За съжаление, научният гений не върви задължително в комбинация със супер социални умения. Големите имена в този списък може да са допринесли много за науката, но дори стотици години по-късно, все още клатим глави заради непочтеното им и жестоко поведение.
1. Томас Едисън – мъчител на животни
През 1884г, Никола Тесла отишъл в Ню Йорк Сити, за да се срещне с Томас Едисън, който по това време вече бил известен със своя нисковолтов постоянен ток. Тесла смятал, че променливият ток е по-добър и предложил създаването на мотор, захранван от такъв ток, но Едисън отказал, защото според него бил много опасен. Вместо това, той обещал на имигранта $50 000 (над $1 милион в днешни пари), за да подобри неговите генератори на постоянен ток.
След като няколко месеца работил по задачата и направил значителни подобрения, Тесла отишъл да си потърси наградата, но Едисън му отговорил: „Когато станеш пълноправен американец, тогава ще можеш да разбереш американските майтапи.“ Тесла разбира се напуснал, но нещата не приключили до там.
Джордж Уестингхаус закупил патентите на Тесла и се превърнал в движещата сила зад променливия ток и неговото широко приложение. Едисън, който изцяло инвестирал в своя ток, започнал кампания срещу конкуренцията. Той искал да докаже, че високият волтаж на променливия ток е прекалено опасен, за да бъде използван от хората. За целта, заедно със своите последователи започнал публично да убива животни с ток – улични кучета и котки, крави, коне, дори слона Топси.
Нещата станали и по-зле. Едисън бил запитан дали убиването с ток е хуманен метод за екзекуция. Той отговорил, че с променливия ток на Уестингхаус, това наистина била хуманна и сигурна екзекуция. Уестингхаус се опитал да избегне тази асоциация, но Харолд Браун, един от служителите на Едисън, бил нает от щата Ню Йорк да създаде първия електрически стол (работещ с променлив ток).
Екзекуцията – първата с електрически стол – се провела на 6 август 1890г. Променливият ток се доказал като ненадежден и нехуманен. Първият, 17-секунден заряд не успял да убие осъдения на смърт. След като изчакали генераторът да презареди, следващият заряд най-после сложил край на продължилите 8 минути мъки на нещастника. Уестингхаус с отвращение казал: „С брадва щяха да го направят по-добре.“
Въпреки всичко, променливият ток успял да се наложи като стандарт. По-високият му волтаж позволявал пренос на много по-големи разстояния, което го направило много по-евтин и достъпен, а с помощта на алтернатор ставал безопасен за домашна употреба.
Усилията на Едисън да победи опонентите си и да докаже превъзходството на своето изобретение били напразни и към края на своя живот той дори признал този факт.
2. Ричард Оуен – егоманиак
Биологът и анатомист Ричард Оуен е допринесъл с много неща за науката – именно той е измислил термина „динозавър“ – но също така е известен и с това, че е бил гадняр. Описван е като „суетен, арогантен, завистлив и отмъстителен“.
Един пример е неговото дългогодишно съперничество с палеонтолога Гидеон Мантел. Първоначално в добри отношения, двамата се скарали и започнали война в пресата. Всеки се опитвал да се изкара като първия откривател на динозаврите. Според някои, Оуен разчитал на работата на Мантел през цялата си кариера, но бил твърде горд, за да го признае.
През 1844г, Оуен получил Медала на кралицата от Британско кралско научно дружество за труд, който според Мантел бил пълен с грешки (и наистина било така). Няколко години по-късно, Мантел публикувал поправка на тези грешки, на което Оуен отговорил с обиди. На следващата година, Мантел бил номиниран за Медала на кралицата, а Оуен се опитвал да убеди дружеството да не му го дава.
Мантел не бил единственият под прицел. Сред жертвите на Оуен били самият Чарлз Дарвин и неговият „булдог“, Томас Хъксли. Оуен се опитал да отхвърли „Произход на видовете“ на Дарвин със своя статия, в която твърдял, че хората нямали нищо общо с маймуните. След това, когато Дарвин издал своята книга, Оуен публикувал анонимно, дълго и грубо опровержение.
Много други негови съвременници получили същото отношение, особено онези, които заплашвали неговата репутация със своите открития.
3. Уилям Шокли – измамник
Шокли бил човекът, превърнал Силициевата долина в популярно име. Той бил физик, изобретател, нобелов лауреат… и незаслужено известен.
След като излязъл от Масачузетския технологичен институт с докторска степен през 1936г, Шокли започнал да работи в Bell Laboratories (днес AT&T). Скоро започнала Втората световна война и той се включил като цивилен учен. Доказал се като ценен кадър и след войната спечелил медал за заслуги. В следващите години, Bell Labs назначили Шокли за ръководител на екип учени, занимаващи се с разработването на полупроводници, за които вярвали, че ще заменят неефективните вакуумни тръби.
