Когато става въпрос за известни личности, често ги свеждаме до най-определящите им черти. Представяме си Теди Рузвелт като най-коравия мъж, живял някога, а Албърт Айнащйн като мозък с алергия към гребена. Всичко това е нарочно – известните фигури и техните биографи се опитват да промотират определен имидж.
Но тайните никога не остават погребани завинаги и от време на време се появяват изгубени документи, които променят всичко.
5. Майка Тереза е изгубила вярата си десетилетия преди смъртта си
Ако попитате някой случаен да назове светица, много вероятно е да се сети за Майка Тереза. Ако търсите съвременна личност, у която са събрани всички християнски ценности, няма по-правилен отговор – името й е синоним на самоотвержена служба.
Като албанска монахиня, тя се мести в индийски манастир, където забелязва мъките на местното население и решава, че й е писнало от тази бедност. Тереза тръгва по улиците и започва неуморно да помага на всеки нуждаещ се. Така с времето тя се превръща в покровител на бедните, духовен маяк за милиони, милосърдното духовно присъствие, което може да размекне дори най-коравосърдечния кардинал.
Но как светицата и нобелов лауреат е успяла да запази вярата си, докато е била затънала до лакти в адските условия на индийската бедност? Оказва се, че не е.
Малко след смъртта на майка Тереза, ватиканските й уредници откриват десетки писма, написани от нея, заедно с бележка, която упоменавала, че трябва да бъдат изгорени, без да се четат. Естествено подобни инструкции водят само до едно: Писмата веднага и с нетърпение са отворени и прочетени. Ето какво откриват вътре:
„За какво се трудя? Ако няма Бог, значи няма и душа. Ако няма душа, тогава, Исусе, ти също не си истински.“
Вероятно е преминавала през труден период, когато е писала това. Но нещата стават по-зле. Тук тя предлага малко духовна подкрепа на колега:
„Исус изпитва много специална любов към теб. Що се отнася до мен, тишината и празнотата са толкова големи, че гледам, но не виждам, слушам, но не чувам.“
Доста мрачни мисли. Но все трябва да е писала и за хубави неща, нали?
„Няма вяра, няма любов, няма жар. Спасяването на души не ме влече, раят не означава нищо… малко или много, така се чувствам откакто започнах „делото“.
Писмата са пълни с подобни мисли, защото майка Тереза почти напълно е изгубила вярата си две десетилетия преди смъртта си. Всъщност тя е спряла да се моли още в края на 70-те години. Животът й сред най-бедните и съпреживяването на всички човешки страдания са притъпили усещанията й.
Без грам вяра, която да й помага в невъзможната мисия, тя все пак е открила сили да продължи. Майка Тереза се е преструвала повече от 20 години, защото хората все още са разчитали на нея.
4. Авторът на „Мечо Пух“ е писал пропаганда през Първата световна война
Алън Милн, любим детски автор и създател на Мечо Пух, е бил известен с ненавистта си към мечката, родила се от неговия ум. Това е доста впечатляващо, имайки предвид някои от другите неща, които е писал.
Наскоро открити документи разкриват, че по време на Първата световна война, пацифистът Милн е работел за MI7b – свръх секретна група към британското разузнаване, отговаряща за поддържането на морала чрез дезинформация. Групата се състояла от двайсетина британски писатели, като тяхната единствена цел била да пишат вестникарски статии, толкова умело измислени, че никой да не ги разпознае като пропаганда.
След като MI7b е разпусната след войната, военните нареждат всички доказателства за съществуването й да бъдат унищожени. Един капитан, работел с Милн, обаче е успял да запази 150 статии, документиращи работата им. Сред записките е и книга със саркастични поеми, написани от самия Милм, в които той описва лъжите, майсторили със завидно остроумие:
„Тук, в MI7b, кой обича да лъже с мен за зверствата и варварските фабрики за трупове? Ела по-близо, ела по-близо, ела по-близо. Тук не ще срещнем враг, защото по цял ден седим и пишем глупости.“
Може би не най-точният превод, но ето че бащата на Мечо Пух е писал за „фабрики за трупове“. Въпросните, известни като „Kadaververwertungsanstalt“, са едни от най-известните истории на ужасите от войната. От 1917г нататък, безброй източници изведнъж започват да твърдят, че германците по време на войната са събирали трупове и са ги преработвали на сапуни, инструменти и други предмети. Тези истории за цяла страна, произвеждаща сапуни от мъртвите, не е подкрепена от никакви доказателства, но това не им пречи да се появяват по всички вестници. Алън Милн на практика е признал, че е участвал в писането им.
Поне изглежда не е изпитвал удоволствие от работата си. Същото не може да се каже за следващия…
3. Нацистките връзки на Хенри Форд са били много по-сериозни
Не е тайна, че Хенри Форд е симпатизирал на нацистите, предимно заради убеждението му, че всеки мразещ евреите трябва да е супер. Тези възгледи се крият трудно, когато открито се възхищаващ на идеите на Хитлер и получаващ медали от нацистите.
И все пак, не е като Форд да е бил единственият известен американец, възхвалявал Хитлер преди войната. И макар цял живот да си е останал антисемит, Форд е имал разума да прекъсне романса си с Райха, когато е осъзнал какви задници са нацистите.
Или поне така сме си мислели.
Малко известно дело от 1998г заведено от бивш руски роб, задълбава по-дълбоко в цялата работа с Форд и Хитлер и разкрива някои ужасяващи подробности. Според документите от делото, Форд и нацистите са поддържали изключително близки връзки. Толкова близки, че Форд започнал на практика да хвърля пари по възкачващия се Райх. Той не спрял да се занимава с Хитлер чак до края на 1942г… осем месеца, след като САЩ влизат във войната.
А и дали наистина е прекъснал връзките си с Германия тогава, също остава под съмнение. Ford-Werke, немското подразделение на империята на Форд, остава работещо през войната, произвеждайки за германската военна машина с принудителния труд на военнопленници. Компанията настоява, че Ford-Werke е конфискувана от нацистите през 1941г и са изгубили всякаква връзка с нея, затова случилото се след това въобще не е било по вина на Форд… въпреки факта, че компанията е използвала робски труд и преди това.
А, ето и е една малка поема от вътрешния вестник на Ford-Werke от 1940г, когато Хенри Форд несъмнено все още е контролирал нещата:
„Заклехме ти се веднъж, но сега обявяваме нашата преданост за вечна. Като течения, изгубени в пороя, всички ние се стичаме към теб. Дори когато не те разбираме, пак ще сме с теб. Един ден може би ще разберем как си виждал нашето бъдеще. Сърца като бронзови щитове поставихме ние около теб. И за нас изглежда, че само ти можеш да ни разкриеш божия свят.“
Това стихче разбира се е кръстено „Фюрер“.
Всичко може би е щяло да остане в тайна, ако един бивш роб не съди компанията по очевидни причини. Форд успява да свали обвиненията, но не защото съдията го намира за невинен, а защото „трагедиите на онова време са и трябва да продължат да бъдат единствено грижа на нацията и правителството.“ Все пак, ако започнеш да държиш корпорациите отговорни за финансирането на Хитлер, до къде ще я докараме?
И като говорим за Хитлер…
2. Гъртруд Стайн е подкрепяла нацисткото движение
Гъртруд Стайн, известната американска писателка от Париж, е ключова фигура в модернистката литература и открито обратна жена във време, когато на подобни неща не се е гледало с добро око, но е успяла да накара света да приеме идеалите й за свобода, красота, любов и бохемски джаз. Освен това е била супер фен на фашизма.
