През 1964г, геолог в пустошта на Невада открива най-старото живо нещо на света… след като го убива. Младежът е Доналд Ръск Къри, дипломиран студент, изучаващ ледниковата история на източна Невда; дървото, което той отсича, е мъхестошишарен бор. Работещ за Американското горско стопанство и Националната научна фондация, Къри събира информация за възрастта на древни борове, за да проучи ледниковата история на региона.
Броейки кръговете на това дърво, Къри преминава от днешно време назад до основаването на САЩ, кръстоносните походи и дори създаването на Гръцката и Римската империи, чак до времето на древните египтяни. Растящ на незабележително място на връх Уилър, борът се оказва на близо 5000 години, хванал корени едва няколко века след първите исторически записки от човешката история. Как може полумъртъв, 6-метров бор да надмине високите стотици метри секвои, за които се смята, че са най-старите живи дървета?
Дълголетието на боровете в Големия басейн е забелязано за първи път през 50-те години от д-р Едуард Шулман, който шокира научното общество, което вярва във връзката между дълголетието и размера. Шулман систематично изследва борове в Калифорния и Невада и публикува откритията си в статия за National Geographic през 1958г, в която разкрива няколко дървета на възраст над 4000 години. Анализите му подкрепят идеята, че „злополучието стимулира дълголетието“, или че тежките условия, в които са еволюирали дъбовете, всъщност са допринесли за издръжливостта им.
Боровите дървета виреят в сурова среда на висока надморска височина, където има малка конкуренция за ресурси от другите растения. Дървесината на бора е по-плътна, което я прави по-устойчива на разлагане и микроби. Заради трудните условия на живот, боровете растат на по-голямо разстояние един от друг, затова пожарите и други бедствия не опустошават тези региони толкова често. Една светкавица може да порази някое дърво, но рядко би засегнала и останалите.
Дори голяма част от бора да е увреден от ерозия или пожар, малки части жива кора, която учените наричат „линия на живота“, може да продължи да функционира и да поддържа дървото живо.
Боровете стигат до около 1000 години и след това кората им от едната страна започва да умира. Тогава дървото не може да поддържа клоните точно над тази зона и те умират. Скоро остава само малко парче кора, което поддържа цялата зеленина на дървото. Тя може да е едва 5см широка, но борът все още се счита за растящо, здраво дърво.
Тези борове дори не започват да произвеждат семена, докато не станат на около 50 години и може да им отнеме стотици години да достигнат няколко метра височина. Те се фокусират върху оцеляването, а не върху способността си да се конкурират. Растат бавно и сигурно.
Вероятно за щастие на боровете, нашата културна мания към всички големи неща ни е накарала да ги оставим намира. През 19-и век, западните щати обещават обширни земи, огромни планини и гигантски дървета. Извисяващи се много над пейзажа, секвоите се превръщат в туристическа забележителност.
Но екологията изостава от капитализма и преди значимостта на тези дървета да бъде разбрана, хората вече ги отсичат, за да строят къщи или шантави крайпътни забележителности. През 1881г дупка, достатъчно голяма да мине през нея каруца с кон, е изрязана в дървото Вавона в Йосемити. Вавона остава една от основните атракции на парка до падането му през 1969г.
Въпреки грубата си красота, боровете не издават своята възраст за нетренираното око, което означава, че видовете са предимно игнорирани от търсачите на най-високите дървета. Това е било нещо нормално за времето. Търсите старо дърво? Намерете най-високото.
Но боровете имат и други врагове, като смъртоносна, придошла гъбичка, чието влияние е много по-пагубно заради промените в регионалния климат. Колкото Горското стопанство го е грижа за защитата на най-старите дървета, то се занимава и с дълголетието на видовете като цяло. Опитва се да поддържа адаптивния капацитет и оцеляване на видовете, а това не е лесно, когато околната среда непрекъснато се променя. Освен, че предпазва живите дървета от хората, Горското стопанство се грижи за репродуктивните способности на дърветата, като събира семена и изучава естествената им устойчивост на гъбичката.
