ян. 27, 2020
336 Views

Планът „Острие на копие“

Автор:

Прословутият договор между СССР и Германия от 23 август 1939 г., който получил популярното название „пакт Молотов-Рибентроп“, внесъл доста голям хаос в Западна Европа и предизвикал объркване във външнополитическите концепции на водещите световни сили.

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. допълнително засилило страховете на политическата класа в Париж и Лондон относно съветско-германските споразумения. Те сякаш забравили, че сами били подписали Мюнхенското съглашение от 1938 г. с Хитлер, с което подарили Чехословакия на него, на Полша и Унгария; а пактът Молотов-Рибентроп въобще бил последен от договорите, подписани с Германия. Имало и нещо друго: водещите западни лидери срамежливо премълчавали факта, че всички те се били срещали и ръкували с Хитлер – което не можело да се каже за Сталин. Сега се опасявали, че договорните отношения на Германия със СССР могат да помогнат на немците в проблема им с нефта и други суровини – като пак по-късно удобно забравяли, че компании от САЩ търгували с германски фирми чак до края на 1944 г.

Вячеслав Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Йоахим фон Рибентроп и Йосиф Сталин. Снимка: Уикипедия

Но все пак не това била главната причина за безпокойството на политическия  елит на Западна Европа. Според генерал дьо Гол, този елит дори в условията на вече започнала война с Германия смятал СССР за истинския свой враг – а конфликта с немците за временно недоразумение. За да отслаби Съветския съюз, Западът бил готов да прости на Хитлер всякакви престъпления.

Англия и Франция създавали открито агресивни планове срещу СССР. През 1940 г. французите се канели да изпратят своя Чуждестранен легион във Финландия за военни действия срещу Червената армия. Разработвали се планове за война в Кавказ с цел да бъде установен контрол върху производството и търговията с нефта от находищата при Баку.

Особено активен в това отношение бил френският премиер Едуар Даладие, който инструктирал своите военни да разработят планове за бомбардировка на Баку и прехващане на съветски петролни танкери на път за Германия. Освен това той предвиждал шпионско-диверсионни акции, които да активизират ислямските религиозни и сепаратистки движения в региона на Кавказ. В краен случай се предвиждало пряко нахлуване на френско-британските войски.

Комитетът на началниците на щабовете на британската армия пък разбработвал плана „Острие на копие“ (Pike), който предвиждал нахлуване по три направления: северно (Мурманск, Архангелск), южно (Баку, Батуми, Грозни) и в Далечния изток.

След като министър-председател на Франция станал Пол Рейно (21 март 1940 г.), военната подготовка се засилила. За провеждането на военни операции били отпуснати сили и средства. Уточнявали се районите за концентрация на войски, маршрутите за придвижване и обектите за масови въздушни бомбардировки.

Подписването на Мюнхенския договор. От ляво на дясно: Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини и Чано. Снимка: Уикипедия

Обаче се оказало, че най-удобният регион, откъдето можело да се нападне СССР – иранският Южен Азербайджан, е проблем за агресорите. Прогерманският шах Реза Пахлави можел да осуети всички планове. Затова френско-британските стратези решили военната операция да бъде извършена от Турция, а самите те щели да осигурят агресията с авиация и действия на специалните сили. Но турците не бързали да се включват в тази френско-британска авантюра, защото се страхували от отговора на СССР и Германия.

Така или иначе, във френските и английски планове, разработени през март, вече подробно били изчислени силите, които трябвало да извършат бомбардировките над Кавказ. Но краят на съветско-финландската война на 13 март 1940 г. и подписването на мирен договор при условията на СССР отложили началото на операцията. Съветското разузнаване вече било доставило информация за предстоящото нападение, а войските на руските ВВС и ПВО в Кавказ били подсилени. Ситуацията постепенно се нажежавала и двете страни били готови за военен сблъсък.

Полша като съюзник на Германия получава судетската област в Чехословакия

Всички планове за нападение срещу СССР обаче били изместени на заден план от нападението на Хитлер срещу Норвегия и Дания на 9 април 1940 г. Британският премиер Невил Чембърлейн заявил в частни разговори, че „за момента“ необходимостта от военна операция срещу СССР в Кавказ е отпаднала. Неопределеността на политическата ситуация през 1940 г. започнала да намалява.

Така балансирането на „острие на копието“ на бъдещите съюзници и победители във Втората световна война – СССР, Великобритания и Франция, приключило около месец преди нападението на Германия срещу Франция на 10 май 1940 г. Тогава вялата война на Западния фронт изведнъж придобила остри очертания – Германия за броени дни превзела Холандия, Белгия и Люксембург и нахлула на френска територия.

Това нападение решило окончателно кой с кого ще бъде съюзник и срещу кого ще воюва. А година и месец след това започнала Великата Отечествена война на СССР, която за дълго време решила всички спорни въпроси по изясняване на позициите в най-големия въоръжен конфликт в историята на човечеството.

loading...
Категория:
Uncategorized
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu