На 1.10.1946 година в Нюрнберг, Германия международният трибунал осъжда 12 нацисти на смърт заради извършените от тях престъпления. Вижте няколко любопитни факта за наричания от много „най-велик процес в историята“.
1. Нюрнберг е избран като място за процесите заради символиката, която носи
Градът, символ на възхода на Третия райх, който е домакин на мащабни пропагандни митинги през 20-те и 30-те години е смятан от победителите от войната за най-подходящото място за символичната смърт на райха. Въпреки че Втората световна война оставя голяма част от града в развалини, Дворецът на правосъдието (Нюрнбергската съдебна палата), който включва и доста голям затвор, побиращ 1200 души, остава до голяма степен непокътнат и е избран за мястото на провеждане на съдебните процеси.
2. Това е първият по рода си процес, в който вземат участие съдии от 4 държави
Процесът срещу най-високопоставените нацистки лидери се провежда от група съдии от различни страни – САЩ, СССР, Франция и Великобритания предоставят главни съдии и техните заместници, а британецът Джефри Лорънс е председател.
3. Нюрнбергските процеси са първите, които разглеждат престъпления срещу човечеството
Лондонската харта, която определя законите и процедурите по провеждане на процесите, дефинира престъпленията и ги поставя в три категории – престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Последните включват убийство, заробване или депортиране на цивилни, преследване на политическа, религиозна или расова основа.
4. Процесите отбелязват въвеждането на симултанния превод
Тъй като обвиняемите, съдиите и адвокатите говорят на немски, френски, английски и руски, езиковата бариера би заплашила делото с провал. Разработването на нова система за незабавен превод обаче, позволява на всеки участник да чува в слушалките си превод на казаното в реално време. Тази система позволява процесите да се провеждат около 4 пъти по-бързо, отколкото ако преводът беше консекутивен.
5. Думата „геноцид“ е създадена по време на Нюрнбергските процеси
Рафаел Лемкин – полски адвокат, който е съветник на Джаксън, създава терминът „геноцид“ през 1944 година, за да опише унищожаването на евреите от нацистите. Думата е амалгама от „genos“ – гръцката дума за племе, раса и „cide” – латинската дума за убийство. Лемкин, който губи близо 50 от своите роднини по време на Холокоста, определя геноцида като „координиран план за различни действия, целящи унищожаването на важни основи на живота за определени национални групи с цел да се унищожат самите групи“.
6. Не всички обвиняеми са признати за виновни
От 22 немци, обвинени във военни престъпления, 12 са осъдени на смърт чрез обесване. Седем, включително е заместникът на Хитлер – Рудолф Хес, получават присъди, вариращи между 10 години и до живот. Трима са оправдани.
7. Херман Гьоринг се самоубива в нощта преди екзекуцията си
В нощта на 15.10.1946 година, само няколко часа преди насрочената му екзекуция, Херман Гьоринг се самоубива. Облечен в копринена пижама, той поглъща цианид, който бил внесъл в затвора. В предсмъртното писмо към съпругата си, Гьоринг пише, че е готов да умре чрез разстрел, но не и по такъв нечестив начин като обесване. „Реших да отнема собствения си живот, за да не бъда екзекутиран по такъв ужасен начин от враговете си“, пише той.
8. Самоубийството на Гьоринг променя плановете
След самоубийството на Гьоринг, Съюзниците незабавно заповядват на останалите 10 мъже да им бъдат поставени белезници. В ранните часове на 16.10.1946 година нацистките престъпници са обесени един по един в двора на затвора. „Надявам се тази екзекуция да бъде последен акт на трагедия от Втората световна война“ – казва Артур Зайс-Инкварт – последният от обесените. Екзекуциите, които отнемат около 2 часа, са извършени от американския офицер Джон Уудс. „Не бях нервен. Човек не може да си позволи да бъде нервен, когато извършва подобно нещо“ – споделя по-късно той пред списание „Time”. От списанието обаче съобщават, че някои свидетели твърдят, че екзекуциите са били особено жестоки, тъй като въжетата били прекалено къси, което водело до по-мъчителна смърт. Армията на САЩ отрича това.
9. Процесите са няколко
Процесът срещу най-високопоставените нацистки лидери е един от най-запомнящите се, но в периода 1946-1949 година са извършени още 12 процеса. Сред общо 200 други нацисти, участвали в Нюрнбергските процеси, са доктори, обвинени в провеждане на медицински експерименти върху пленници, адвокати и съдии, натоварени с изпълнението на програмата за „чиста раса“, както и военни офицери, обвинени в жестокост.