Днес вече знаем, че боровете в Големия басейн са най-старите видове неклонални организми в света. Технически, най-старите дървета са клоналните растения или онези, които непрекъснато се репликират чрез отводи (когато пуснат нови корени) и вегетативно клониране (когато коренната система се разшири под земята и от нея избият нови стебла). Макар някои клонални организми да са на поне 80 000 години, никоя индивидуална част от тях не е била жива повече от няколко века.
За сравнение, неклоналните дървета като секвоите и боровете разчитат на структура, родена от първоначалното семе, през целия си живот. Всяка година по време на сезона на растежа, неклоналното дърво трупа клетки в стеблото си, които функционират като изпращат вода към листата и захари към корените. В края на есента борът произвежда много по-малко клетки от онези през активния летен растеж, което води до образуването на концентрични кръгове, видими след отрязване на дървото.
Дендрохронологията все още е сравнително млада методика, установена през 1890-те от астронома А.Е. Дъглас. Опитвайки се да открие връзка между слънчевите петна и моделите в метеорологичните системи на Земята, Дъглас твърди, че дървесните кръгове отразяват тези големи климатични промени. Макар учените отдавана да разбират връзката между възрастта и броят на дървесните кръгове, Дъглас първи прави детайлен анализ на моделите пръстени у различните дървета.
Дъглас изучава хиляди паднали дървета в югозападните щати и използва метод за датиране, като налага моделите от падналите дървета по време на различни ери, за да проследи големи климатични промени отпреди хиляди години. Когато става известно за метода му, Дъглас изведнъж става много търсен от археолозите, изучаващи известни индиански места като Чако и Меса Верде, чиято възраст преди това е била изчислявана по интуиция. Дъглас сравнява пръстените на дървените греди, открити в руините, за да каталогизира местата в хорнологичен ред.
Десетилетия по-късно, Дъглас основава научна лаборатория към университета в Аризона, която се превръща в световен лидер при анализа на дървесни кръгове. Учени като Едуард Шулман в последствие провеждат най-подробните проучвания на боровете от Големия басейн.
Няколко години преди Доналд Къри да започне своята работа в Големия басейн, няколко от най-впечатляващите дървета там са кръстени от активисти, работещи за учредяването на национален парк. Борът, който Къри убива, е кръстен Прометей, на персонажа от гръцката митология, който краде огъня от боговете и го дава на хората. Къри избира точно това дърво за своята работа, защото изглежда по-старо от обкръжаващата го гора.
По времето на Къри, дърветата са датирани предимно чрез проби, вземани чрез кухо свредло, забивано в ствола на дървото. Не по-големи от сламка за безалкохолно, тези проби се обработват в лаборатория, за да бъдат по-лесно четими под микроскоп. Докато взема проба от Прометей, което Къри кръщава WPN-114, свредлото му се чупи в плътната дървесина. След като иска помощ от Горското стопанство, екип е изпратен, за да бъде срязано дървото с триони. Само дни по-късно Къри лично преброява всеки от пръстените на дървото и осъзнава какво е сторил.
Къри споменава откритието в есе за списание „Екология“ през 1965г, в което споменава, че WPN-114 може да е на 4900 години. Макар точната възраст на дървото все още да е спорна, Прометей определено е било най-старото дърво, на което са попадали учените.
Унищожаването на Прометей крие двойна символика, както митът улавя човешкия глад за познание и негативните последици, произлизащи от това желание. Макар научното общество и пресата да са шокирани, че дървото е убито, грешката на Къри дава основание за създаването на национален парк за защита на боровете.
И до днес Прометей държи рекорда за най-много дървесни пръстени – 4862. През 50-те години Едуард Шулман идентифицира Матусал, второто най-древно дърво, което е живо и до днес. Макар първоначално местоположението на Матусал да е обявено публично, днес тези данни са заличени за негова безопасност. Всъщност известността е голяма заплаха за всяка туристическа дестинация – през януари 2011г жена неволно изгаря Сенаторът, петото най-възрастно дърво на планетата в натоварен район на централна Флорида.
