1. Едуард Оксфорд – 10.06.1840
Четири месеца след кралската сватба младоженците кралица Виктория и принц Алберт правят официално шествие през Хайд Парк. На стотина метра от тях принцът забелязва „малък злобен човек, който държи нещо срещу нас“. Алберт няма време да предприеме никакво действие, защото в този момент 18-годишният Едуард Оксфорд стреля по кралицата, която е бременна в четвъртия месец с първото си дете. Оксфорд не успява да уцели кралицата, която се обръща наляво, за да види някакъв преминаващ кон. Първоначално тя си мисли, че някой стреля по птици в близкия парк, но следва повторен изстрел, от който Виктория се предпазва, успявайки да се наведе. Тълпата събаря стрелеца на земята и кралското семейство продължава по пътя си. Съдът намира Оксфорд за виновен, но с психически проблеми и той прекарва 24 години в Англия, преди да бъде депортиран в Австралия.
2. Джон Франсис – 29.05.1842
Докато кралското семейство посещава параклис в двореца „Сейнт Джеймс“, Алберт вижда човек, който стои на разстояние с насочен към тях пистолет. Принцът вижда как Джон Франсис стреля, но оръжието отказва. След това Франсис прибира пистолета в палтото си и изчезва в Грийн Парк.
3. Джон Франсис – 30.05.1842
Принц Алберт информира царските сили за опасността, възникнала предишния ден и че стрелецът е на свобода, а кралица Виктория настоява Франсис да бъде заловен. Затова и двамата са много нервни, когато обикалят Лондон на 30.05.1842 година. Изведнъж се чува шум от изстрел, само на 5 крачки от каретата на кралицата. Полицаите се справят със стрелеца, който отново е Джон Франсис. Той е осъден на смърт чрез обесване, но кралицата променя присъдата на изгнание до края на живота му.
4. Джон Бийн – 3.07.1842
Историята се повтаря само седмици по-късно. 17-годишният Джон Бийн очаква шествието на кралицата, за да осъществи плана си. Бийн, който страда от тежка гръбначна деформация, бил само 1,20 метра висок и лесно си проправя път към предната част на тълпата. Недоволен от живота си, Бийн иска промяна и се надява, че заплашването на кралицата ще му даде шанс за нов живот, дори и такъв, прекаран зад решетките. Но когато стреля, пистолетът отказва. Човек от тълпата го залавя, но Бийн успява да се измъкне. Лондонската полиция по-късно открива младежа в дома му. Той казва, че животът на кралицата не бил застрашен, защото в оръжието имало повече тютюн, отколкото барут, но е осъден на 18 месеца тежък труд.
5. Уилям Хамилтън – 19.06.1849
В нощта на официалното честване на рождения й ден, кралица Виктория преминава през Хайд Парк заедно с три от децата си, включително и бъдещия крал Едуард VII. 24-годишният безработен зидар Уилям Хамилтън стреля по царската карета, докато кралското семейство се прибира към двореца. Кралицата не е пострадала, а Хамилтън е заловен. По-късно той споделя, че оръжието било пълно с прах и той направил това, за да влезе в затвора, тъй като му било омръзнало да е безработен. Стрелецът бил изпратен в затвор за 7 години.
6. Робърт Пейт – 27.06.1850
След като приключва службата си като офицер в британската армия, Робърт Пейт започва да се бори с психическите си проблеми. Той бил добре познат на лондончани, включително и на кралицата, заради необичайното си поведение. По време на една от разходките си, Пейт се натъква на тълпата, заобиколила кралицата, която заедно с децата си била на посещение на умиращия си чичо. Пейт се приближава до Виктория и я удря по главата с бастуна си. Кралицата се изправя и уверява тълпата, че е добре, въпреки че раните и синините по главата й си личат. Пейт е осъден на седем години в наказателната колония в Тасмания.
7. Артър О’Конър – 29.02.1872
Докато кралицата била извън двореца, 17-годишният Артър О’Конър успява да прескочи оградата на Бъкингамския дворец и да влезе без да бъде забелязан. Когато каретата на Виктория спира отпред, О’Конър изскача от прикритието си и насочва пистолет към кралицата. Джон Браун, личният слуга на кралицата, сграбчва младежа и го поваля на земята, докато кралица Виктория отиде на безопасно място. Кралицата не знае, но пистолетът на О’Конър бил неизползваем. Наследникът на ирландските революционери О’Конър заявява, че никога не е възнамерявал да убие кралицата, а да я сплаши, за да я накара да подпише документ, с който да освободи ирландските политически затворници от британските затвори. В крайна сметка О’Конър е заточен в Австралия.
