На 15 май 1252 г. папа Инокентий IV обявява папски акт „ad extirpanda“, според който изтезанията на заподозрените в ерес стават по-сурови. Така се отваря кървавата страница на Инквизицията. През 6-те века, в които е съществувала, милиони хора са се оказали неудобни и са били екзекутирани или са приключили живота си в изгнание. Сред тях има много епохални личности, чиито имена никога няма да избледнеят на страниците на историята.
Жана д’Арк (1412-1431)
Легендарната Жана д’Арк била момиче от простолюдието, която на 13 години започнала да вижда духове на светци. Стогодишната война била в разгара си и гласовете, за които се твърди, призовавали Жана да се срещне с наследника на престола, Карл VII, да го убеди да атакува британците и да ги изгони от френските земи.
Съществувало пророчество, че Бог ще изпрати на Франция спасител в лицето на млада девица. Ето защо, когато Жана получила аудиенция при краля и по време на разговорите го убедила, че я направляват висши сили, на момичето е поверено командването и контрола на войските. В бяла броня, яздеща бял кон, Жана наистина приличала на ангел, Божия посланичка. Орлеанската дева, показвайки невероятни способности за млада селянка, печели победа след победа, все повече и повече хора се присъединяват към нейната армия, вдъхновени от образа на светия воин.
През 1430 г. Жана е пленена. Британците, за да оправдаят пораженията си, я обвинили, че има връзки с дявола и я предали на инквизицията. Момичето било принудено да се откаже от „заблудите си“, сложили ѝ клеймо на еретичка и на 30 май 1431 г. била изгорена на клада, завързана за стълб на площада в град Руан. След 25 години, по молба на Карл VII, който дори не си мръднал пръста, за да спаси Жана, процесът бил преразгледан и злощастната девойка била призната за невинна.
Джордано Бруно (1548-1600)
Неаполитанският философ Джордано Бруно активно популяризира идеите на Николай Коперник. Коперник, който разработва концепцията за хелиоцентричната система на света в своите писания, е преследван от църквата, но въпреки това не е осъден. Съдбата на неговия последовател била доста по-трагична.
Развивайки теорията на Коперник, Бруно излага идеи за единството на Вселената и множество населени светове. Но инквизицията го преследвала не заради научните възгледи, а заради критиката на общоприетите идеи за отвъдния живот. Освен това, той наричал религията сила, която поражда войни, разделения и пороци в обществото. Църквата не можела да му прости това.
През 1592 г. италианецът бил заловен и хвърлен в затвора за осем години. С изтезания той бил убеждаван да отстъпи, но Бруно останал верен на себе си. Съдът постановил смъртна присъда. Изкачвайки се на ешафода, ученият казал: „Да изгориш не означава да опровергаеш! Следващите векове ще ме оценят и разберат! ”След два века и половина на площад Кампо де Фиори, където се състояла екзекуцията, е издигнат паметник на Джордано Бруно.
Галилео Галилей (1564-1642)
Хелиоцентричната система, както знаем, била вярна, следователно с течение на времето много учени стигат до извода за съществуването ѝ. Включително известния италиански физик, астроном и математик Галилео Галилей. През 1633 г. той е подложен на изпитание за отстояване на еретични идеи.
Процесът се проточил два месеца. Галилей е бил третиран сравнително акуратно, защото е покровителстван от папа Павел V. Историците смятат, че ученият, както се казва, активно сътрудничи на разследването и бързо се отказва от идеите си. Следователно легендата, че след процеса Галилей изкрещял тайнството: „И въпреки това тя се върти!“, се подлагат на съмнение.
Въпреки всичко, физикът бил осъден на доживотен затвор. Вярно е, че скоро наказанието било заменено с домашен арест, а Галилей прекарал остатъка от живота си под надзора на инквизицията.
Данте Алигиери (1265-1321)
За разлика от Галилей, поетът Данте бил пламенен защитник на своите убеждения. Той редовно посещавал църквата, почитал нейните служители, но като истински хуманист не можел да приеме жестоките присъди, които Господ произнасял за грешниците, сред които, според него, имало много достойни хора.
В голямата си поема „Божествената комедия“, написана от първо лице, Данте тъжи за глупаците, езичниците, вещиците и понякога състраданието му е толкова голямо, че не може да сдържи сълзите си. Естествено, такова осъждане на божествената воля не би могло да не раздразни Инквизицията. Освен това, описанието на пътуването през чистилището било чиста ерес, въпреки че догмата за чистилището е въведена от църквата много по-късно.
Данте също бил неудобен и защото открито критикувал политиката на папата и бил активен участник в политическата борба във Флоренция. Инквизиторите преследват поета и през 1302 г. той е принуден да напусне родния си град завинаги.
Ян Хус (1369-1415)
През XV век в Европа започва ера, която влиза в историята като Реформация – борбата срещу католическата църква и папската власт. Една от първите забележителни фигури в това движение е чешкият богослов Ян Хус. Той обикалял градовете и изнасял лекции, изобличаващи феодалите и духовенството.
Постепенно влиянието на Хус върху съзнанието на хората станало толкова голямо, че папата издал специален папски акт, отлъчвайки чешкия свещеник от църквата. Проповедите му били забранени, но Хус продължил образователната си дейност.
През 1414 г. той е извикан в църковния съвет в немския град Констанц, като му гарантирали пълна безопасност. Но веднага щом мислителят пристигнал в града, той бил арестуван и изпратен в затвора на Светата инквизиция, където прекарал седем месеца. Дори изтезаван Хус, не се е покаял, за което е осъден да бъде изгорен. На най-близкия площад е издигната клада. Когато огънят вече се разгорял, възрастна жена хвърлила на кладата сноп дърва. – Свещена простота – казал горчиво Хус.
Автор: Десислава Михалева
