Днес парковете се считат за неразделна част от градската среда. Това обаче не винаги е било така. Традицията на парка като открито обществено пространство за отдих датира от ХІХ век. А най-напред имало градини (декоративни).
Паркове и декоративни градини се устройват в градовете от древни времена. Това обаче били предимно територии, затворени за обикновените хора, съставляващи едно цяло с дворци, къщи и други сгради. Да имаш собствена декоративна градина било символ на власт, висок статус и богатство. Достатъчно е да си спомним легендарните „висящи градини“ на Семирамида (които, всъщност, не „висели“, а били разположени на етажи-тераси) във Вавилон, признати за едно от Седемте чудеса на света.
По-късно, по време на Ренесанса, Италия развила култура за организиране на градини в регулярен стил. Те били разпространени към дворците и къщите и съдържали не само зелени площи, но и многобройни постройки, скулптурни композиции, фонтани и ландшафтен дизайн, пълен със символика. Поддържането на ансамбъла в работен и представителен вид през цялата година било трудна задача и скъпо удоволствие.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
