Хранителните навици на маймуните бонобо са важни. Малките шимпанзета ядат много плодове, а плодовете съдържат семена. Тези семена преминават през храносмилателната система на маймуните, докато те самите изминават дълги разстояния през горите. Няколко часа по-късно, семената биват изхвърлени далеч от мястото, където са били плодовете. Така се раждат нови дървета.
Какво ще стане, ако няма маймуни? Учените са открили, че много дървесни и растителни видове в Демократична република Конго разчитат почти напълно на маймуните бонобо за разпространението на семената си. В гората Луикотале, където е било проведено проучването, 18 растителни вида се оказали неспособни да се възпроизвеждат, ако семената им не бъдат първо консумирани от маймуните.
Учени, начело с биолога Дейвид Бюн, са открили, че маймуните бонобо играят критична роля в гората. Те се хранят по 3.5 часа на ден и изминават 1.2км след хранене, с което разпространяват семената далеч. И не говорим за малко семена – около 11.6 семена преминават през стомаха на бонобото през живота му.
Бонобото има две основни функции тук. Първо, много семена не покълват, освен ако не са си имали работа с други видове. Стомашните киселини и храносмилателните процеси отслабват твърдата външна обвивка на семето, а това му помага да абсорбира водата и да покълне.
Второ, много семена не покълват в близост до своите родители. Бюн е открил, че семената, които падат на земята в близост до родителските дървета рядко достигат зрялост, защото биват задушени от близките по-възрастни растения.
Никое друго животно в гората няма навици като на бонобото, с които да подсигури разпръсването на семената. Няколко вида маймуни се хранят със същите плодове, но те не се отдалечават толкова от дома.
За съжаление, маймуните бонобо са изправени пред непрестанната опасност от бракониерството, поради което днес са застрашени от изчезване на много места. Ако изчезнат, това ще е началото на катаклизъм. Ще изчезнат не само дърветата, но и много други видове, които разчитат на дърветата за храна или подслон. Това е така нареченият „синдром на празната гора“ – самата гора може и да оцелее, но биоразнообразието й ще се срине тотално.
Работата на Бюн е фокусирана специфично върху маймуните бонобо в една гора, но според него се отнася и за други видове като шимпанзетата, горилите и гибоните, които също изпълняват подобни функции. По неговите думи, опазването на маймуните е равносилно на опазването на гората.
