Едва в края на 50-те години инженер от Volvo създава триточковия предпазен колан, който повечето от нас използват днес. Този нов модел закрепя гърдите и бедрата с един колан. Тези предпазни колани станават задължителни във всички нови автомобили на САЩ през 1968 г.
Нилс Болин е шведският инженер и изобретател, който създава триточковия предпазен колан за автомобили – считан за едно от най-важните нововъведения в автомобилната безопасност.
Преди 1959 г. в автомобилите се проставяли само двуточкови колани. Използвали ги предимно шофьори на състезателни автомобили. Двуточковите колани, пристегнати през тялото с катарама, поставена над корема, при високоскоростни катастрофи причинявали сериозни вътрешни наранявания.
През 1958 г. Volvo Car Corporation наема Болин, който е преди това проектирал катапултиращи седалки за изтребители на Saab през 50-те години, като първи главен инженер по безопасност на компанията. Болин е работил с по-сложните четириточкови колани в самолетите и е знаел, че системата ще бъде неподходяща за използване в автомобил.
В рамките на една година Болин разработва триточковия предпазен колан, който се въвежда в автомобилите на Volvo през 1959 г. Новите колани осигуряват както горната, така и долната част на тялото. Ремъците му се съединяват на нивото на бедрото и се извиват в „неподвижна точка на закрепване“ под бедрото, за да могат да държат тялото в безопасност в случай на катастрофа. Според Болин: „Въпросът беше само да се намери решение, което да е просто, ефективно и да бъде поставено удобно с една ръка“.
Лесното използване, както се вижда, било ключово съображение и Болин се спрял на простата V-форма, която позволява на потребителите да се пресегнат, да хванат катарамата и да я издърпат (и заедно с това раменните и тазовите части на колана) през тялото си до закачалката в основата на седалката.
В интерес на безопасността Volvo предоставя безплатно новия дизайн на предпазните колани на други производители на автомобили. Компанията все още позволява достъп с отворен код до своите данни за проучване на катастрофи и днес. От 1959 г. инженерите работят за подобряване на триточковия колан, но основният дизайн остава на Болин. Когато Болин умира през септември 2002 г., Volvo изчислява, че предпазният колан е спасил повече от един милион човешки живота през четирите десетилетия от въвеждането му. Само в САЩ, според Националната администрация за безопасност на движението по пътищата, предпазните колани спасяват над 11 000 живота всяка година.
Първият предпазен колан с три точки е продаден с Volvo PV544 в Швеция на 13 август 1959 г.
На 13 август 1959 г. Volvo продава първия автомобил с днешна система с триточков колан на клиент в Швеция. Първите Volvo, продадени с коланите, са PV544 и Amazon 120, само в скандинавските страни. По този начин Volvo става първият автомобилен производител в света, който оборудва колите си с предпазни колани като стандарт. След това компанията прекара години, убеждавайки останалата част от автомобилната индустрия, че коланите са ценни за спасяването на човешкия живот. Той прави многобройни презентации с демонстрации на манекени на живо и цитира данни и проучвания, доказващи стойността на коланите. Volvo дори проследява всяка катастрофа с нейните превозни средства за една година в Швеция (общо 28 000 катастрофи) и открива данни, които недвусмислено подкрепят, че триточковите колани помагат за спасяване от смърт на шофьорите и пътниците и намаляват нараняванията с 50 до 60 процента.
Оттогава триточковият колан е получил инерционни барабани (които блокират барабана по време на силно забавяне), обтегачи (които бързо притискат коланите плътно по време на удар), ограничители на товара (които намаляват силите върху гърдите на пътника, като позволяват на колана да изпуска контролирано по време на катастрофа) и дори вградени въздушни възглавници за разпределяне на товари в по-голяма площ.
Въпреки тези постижения, основният дизайн на триточковия колан не се е променил, откакто Болин го е създал. Днес устройството за безопасност е необходимо оборудване за всяка нова кола, камион и SUV. Това е основна система за обезопасяване, за разлика от въздушните възглавници, които се считат за допълнителни ограничители, които допълват коланите. Трябва да слагате изобретението на Болин всеки път, когато се качвате в кола, за да се застраховате.
Трудно е да си представим времето преди предпазните колани. Но на 25 септември 1961 г. в САЩ Уисконсин, става първият щат, който изисква предпазни колани на предните седалки на автомобили във всички модели, произведени и след 1962 г.
Предпазните колани са съществували, макар и рядко използвани, от 19-ти век. Много автомобили са имали колани през тридесетте години, но малко хора са ги използвали. Тези ранни модели на колани предпазват пътниците от излитане от колата, но не правят нищо, за да предпазят главите или торса им.
Nash Motors, основана в Уисконсин, става първата компания, която предлага колани през 1949 г. Чарлз У. Неш стартира компанията през 1916 г., след като закупува базираната в Кеноша компания Thomas B. Jeffery Company, фабрика за велосипеди, превърната в завод за автомобили. Неш отваря заводи в Милуоки и Расин, както и в Арканзас; а през 20-те години Наш е една от най-проспериращите автомобилни компании в страната.
Обезопасителните колани предизвиват разгорещен дебат, въпреки че нарастващите научни изследвания през 40-те и 50-те години на миналия век потвърждават тяхната стойност за спасяването на човешки животи. Сред аргументите, изложени срещу предпазните колани, били, че те могат да причинят вътрешни наранявания; че са осуетявали лесно измъкване от автомобили, които са били потопени във вода, и че тези предпазни устройствата често блокират. Всички тези твърдения били оспорени от изследователите, но противопоставянето си останало доста ожесточено.
Някои опоненти твърдят, че решението за използване на предпазен колан трябва да бъде по-скоро лично, отколкото законово. В писмо до Appleton Post Crescent през 1964 г. се казва: „Докато рискът за живота му е негов, аз вярвам, че човек трябва да реши дали използването на предпазните колани е разумно или не.“
В друго писмо в Държавния вестник на Уисконсин през 1957 г. се твърди, че ползата от предпазните колани все още не е доказана, особено в случаите, в които хората не могат да бъдат „измъкнати от колата“. Резетата на вратите, пише Сам от Медисън, „могат да постигнат това, без да осуетяват бързото измъкване от автомобил, попаднал в дълбока вода или обхваната от пламъци, които не са редки събития.“ Някои собственици на автомобили изрязват предпазните колани от автомобилите си.
Автор: Десислава Михалева