Шокли упорито се опитвал да създаде такъв полупроводник. След месеци опити и грешки обаче, двама от неговите колеги – Джон Бардийн и Уолтър Братейн – успели и създали първия работещ транзистор през 1947г. Шокли избухнал от ярост, когато научил, че името му не било включено в патента на откритието и накрая компанията се предала и го записала.
На снимката по-горе виждаме тримата с транзистора, което е „първият и последен път, когато Уилям Шокли е хващал в ръцете си транзистор“ и поради тази причина винаги бил ненавиждан от Братейн. Въпреки всичко Шокли продължил да бъде споменаван като един от изобретателите (а понякога и единствен) години наред.
Но незаслужената слава не му била достатъчна. През 1956г, той основал своя компания за полупроводници в Пало Алто, Калифорния. Очаровал и наел впечатляващ екип учени, но скоро отношението му се променило. Той започнал публично да уволнява своите служители или да понижава онези с докторска степен. Но през ноември същата година, Братейн, Бардийн и Шокли получили Нобелова награда за физика. Само година по-късно, всички осем служителя на прохождащата компания напуснали и основали Intel.
В последните години от живота му, нещата ескалирали още повече. През 1963г, Шокли бил нает като професор по инженерство в Станфорд. Скоро след това, той започнал продължила две десетилетия тирада на налагане на евгеника и расовото превъзходство на определени раси. До смъртта си през 1989г изгубил всичките си приятели и слава.
4 и 5. Готфрид Лайбниц и Исак Нютон – враговете
Днес приемаме, че и двамата са изобретили (или открили) висшата математик.
Историята зад това откритие обаче е доста по-заплетена. Нютон (четири години по-голям от Лайбниц) разработвал своя висша математика по-дълго от Лайбниц и бил поверил няколко от предварителните си трудове на Джон Колинс (държавен служител в Лондон и почитател на Нютон).
През 60-те години на 17-ти век, Нютон и Лайбниц работели по своите версии на висша математика. Колинс и Хенри Олденбърг (секретарят на Британското кралско научно дружество) окуражавали Нютон да пише на колегата си. Лайбниц му отговорил предпазливо и студено. Докато Нютон изпращал своя отговор (тогава кореспонденцията отнемала доста време), Лайбниц, заинтригуван, проучил работата на своя съперник в Лондон. Издирил и изучил трудовете в притежание на Колинс.
Историците имат различни версии за това как е отговорил Нютон на Лайбниц: едни казват, че е бил дружелюбен и е споделил прогреса си, помагайки на Лайбниц; други твърдят, че е бил параноичен и предпазлив. Във всеки случай обаче, това бил краят на кореспонденцията помежду им.
Години по-късно, когато Лайбниц публикувал своя труд, той не споменал за приноса на Нютон. Съперникът му бил зает с други неща и нямал интерес да публикува такива неща, затова първоначално не реагирал. Но през 1699г, 15 години по-късно, започнала враждата между двамата. Никола Фасио дьо Дюилие, математик близък на Нютон, публично изразил мнението си, казвайки: „Нютон е първият изобретател на висшата математика. Що се отнася до това дали Лайбниц, вторият изобретател, е заимствал нещо от него, предпочитам да оставя това да преценят хората, които са виждали писмата на Нютон.“
Пет години по-късно, Нютон публикувал „Оптика“ и „De quadratura“. Лайбниц анонимно написал ревю на трудовете следващата година. Снизходително и презрително, той писал така, сякаш хвалел Нютон, че е открил алтернативен начин да се направи нещо, което той вече бил измислил. Но от кореспонденцията си с Нютон, Лайбниц знаел, че е бил изпреварен с около 10 години.
Изминали още пет години, когато през 1710г астрономът Джон Кеил публично защитил Нютон като истинския откривател. След като се възхитил на геният на Нютон, Кейл писал, че „същата аритметика по-късно е публикувана от г-н Лайбниц, който само променил името и символизма.“ Лайбниц се свързал с Британско кралско научно дружество – където президент бил не кой да е, а самият Нютон – и поискал статията на Кейл да бъде отхвърлен.
Тогава Нютон научил за арогантното, анонимно ревю на „Оптики“ и изпитал силно възмущение. Написал отговора на дружеството лично и се уверил, че ще бъде публикуван международно. Разбира се, той се обявил за „първи изобретател“. Не след дълго, анонимно публикувал още трудове, които превел на латински и френски и били добре приети. Нютон искал света да знае, че той е истинският изобретател и искал историята да го запомни като такъв. Продължил да преследва тази цел дори години след смъртта на Лайбниц през 1716г.
Нещо за другият „приятел“ на Тесла, Маркони?