Ако без никаква причина, без предварителна подготовка поканим нашия мозък да се замисли върху темата за квантовата механика или безкрайността – той ще се разбунтува. И ще бъде прав. Въпреки това, що се отнася до възприемането на повече или по-малко предмети от ежедневието – тук сивата материя обикновено се справя. С няколко очевидни изключения. В тази статия ще намерите пет обикновени ежедневни неща, които, колкото и да ни е странно, ни причиняват „мозъчни проблеми“.
Врати
Случвало ли ви се е понякога да влезе в стаята с цел да вземете нещо, а след това напълно да забравите защо сте дошли? Оказва се, че причината за тези странни откази на паметта е … във вратата.
Психолози от университета в Нотр Дам (близо до Чикаго, САЩ) са установили, че при преминаване през врата в съзнанието се активизира условно наречената „граница на събитие“, която разделя един набор от мисли и спомени от друг, точно както в епизодите в киното. Вашият мозък автоматично изпраща в архив тези мисли, които са доминирали в предишната стая и освобождава пространство за нови. „Границите на събитията“ обикновено помагат за регулиране на нашите мисли и спомени, тъй като ние постоянно се придвижваме и изпълняваме нови задачи.
Но когато се опитваме да си спомним защо сме дошли, какво щяхме да правим или да намерим … може да възникнат трудности.
Звукови сигнали
Какво ви дразни повече: звъненето на будилника, воят на автомобили, попадането в задръстване или напомнянето на мобилния ви телефон, че му свършва батерията? Нито един от тези звуци не ласкае нашия слух. Тези звукови сигнали станаха своеобразен саундтрак на съвременния свят, но всеки от тях продължава да ни дразни, защото причинява малък „мозъчен бъг“.
Еволюцията не ни е научила как да възприемаме този вид звукови сигнали, затова се опитваме да ги разберем. Естествените звуци се създават чрез предаването на енергия, често от удара на един предмет в друг както при барабанене. В този случай енергията се прехвърля в барабана и след това постепенно се разсейва и звукът постепенно утихва. Нашата система за възприемане на информация използва затихващ звук, за да разбере какво се случва – какво звучи и защо. И съвременните звукови сигнали са като кола, която пътува със скорост от 100 км в час и вместо да се забавя, внезапно се удря в стена. Звукът не се променя, не изчезва, а нашият мозък не може да разбере какво става и откъде е дошло.
Фотография
Със снимките е подобна история. Като баба, която знае какво е Интернет, но така и не свикнала да го използва, ние постоянно правим снимки, но подсъзнателно умовете ни все още не са в състояние да ги отделят от предметите или хората, които са снимани.
Например: Изследванията показват, че ако човек хвърля стрелички по една снимка, изображението на която не е свързано по някакъв начин с него, неговата точност ще бъде много по-ниска, отколкото, ако целта на стреличките е снимка на Хитлер или на най-големия враг.
По време на друг експеримент се оказало, че ако човек бъде помолен да среже снимките, свързани с спомени от детството на малки парчета, той може да получи повишено потене.
Телефони
Имате ли токова чувство, че телефонът ви вибрира, вие го взимате и гледате с недоумение безжизненият екран? Ако при вас, както при повечето хора, има такива „фантомни вибрации“ от време на време, това е така, защото вашият мозък прави грешни изводи, опитвайки се да подреди хаоса в живота ви.
Бедният мозък непрекъснато е бомбардиран с информация от различни видове. Той трябва да филтрира безполезен шум и да изолира важни сигнали. В праисторически времена нашите предци винаги са възприемали изкривените клони за змии.
Днес мозъкът неправилно интерпретира всичко – от шумоленето на дрехи и бълбукането в стомаха – и бърза да ни каже, че ни се обаждат или ни изпращат SMS. Точно по същия начин се случват илюзиите на вибриращия телефон.
Колела
Забелязали ли сте понякога в киното, че колелата на колата се въртят в обратната посока? Това е така, защото камерата улавя снимки с определена честота, и мозъкът запълва интервалите между изображенията, създавайки илюзията за непрекъснато движение между подобни кадри. Въздействието на колелата, въртящи се в обратната посока, обаче може да възникне и в реалния живот. Основната теория обяснява това явление така: мозъкът възприема движението почти също както и камерата – като поредица от последователни статични изображения.
