Прословутият договор между СССР и Германия от 23 август 1939 г., който получил популярното название „пакт Молотов-Рибентроп“, внесъл доста голям хаос в Западна Европа и предизвикал объркване във външнополитическите концепции на водещите световни сили.
Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. допълнително засилило страховете на политическата класа в Париж и Лондон относно съветско-германските споразумения. Те сякаш забравили, че сами били подписали Мюнхенското съглашение от 1938 г. с Хитлер, с което подарили Чехословакия на него, на Полша и Унгария; а пактът Молотов-Рибентроп въобще бил последен от договорите, подписани с Германия. Имало и нещо друго: водещите западни лидери срамежливо премълчавали факта, че всички те се били срещали и ръкували с Хитлер – което не можело да се каже за Сталин. Сега се опасявали, че договорните отношения на Германия със СССР могат да помогнат на немците в проблема им с нефта и други суровини – като пак по-късно удобно забравяли, че компании от САЩ търгували с германски фирми чак до края на 1944 г.
Но все пак не това била главната причина за безпокойството на политическия елит на Западна Европа. Според генерал дьо Гол, този елит дори в условията на вече започнала война с Германия смятал СССР за истинския свой враг – а конфликта с немците за временно недоразумение. За да отслаби Съветския съюз, Западът бил готов да прости на Хитлер всякакви престъпления.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
