4 и 5. Готфрид Лайбниц и Исак Нютон – враговете
Днес приемаме, че и двамата са изобретили (или открили) висшата математик.
Историята зад това откритие обаче е доста по-заплетена. Нютон (четири години по-голям от Лайбниц) разработвал своя висша математика по-дълго от Лайбниц и бил поверил няколко от предварителните си трудове на Джон Колинс (държавен служител в Лондон и почитател на Нютон).
През 60-те години на 17-ти век, Нютон и Лайбниц работели по своите версии на висша математика. Колинс и Хенри Олденбърг (секретарят на Британското кралско научно дружество) окуражавали Нютон да пише на колегата си. Лайбниц му отговорил предпазливо и студено. Докато Нютон изпращал своя отговор (тогава кореспонденцията отнемала доста време), Лайбниц, заинтригуван, проучил работата на своя съперник в Лондон. Издирил и изучил трудовете в притежание на Колинс.
Историците имат различни версии за това как е отговорил Нютон на Лайбниц: едни казват, че е бил дружелюбен и е споделил прогреса си, помагайки на Лайбниц; други твърдят, че е бил параноичен и предпазлив. Във всеки случай обаче, това бил краят на кореспонденцията помежду им.
Години по-късно, когато Лайбниц публикувал своя труд, той не споменал за приноса на Нютон. Съперникът му бил зает с други неща и нямал интерес да публикува такива неща, затова първоначално не реагирал. Но през 1699г, 15 години по-късно, започнала враждата между двамата. Никола Фасио дьо Дюилие, математик близък на Нютон, публично изразил мнението си, казвайки: „Нютон е първият изобретател на висшата математика. Що се отнася до това дали Лайбниц, вторият изобретател, е заимствал нещо от него, предпочитам да оставя това да преценят хората, които са виждали писмата на Нютон.“
Пет години по-късно, Нютон публикувал „Оптика“ и „De quadratura“. Лайбниц анонимно написал ревю на трудовете следващата година. Снизходително и презрително, той писал така, сякаш хвалел Нютон, че е открил алтернативен начин да се направи нещо, което той вече бил измислил. Но от кореспонденцията си с Нютон, Лайбниц знаел, че е бил изпреварен с около 10 години.
Изминали още пет години, когато през 1710г астрономът Джон Кеил публично защитил Нютон като истинския откривател. След като се възхитил на геният на Нютон, Кейл писал, че „същата аритметика по-късно е публикувана от г-н Лайбниц, който само променил името и символизма.“ Лайбниц се свързал с Британско кралско научно дружество – където президент бил не кой да е, а самият Нютон – и поискал статията на Кейл да бъде отхвърлен.
Тогава Нютон научил за арогантното, анонимно ревю на „Оптики“ и изпитал силно възмущение. Написал отговора на дружеството лично и се уверил, че ще бъде публикуван международно. Разбира се, той се обявил за „първи изобретател“. Не след дълго, анонимно публикувал още трудове, които превел на латински и френски и били добре приети. Нютон искал света да знае, че той е истинският изобретател и искал историята да го запомни като такъв. Продължил да преследва тази цел дори години след смъртта на Лайбниц през 1716г.
Нещо за другият „приятел“ на Тесла, Маркони?