Британският философ Бъртранд Ръсел (1872 – 1970) казва, че: „Смисълът на философията е да започнеш с нещо толкова просто, което изглежда, че дори не си заслужава обсъждането и да завършим с нещо толкова парадоксално, че никой да не може да повярва в него“.
Бебето Хитлер
Представете си, че учените създадат машина на времето, с която ще можете да се върнете в месец май на 1889 година в австрийския град Браунау на Ин. Месец по-рано там се е родило момче, наречено Адолф от своите родители Алоис и Клара Хитлер. Вие сте сами в стаята на детето и сте напълно наясно с това в какъв човек ще се превърне то. Бихте ли убили малкото дете Адолф Хитлер?
През октомври 2015 година „The New York Times Magazine” задава същия въпрос на своите читатели. 42% от тях отговарят, че биха убили детето, 30% казват, че не биха, а 28% не са сигурни. Въпреки това, онези от читателите, които твърдят, че биха го убили, пораждат важен дебат. Ако Адолф Хитлер е умрял като дете и не се превръща в символ на злото, то тогава няма причина да се връщаме в миналото и да го убиваме.
Претъпканата спасителна лодка
Екологът Гарет Хардин сравнява Земята със спасителна лодка, на която има 50 човека. Във водата още 100 човека имат нужда да бъдат спасени. На лодката обаче има място само за още 10 души. Хората на лодката символизират богатите и развити страни, докато плуващите са бедните и не толкова развити държави. Цялата ситуация е метафора на разпределението на ресурсите в свят, който е пренаселен и повдига множество въпроси:
- Кой решава кои 10 души да се качат на лодката?
- Ако на лодката има някой, който очевидно ще умре съвсем скоро, трябва ли да го хвърлим във водата, за да направим място за един от плуващите?
- По какви критерии се решава кой да се качи на лодката и кой да остане във водата?
- Някои може да се почувстват виновни, че изоставят 90 души да се удавят, така че трябва ли те да се откажат и да скочат във водата, за да направят място за някои от плуващите?
Вариация на същия проблем е създадена и от „Northwest Association” от Вашингтон. В този сценарий потъва кораб, а на спасителната лодка има място за 6 души. Пътниците обаче, са 10:
- Жена в ранна бременност;
- Спасител;
- Двама млади, които са младоженци;
- Възрастен мъж с 15 внуци;
- Детски учител;
- 13-годишни близнаци;
- Военна медицинска сестра;
- Капитанът на кораба;
Кои бихте качили на лодката?
Проблемът на Нукомб
Уилям Нукомб е физик в Калифорнийския университет, когато създава този философски проблем.
Има две затворени кутии. В кутия „А“ има 1000 долара. В кутия „Б“ има или нищо или 1 милион долара, но вие не знаете кое от двете. Имате две възможности:
- Да вземете и двете кутии;
- Да вземете само кутия „Б“;
Тестът е управляван от супер-интелигентна машина, която в 90% от случаите успява да предположи какъв избор ще направите. Ако предположи, че бихте взели и двете кутии, тя оставя кутия „Б“ празна и обратно.
Тестът изглежда прост – просто вземаме двете кутии. В най-лошият случай ще останем с 1000 долара. Но ако решим да вземем само кутия „Б“ дали машината ще предположи това? Предположенията са направени преди да изберем кутия, така че нашият избор не променя съдържанието им.
Лотарийният парадокс
Представете си, че си купувате лотариен билет. Знаете какви са шансовете да спечелите. Счита се, че по-рационално е да мислите, че вашият билет няма да е печеливш и че е нереално да вярвате, че ще спечелите.
Имайки предвид, че знаете колко минимални са шансовете, все пак, от всички билети, един действително ще е печеливш. Въпреки това, хората изпитват удоволствие да вярват в нещо, което смятат, че не е вярно. Изпитваме удоволствие да вярваме в противоречия.
Парадоксът на лъжата
Древногръцкият философ Епименид веднъж казва, че „всички критяни са лъжци“. Но самият Епименид е от Крит, така че неговото твърдение най-вероятно е лъжа.
Йероним Блажени също използва парадокса на Епименид чрез текста от Псалм 116, за който се смята, че е написан от Давид. Той гласи: „В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив“. Йероним Блажени задава въпроса: Казва ли истината Давид или лъже? Ако е вярно, че всеки човек е измамлив, а твърдението на Давид е вярно, то тогава Давид също лъже. Но ако Давид лъже, то тогава твърдението му е невярно. Независимо по какъв начин разглеждате въпроса, заключението винаги ще е противоречие.
Когато философите обсъждат този парадокс, те обикновено започват с изявлението „Това изречение е невярно“.
Философът Стив Патерсън използва следните аргументи:
- Ако „Това изречение е невярно“ е вярно, тогава изречението трябва да е невярно, защото то твърди, че е невярно;
- Ако „Това изречение е невярно“ е невярно, то следва да е вярно, защото твърдението казва, че „това изречение е невярно“ е невярно.
Заплетено, нали?
