Ако търсите затворниците в Керава, Финландия, просто минете по оградената с дръвчета алея и отворете вратата към оранжерията.
„Тук е доста успокояващо. Имаме дори зайчета.“ – разказва Хану Калио, осъден наркотрафикант.
70-те затворника ходят всеки ден на работа в оранжерията. Те засаждат семена, отглеждат зайци и дори овце.
Този затвор няма порти, ключалки или униформи – той е отворен. Всеки от затворниците е кандидатствал да бъде там, печели около $8 на час, има мобилен телефон, пазарува в града и има по няколко почивни дни в месеца. Освен това плаща наем на затвора. Ако избере да учи висше в града, вместо да работи, полага му се субсидия. Понякога затворниците ходят на къмпинг и риболов.
Всички знаят, че бягството е лесно. „Можеш да си тръгнеш, ако искаш. Но избягаш ли, ще се върнеш обратно в затвора. Тук е по-добре.“ – споделя Калио.
Затвори от отворен тип има във Финландия още от 30-те години. Тогава са били повече като работнически лагери. Днес, те са последната стъпка от ефективната присъда, преди затворниците да бъдат въведени обратно в обществото.
Интересното е, че преди няколко десетилетия Финландия е била една от страните с най-много затворници на глава от населението в Европа. Тогава, през 60-те, експерти от скандинавските страни започват да проучват до каква степен наказанията намаляват престъпността. Оказало се, че затворът всъщност не помага.
През следващите години Финландия започва да гради нова затворническа политика, стъпка по стъпка. В края на този процес страната вече има един от най-ниските проценти затворници на континента.
Ключовото се оказва постепенното реинтегриране – това, което предлага отвореният затвор. Около една трета от затворниците във Финландия преминават през такъв и статистиката сочи, че това е намалило с 20% повторните провинения.
Тези затвори са и по-евтини. Чрез елиминирането на нуждата от допълнителни охранителни системи и персонал, както и чрез настаняването на затворниците в нещо като общежития, цената за поддръжка е паднала с 30%.
Такъв затвор има дори в топ туристическата атракция в Хелзинки – остров Суоменлинна. Островът е част от Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е пълен с туристи през лятото. Въпреки това, единственото нещо, което отделя затвора от жилищните сгради и музеи е една жълта дървена оградка.
Местните се смущават, ако ги попитате не се ли тревожат, че делят града с осъдени престъпници. Според тях, те помагат на обществото като реставрират исторически находки и полагат общественополезен труд.
