1896г, Атина: Измама на колела
По време на олимпийския маратон, Спиридон Белокас се качва на колесница и изминава по-голяма част от маршрута. Въпреки това той успява да завърши едва трети.
1900г, Париж: Жени?!
20 години преди американските жени да могат да гласуват, те получават разрешение да се състезават в Олимпиадата, което предизвиква огромно вълнение.
1904г, Сейнт Луис: Щях да спечеля, но колата се счупи
Американският маратонец Фред Лорц изглежда не си е взел поука от случая с Белокас. През 1904г той изминава 9 мили от маратона, след което се качва на автомобил и изминава още 11 мили. Колата обаче се чупи няколко мили преди финала, затова Лорц продължава пеша до стадиона, където е посрещнат като победител. В крайна сметка обаче решава да си признае, преди да го разкрият.
1908г, Лондон: Кои правила да следваме?
Какво се прави, когато две страни не могат да се разберат за правилата на дадено събитие? Приемаш правилата на домакина… дори това да е скандално. Това се случва през 1908г на финалите на 400м бягане при мъжете, когато американецът Джон Карпентър блокира британеца Уиндхам Халсвел – позволено по американските правила, но не и по британските. Карпентър е дисквалифициран, защото Олимпиадата се провежда в Лондон. Още двама американци си тръгват с него, бойкотирайки финала.
1932г, Лос Анджелис: Какъв беше този шум?
След като печели сребърен медал по обяздване, шведският атлет Бертил Сандстрьом е изпратен на последно място, защото използвал непозволени методи за контролиране на коня си – издавал кликащи звуци. Той настоявал, че това е просто звукът от седлото му, но явно никога няма да разберем дали е било така.
1936г, Берлин: Изследване на пола и шокиращ обрат
През 1936г, защитавайки златния си медал на 100 метра бягане, полякинята Стел Уолш губи от американката Хелън Стивънс. Поддръжниците на Уолш отговарят с обвинения, че времето на Стивънс е невъзможно за жена и настояват да бъде проверено дали не е мъж. Американката се подлага на унижителната проверка и комитетът провежда физически преглед, за да потвърди, че е жена. Историята обаче не приключва дотук. През 1980г Стела Уолш е застреляна пред търговски център в Кливланд и аутопсията разкрива, че всъщност тя е имала мъжки гениталии.
1960г, Рим: Няма нужда от обувки
През 60-те години босото бягане не е на мода. Но етиопецът Абебе Бикила кара целия свят да заговори за това, когато печели маратона бос – въпреки всички хубави обувки, които му били изпратени от Adidas, той всъщност и тренирал бос за състезанието.
1960г, Рим: Повторни нарушения
По време на фехтовката от пентатлона, тунизийските атлети се опитват да измамят всички, но неуспешно. Те се опитват тайно да изпращат своя най-добър фехтовач всеки път, вместо различен човек от отбора, надявайки се никой да не забележи. След като същият фехтовач излиза за трети път обаче, измамата е разкрита.
1960г, Рим: Ези-тура
Американецът Ланс Ларсън и австралиецът Джон Девит финишират състезанието по 100 метра плуване свободен стил на части от секундата един от друг. Тогава не е имало начин да се определи победителя в такава ситуация, затова победителят трябвало да бъде определен от съдиите, а те не можели да се разберат. Накрая те дават победата на Девит, макар технически Ларсън да финиширва първи.
1964г, Токио: Мъж или жена
Полякинята Ева Клобуковска се състезава на щафетата 4х100 метра и 100 метра спринт, след което отнася златен и бронзов медал съответно. През 1967г тя не успява да премине проверка на пола и медалите са й отнети. След като по-късно ражда син обаче, хората осъзнават, че явно е притежавала някакво генетична аномалия и резултатът от теста не е бил верен.
1968г, Мексико Сити: Езикът на тялото
Гимнастичката Вера Каславска става национален герой за Чехия, след като през цялото време на връчването на медалите тя стои с извърната настрана глава от съветския флаг в протест на съветската инвазия.
1968г, Мексико Сити: Първият случай на допинг
Годината, когато за първи път олимпийски атлет дава положителна проба за допинг. Става въпрос за Ханс-Гунар Лилиенвал, шведски атлет, който губи бронзовия си медал по пентатлон заради наличие на алкохол в кръвта.
1968г, Мексико Сити: Черната сила
По време на церемонията по връчване на медалите за състезанието по бягане на 200м, американските атлети Джон Карлос и Томи Смит си слагат черни ръкавици и правят поздрава на „Черната сила“. Дори са без обувки, само по чорапи, като символ на бедността сред чернокожите. Събитието е едно от най-явните политически послания в историята на олимпийските игри и за него двамата атлети са изключени от игрите. Австралийският сребърен медалист Питър Норман пък ги подкрепя като носи значка в подкрепа на човешките права на якето си, за което е порицан от страната си и изключен от новините в австралийските медии, а също изключен от участие в Олимпиадата през 1972г. 38 години по-късно, когато Норман умира, Карлос и Смит носят ковчега на погребението му.
1972г, Мюнхен: Чакайте, кой е този?
Може да изглежда сякаш този е начело на маратонците… това са си помислили и всички останали, след като го виждат да влиза в стадиона в края на маратона. Всъщност обаче се оказва, че е германски студент, решил да си направи шега.
1972г, Мюнхен: Забранено за професионалисти
През 1972г ските са дисциплина от летните олимпийски игри. Австралийският скиор Карл Шранц е дисквалифициран, след като е заснет на футболен мач да носи тениска с реклама на кафе върху нея. През онези дни все още се е смятало, че трябва да бъдеш „аматьор“, за да се състезаваш, а ако носиш реклами по тялото си, значи някой те спонсорира.
Прочетете част 2 – http://iskamdaznam.com/naj-skandalnite-sa-bitiya-v-istoriyata-na-olimpiadata-chast-2/
