бернардо е единственият град в района, в който има мумифицирани тела.
Някои от мумиите са изложени в музей, който не е взел никакви мерки за запазването им и въпреки това, те все още не са разложени.
Ръкописът Сибиу
През 1961 е открит документ, наречен Ръкописът Сибиу. Той се състои от 450 страници и е създаден през 1500-те години. Съдържанието му обаче стъписва експертите. В ръкописа са включени технически спецификации относно артилерията, балистиката и най-интересното – многостепенните ракети.
Ръкописът подробно описва успешното изстрелване на ракета пред хиляди свидетели в град Сибиу през 1555 година. Авторът му – Конрад Хаас, е предоставил дори скици на ракетите, направени по негов дизайн. Хаас също описва идеите си за съвременни космически кораби, ракетно гориво и делта крила.
Как някой е писал за ракети и гориво стотици години преди астронавтите да започнат да ги използват в програми като Apollo, Gemini и Mercury все още е загадка.