Архивите разкриват, че Стайн е била голям фен на Хитлерова Германия и режима на Виши, до толкова, че дори активно е работил за тях. След като фашизма превзема Франция, Стайн с радост се записва в екипа като пропагандист, превеждайки пронацистки речи от френски на английски и дори се опитва да ги публикува в Америка. Изпълненото с омраза съдържание явно въобще не я е притеснявало, въпреки факта, че то до голяма степен е разкривало нацисткото преследване на еврейското население, част от което е била и самата тя.
Ако беше само това, щяхме да си помислим, че го е направила, за да спаси живота си – режимът на Виши не пращал толкова лесно своите евреи в концлагерите. Стайн обаче имала любовна афера с цялата идея на фашизма: тя изключително се възхищавала на испанския диктатор Франциско Франко и веднъж дори предложила Хитлер да получи Нобелова награда.
И все пак, всичко може би е едно голямо недоразумение. Не е като да е отдавала нацистки поздрави в бункера на Хитлер през 1945г или нещо такова, нали? Всъщност… точно това е правила.
1. Осама бин Ладен се е вдъхновявал от „Офисът“
Повече от 20 години Осама бин Ладен организира нападения на Алкайда в САЩ, Великобритания, Испания и много други държави, защото нищо друго не привлича вниманието към престъпленията на западните ти съперници, като това безсмислено да убиваш хиляди невинни.
Дълго време Бин Ладен носи образа на суперзлодей, непобедимия гений, който умело води организацията си, докато бяга на коалиционните сили и от време на време вади камера за $40, за да заснеме по някой клип. Наскоро открити документи на Алкайда обаче показват Бин Ладен в съвсем различна светлина. Вместо безмилостния Бонд злодей, Бин Ладен е бил по-близо до Майкъл Скот от „Офисът“, съдейки по управленските му тактики.
Може би сте чували как Бин Ладен е искал да смени името на Алкайда, защото смятал, че хората имат негативно мнение за бранда му. Оказва се, че голяма част от времето на терориста е било заето от дребни задачи, като накрая Бин Ладен дори е принуждавал топ служителите си да представят автобиография и резюме, за да може след това да ги разглежда подробно и да избира кого да повишава и да уволнява.
Изглежда войната на Алкайда е била водена предимно чрез документи, изпращани напред-назад по пощата, преглеждани и редактирани. Едно от последните писма на Бин Ладен включва параграфи като този:
„Изпращам изявление до нацията във връзка с революциите. Моля, разгледай го, и ако братята имат забележки или идеи, няма проблем да го редактирате. След това го изпратете на Алджазийра, като не забравите да им кажете, че в плика има и нова карта памет, на която е качено копие на изявлението.“
Също и:
„Изпращам файл с името ‚Предложения за разрешаване на кризата в Йемен‘. Ако можеш да разглеждаш идеите в него, да ги пренапишеш и публикуваш от твое име, или пък, ако не смяташ, че така е редно, сложи името на сина ми Халид и изпрати статията до образовани и високопоставени хора в Йемен.“
Писма от други членове на Алкайда съдържат безкрайни редакции на речи и изявления, включително една по отношение на твърдение на Алкайда, в което по погрешка споменават Бен Франклин като бивш президент, оправдавайки се:
„…много американци също може погрешно да смятат, че Франклин е бил президент заради лика му върху банкнотите.“
В същото писмо явно се говори и за дебат относно това дали бъдещите видеозаписи на Бин Ладен трябва да са в HD или изкуствено да влошават качеството им:
„Реч в HD качество може да заинтересова някои канали на 10-тата годишнина. Ако качеството на новата реч е високо, сравнено с това на предишните две речи, може да я компресирате или умишлено да влошите качеството, за да бъде като предишните. Говоря сериозно.“
Изглежда като поредната офис работа.
Най-странното е, че за експертите не е ясно дали Бин Ладен изобщо е бил на чело на Алкайда по това време или само той така си е мислел, пишейки безброй бележки и писма, докато подчинените му са извъртали очи и са му угаждали. Някак започва да изглежда, че истинските шефове са били другаде.
Не Алън Милн е бил известен с омразата си към Мечо Пух, а художникът – Ърнест Шепард.