За природните бедствия обикновено виним климата. Няма как обаче да пренебрегнем факта, че ние самите сме отговорни за много от най-големите бедствия, които са се изсипвали над човечеството.
- Цунами от меласа
Животът на работника във фабрика за меласа не е лесен. Или поне така си мислел Артър Джел, който решил да го кара през просото, изработвайки поредния резервоар за меласа в Бостън. Той не проверил за течове и бързал да си тръгне, оставяйки местните да се оправят както могат. Когато започнали да се появяват все повече течове, хората знаели, че изтичащата меласа е предупреждение за нещо по-сериозно. По тази причина решили да боядисат резервоара в кафяво, за да не си личи.
Януари 1919г е бил необичайно топъл. Ферментацията в резервоара освобождавала въглероден моноксид, който вдигнал налягането вътре и разширил пробойните в корпуса. В крайна сметка всичко се пръснало и 5-метрова вълна преминала през Бостън.
Вълната се движела със скорост 50км/ч, помела влаковете по пътя си и разрушила множество къщи. Освен това горещият въздух от резервоара създал взривна вълна, която издухала колите от пътя. Равносметката била 21 загинали, хиляди ранени и 87 000 човекочаса за почистване на града.
Собствениците на компанията обвинили за бедствието анархисти, но накрая били подведени под отговорност и платили за щетите.
- Калният вулкан в Сидоаро
Калният вулкан е геоложки феномен, при който подземни кални маси понякога излизат на повърхността.
Искате ли да знаете какво се случва, ако застанете върху такъв вулкан и започнете да пробивате?
Можете да попитате момчетата от компанията в Индонезия, които решили да търсят природен газ в пряка близост до Огнения пръстен. В опит да предотвратят трагедията, по-опитни специалисти предупредили колегите си да стоят далеч от опасната зона, но те настоявали, че ще се справят.
Вероятно твърде уверени в уменията си, работниците решили да пропуснат втората фаза в пробиването, която включва изграждането на защитна стена, за да се стабилизира изкопа.
Когато пробиваш близо до разлом, напълно логично е да очакваш някаква сеизмична активност. Резултатът бил изригването на действащ кален вулкан, който бълва по 2500 кубика кал в продължение на дни и оставя 1,5 милиона души без дом.
- Аберван
В продължение на 50 години работниците от Националния въглищен борд в Уелс изхвърляли камъни и отпадъци на място, което не било предназначено за това.
През годините няколко човека са изразявали притесненията си от камарата, която скривала слънцето. Работниците разбира се не обърнали внимание и продължили да се подиграват с основните закони на физиката.
През 1966г, след дни обилни валежи, водата се смесила с отпадъците и образувала огромно свлачище. Докато то се спускало към градчето, набирало все по-голяма скорост и понесло друга такава камара малко по-надолу.
Забелязвайки прииждащата вълна, работниците успели да реагират бързо и веднага се опитали да предупредят за бедствието. Проблемът обаче бил, че телефоните им не работели, защото някой бил откраднал телефонния кабел.
Свлачището помело града и убило 144 души, от които 116 деца.
- Язовирната стена Вайонт
През 20-те години италианската енергийна компания SADE имала мечта – да построи огромна язовирна стена в долината на река Вайонт. Необходими били обаче десетки години на проучвания. Вместо това, от SADE уверили всички, че са направили всичко нужно и мястото е напълно подходящо.
Появили се експерти, които твърдели, че планината ще се свлече, ако заградят реката. SADE решили да докажат, че това са глупости, като започнали строежа през 1959г.
След поредица от малки свлачища, SADE знаели какво трябва да правят – да съдят всички медии, които пишат за това.
Година по-късно били регистрирани 5 силни земетресения, но SADE се успокоили, защото вярвали, че земетресенията никога не удрят два пъти на едно и също място и продължили да пълнят язовира до максимума. Междувременно самата планина се свличала с по метър на ден.
През 1963г SADE насилили късмета си и след много източвания и пълнения на басейна, дъждът се намесил и изпратил масивно свлачище към водата. Образувала се вълна, високата 220 метра и помела няколко села, жителите на които не подозирали, че в планината ги грози опасност от цунами.
Италианското правителство се опитало да потули катастрофата, обявявайки, че това е божие дело, но оправданието не било достатъчно за 2000-те загинали в онзи ден. След дълъг процес SADE са признати за виновни.
- Сентралия
През Май 1962г. жителите на Сентралия, Пенсилвания наели доброволци пожарникари, за да изчистят градското сметище. Под „сметище” имаме предвид изоставената мина, в която всики хвърляли боклука си, а и под „изчистят” разбирайте „да запалят”.
След като изгорили боклука, пожарникарите решили да не гасят огъня. Напълно логично това довело до пожар, който се развихрил много бързо. Започнали да се появяват признаци за предстоящата катастрофа – горещината от огъня започнала да унищожава участъци от пътя и от земята започнал да излиза пушек.
На хората започнало да им прилошава от токсичните газове, които се стелели по земята и ниското съдържание на кислород във въздуха.
Въпреки всички тези признаци, никой не обърнал сериозно внимание на случващото се. Тогава през 1979г собственик на бензиностанция забелязал, че температурата в резервоарите достигнала 80 градуса. В щатът Пенсилвания най-после разбрали, че Сентралия гори отвътре, когато през 1981г едно 12-годишно момче едва не е погълнато от пропадащия заден двор на баба си.
Когато историята излиза в националния ефир, Конгресът харчи $42 милиона за преместване на жителите. Повечето от тях на драго сърце приели офертата и се преместили в околните градове.
Въпреки това обаче около 1000 човека решили да останат. До 2007г. на мястото все още живеели 9 души, които смятали, че земята им е ценна, нищо че буквално гори.
Огънят в Сентралия продължава да гори и до днес и се очаква да продължи още 250 години. Градът вече е обявен за напълно безлюден, като единствените хора там обикновено са авантюристи.
