В целия свят са регистрирани около 2000 вида светулки и въпреки това, учените все още знаят твърде малко за тези невероятни животни. Представяме ви 9-те най-любопитни факта за тях!
Светулките са насекоми от разред Coleoptera. Те имат твърди крила, наречени елитра, които използват за баланс, докато летят.
Светлината на светулките се получава при химическа реакция, което ги прави биолуминесцентни животни. Светлината се получава, когато кислородът се смеси с пигмент, наречен луциферин, с ензим, наречен луцифераза и химикал, който осигурява енергията на клетките, наречен аденозинтрифосфат.
Целта на светлината, която светулките излъчват е само една – възпроизвеждане. Обикновено мъжките са по-активни в търсенето на партньор, а женските стоят неподвижно и само примигват, когато видят мъжки, който ги е впечатлил.
Докато мъжките светулки летят във въздуха в търсене на партньор, всеки от тях има свои „светлинни отпечатъци“, тоест светлината на неговия вид е специфична. Някои светват само веднъж, други светват девет поредни пъти, а има и такива, които поклащат коремите си, докато светят. Учените използват тези специфични начини на светене, за да определят колко вида има в даден район на света.
Някои светулки синхронизират светенето. Този феномен е наречен от учените „едновременна биолуминесценция“ и се случва само на две места по света – Югоизточна Азия и Националният парк „Great Smoky Mountains” в Тенеси, САЩ.
Странно, но на запад от Скалистите планини в Северна Америка почти не се срещат светулки – има съвсем редки изключения. Учените все още нямат отговор на въпроса защо това е така.
Светулките могат да бъдат отровни. Когато биват атакувани от хищници, светулките стартират процес, наречен „рефлексно кървене“. Те изхвърлят капки кръв с горчив вкус на химикали, които са отровни за гръбначните, включително гущери, а понякога и за птиците. Освен това, могат да бъдат отровни и за хората. Веднъж ученият Марк Бранхъм от Американския природонаучен музей в Ню Йорк внимателно поставил между устните си светулка. По-късно той споделя, че и двете му устни изтръпнали мигновено, а гърлото му се свило. Той успява да извади светулката и да я постави в буркан, но след това никога не повтаря това свое изследване.
В по-голяма част от Европа женските светулки дори не летят. Те остават така до достигане на зряла възраст.
Някои женски светулки са канибали. Повечето от тях са полезни хищници, които унищожават различни вредители. Други нападат червеи, охлюви или гъсеници. Женските светулки от рода Photuris обаче, са фатални. Използвайки така наречената „агресивна мимикрия“ женските от този род търпеливо изчакват мъжкия да премигне, след което имитират неговото светене, показвайки му, че са възприемчиви партньори. Когато мъжкият се приближи, женската го изяжда.
