Още

    8 примера за исторически битки, спечелени въпреки всичко

    8. Победата над Непобедимата армада (Испанската армада)

    Някои членове на семейства просто никога не могат да се разберат помежду си. Семейната драма между Филип II и Елизабет I обаче променя историята. Филип II бил женен за сестрата на Елизабет – Мария I Тюдор. Когато тя умира, а Елизабет отхвърля предложението за брак на Филип II, той го приема изключително тежко, затова се опитва да помогне на кралицата на Шотландия Мария Стюарт в опитите ѝ да свали Елизабет от трона. След това през 1588 г. 131 испански кораба с около 25 000 мъже се отправят към Англия – Филип II бил решен да си отмъсти веднъж завинаги. Английската флота разполагала с малко повече кораби и мъже, но плавателните средства били по-малки и не толкова маневрени. Въпреки това англичаните изпращат стари подпалени кораби към вражеската флота, които разпръснали испанците. Сред суматохата англичаните успяват да потопят голяма част от корабите им. Тогава испанците се опитват да се отправят към дома си, но били унищожени в скалите край бреговете на Ирландия. Елизабет печели битката.

    7. Битката при Иса

    През 333 г.пр.н.е. в днешна Турция Александър Велики, заедно със своите 30 000 – 40 000 мъже побеждава Дарий III и неговата персийска армия, състояща се от около 100 000 души. Александър нарежда на част от войската си да задържи армията на Дарий III – не да се опита да победи, а просто да я задържи. Докато Дарий е зает с това, което му изглеждало лесна победа, Александър Велики напада армията му по левия фланг, който се състоял от млади и неопитни войници. По този начин Александър достигнал до центъра на формацията – точно там, където се намирал Дарий III.

    6. Битката при Банъкбърн

    Понякога загубата просто не е опция. Битката при Банъкбърн се случва през 1314 година, когато Робърт I се изправя срещу армията на Едуард II, след като последният пристига да окаже помощ на обсадения замък Стърлинг. Едуард II виждал в победата възможност да управлвяа шотландската земя. Той разполагал с 18 000 – 20 000 мъже, а Робърт I с около 6000 – 9000. Робърт I обаче успява да подмами англичаните до труднопроходим терен, където те почти не можели да се движат. Настъпва паника и точно в този момент Робърт I атакува. Това е решителна победа за Шотландия и Робърт I.

    5. Битката при Кара

    Марк Лициний Крас бил най-богатият римски гражданин за времето си и член на Римския триумвират. Но освен пари, той искал слава и почести, затова решава да нахлуе в Партското царство. Макар че нямал право на това, той се отправил директно към военните сили на партския военачалник Сурена. Там, край малкия град Кара, се състои първата битка между Рим и Партското царство. Войните на Сурена дават на Рим едно от най-тежките поражения в цялата история на империята.

    4. Обсадата на Малта

    Залогът бил контролът над Средиземноморието и бъдещето на християните, когато през май 1565 османският флот, състоящ се от около 20 000 души се отправя към Малта. До този момент Османската империя била смятана за непобедима, но тази битка променя представите. В Малта 550 рицари Хоспиталиери, както и около 8000 обучени мъже, са готови да защитят родината си. Битката продължава месеци. Турците обезглавявали заловените рицари, приковавали ги върху кръстове и пускали телата им да плават. Рицарите пък обезглавявали турци и използвали главите им като оръдия. В края на септември след тежки загуби, османците се оттеглят, рицарите побеждават и всички християни си отдъхват.

    3. Съветско-финландската война

    По време на съветско-финландската война (1939 г.) Съветският съюз вярва, че армията му лесно ще унищожи силите на Финландия. Един руски командир дори твърди, че войната ще отнеме не повече от две седмици. Финландците обаче не смятали така. Съветският съюз има приблизително 700 000 души, а финландците около 350 000, но били решени да запазят страната си. Те създават коктейла „Молотов“ и използват снега, за да се дегизират. През 1940 година двете страни подписват Московския мирен договор и макар да имат загуби, финландците успяват да запазят страната си.

    2. Обсадата на Егер

    Сюлейман I искал да притежава много земи и за съжаление на Унгария, част от земята, която искал, била унгарска. До 1552 г., когато армията му се насочва към Егер, всички смятат, че победата му е сигурна – всички, освен унгарците. Крепостта в Егер била изградена върху руините от по-стара крепост, което означавало, че основата ѝ е по-силна от обикновено. Османската армия се състояла от 80 000 войници и още 70 000 помощници, включително хора, които да осигуряват забавление. Хората, отбраняващи крепостта, били около 2000 и сред тях имало нетренирани селяни и жени. Унгарците издържат на всяка атака. На 18.10.1552 след като претърпява тежки загуби, османците напускат Егер. Това е победа за унгарците, за която се говори и до днес.

    1.Битката при Червените скали

    Династията Хан управлявала Китай почти 400 години, но през 208 г. започвала да се разпада. Императорът нямал реална власт и военачалниците управлявали страната. Един от най-силните бил Као Као, който властвал над севера, но планирал да завладее и южните земи. Негови опоненти били Лиу Бей и Сън Куан. Армиите на тримата се срещат до Червените скали. Као Као плавал с армията си от около 240 000 души по река Яндзъ. Опонентите му разполагали с 50 000 души, но щели да се бият на своя територия. Воините на Као Као започнали да се разболяват от болести, срещу които южняците били имунизирани. Командирът на южните армия се преструва, че се предава, но изпраща горящи кораби сред флотата на Као Као, унищожавайки не само кораби, но и моряци, и коне. Опитвайки се да се спаси, Као Као решава да се оттегли, но дъждовете оставили единствено кал там, където по-рано имало пътища. Стотици се раняват сред калта или били потъпкани. Югът печели битката, а Као Као никога след това не представлява толкова голяма заплаха.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови