Невероятно е, че все още има хора, които отказват да повярват, че Холокостът е истина. При толкова много доказателства, нужна е изключителна комбинация от омраза и воля, за да се твърди, че смъртта на шест милиона души е измислена.
Независимо от това какво твърдят някои, Холокостът наистина се е случил… и можем да го докажем. Дори да не броим историите на милиони евреи, които са го изпитали лично, има цяла планина от физически доказателства.
Еврейското население намалява с 30%
През 1939г има 16 600 000 евреи по света. След края на войната, една трета от тях ги няма. Дори след седем години бум на ражданията, популацията им достига едва 11 000 0000.
Нацистите се интересуват много от тези числа през войната. Те следят броя на евреите в Европа и работят усилено да ги сведат до 0. За това има доказателства. През 1943г Хайнрих Химлер поръчва доклад, наречен „Окончателно решение на еврейския въпрос“ – един от документите на нацистите ясно показва тяхното одобрение за еврейския геноцид.
Това е доклад със статистики, в които е изчислен броят на останалите в Европа евреи. Отбелязва се как популацията намалява и се чете извратената гордост за ролята на Германия в унищожаването на евреите.
Газовите камери
Газовите камери, с които са екзекутирани евреите, са останали, но не в същото състояние, в което са били. Германците се опитват да ги унищожат като ги взривяват с динамит, надявайки се да заличат доказателствата.
Но не се получава. Газовите камери остават, заедно с вратите с херметизиращи уплътнения. Няма спор, че тези уплътнения са пречили на отровния газ да излезе от камерата.
Открити са и дупки в таваните на камерите. През тях германците изливали кристали Циклон Б. Остатъчните натрупвания от пестицида са доказателство, че наистина е бил използван.
Каталози на кремираните
В писмо от 28 юни 1943г, Карл Бишоф, директор на Аушвиц, дава рапорт за всички кремации, които мъжете му са извършили за един ден. Само за 24 часа в един лагер, нацистите са кремирали 4 756 евреи.
Звучи като невъзможно голямо число, но хората, горили телата, потвърждават, че е истина. По думите им, средно на ден са кремирали по 2500 тела.
Използвали са оборудване, предвидено за изгаряне на телата едно по едно, но вместо това са вкарвали по 4-5 наведнъж.
Снимки на открити пещи
Понякога нацистите убиват твърде много хора, за да ги кремират за един ден. Тогава те хвърлят мъртвите в огромни открити пещи, където ги изгарят.
Има снимки на тези пещи – снимки, за които е била нужна огромна смелост да бъдат изкарани от лагера. Нацистите унищожават повечето снимкови доказателства за лагерите. Тези са едни от малкото оцелели до днес и са направени от затворник, който ги е изнесъл в тубичка от паста за зъби.
Лагерите на смъртта на Райнхард
„Операция Райнхард“ е кодовото име на три лагера на смъртта в южна Полша. Докато някои от затворниците в Аушвиц са били принуждавани да работят, в тези лагери хората единствено са били убивани.
През 1943г, телеграма за лагерите на смъртта е прихваната от Съюзниците. Тя е кодирана и игнорирана от хората, които попадат на нея. Чак през 2001г е анализирана и е открито, че в нея пише за броя на убитите в лагерите. Белжец: 434 508. Собибор: 101 370. Треблинка: 713 555.
Смята се, че до края на войната там са екзекутирани 2 милиона души.
Мобилните газови камери
В някои лагери на смъртта, евреите са убивани в газови автобуси. Това са черни автобуси или камиони с големи, херметически изолирани каросерии. Хиляди евреи са принуждавани да влизат вътре, където са осмъртявани.
Ауспухът на автобуса е бил извит и удължен, за да влезе през дупки в пода. Така въглеродният моноксид изпълвал помещението и убивал мъчително всички вътре.
Няколко германски офицера са оставили след себе си писма за автобусите, в които най-вече се оплакват за това как са направени. Един предлага в писмото си, газовете да влизат от тавана, за да не ръждясват автобусите. Офицер от СС пък се оплаква, че няма достатъчно газови камери, за да убие толкова хора, колкото се очаквало от него.
Дневникът на Ане Франк
Някои противници на Холокоста твърдят, че дневникът на Ане Франк е фалшификат. Според тях е дело на баща й, който искал да забогатее.
Повечето хора игнорират такива изказвания, но холандското правителство всъщност е проучило въпроса. Анализирали са дневника и са доказали по няколко начина, че той наистина е писан от Ане Франк.
Почеркът от всички страници е сравнен с този на момичето. Анализирани са и характеристики в изразяването, които пасват с тези при малките момичета.
Доказано е също, че материалите са купени преди края на войната. Хартията, мастилото и лепилото са създадени преди 40-те.
Свидетели на клането в Бабин Яр
В Бабин Яр е извършено едно от най-ужасяващите масови убийства в историята. За един ден през септември 1941г в пролома са екзекутирани 33 771 евреи. Някои обаче успяват да инсценират смъртта си се измъкват, за да разкажат за случилото се.
Жертвите не са единствените свидетели на клането. Някои от убийците също разказват своите истории. Един шофьор описва как жертвите са принуждавани да лягат върху труповете на мъртвите, след което са застрелвани в тила. Децата са държани при майките си и застрелвани заедно с тях.
Докладите на айнзацгрупите
Когато германската армия нахлува в Съветския съюз, айнзацгрупите ги следват. Това са германски отряди на смъртта, които търсят и убиват евреи, обикновено застрелвайки ги на място. Убиват поне 1 милион души, преди да бъдат отзовани, оставяйки след себе си пътека от масови гробове.
Айнзацгрупите изпращат ежеседмични доклади до Берлин с информация за кланетата – 194 от 195-те доклада са запазени до днес. В тях са изброени дати, числа и произход на убитите, повечето евреи.
Хитлер е знаел
Няма спор, че Хитлер е знаел и одобрявал случващото се. За да не си цапа ръцете, той никога не пише и не подписва официална заповед. Но има повече от достатъчно доказателства, които показват, че фюрерът е стоял зад всичко.
През 1922г Хитлер казва на Йосеф Хел: „Щом се издигна на власт, първата ми и най-важна работа ще е да унищожа евреите“. Гьобелс пише в своя дневник: „Що се отнася до еврейския въпрос, фюрерът е решен да разчисти. […] Войната започна, следователно унищожението на евреите трябва да е неизбежното й последствие.“
През 1923г Гьобелс записва, че е информирал Хитлер за събиращите се тълпи, които изгарят синагогите. Гьобелс е записал и отговора на Хитлер: „Той нареди: Нека демонстрациите продължат. Отзовете полицията. Евреите трябва да усетят гнева на хората.“
Притеснен за обществената реакция към Холокоста, Хитлер издава заповеди единствено устно и никога не ги записва.
Много нацистки войници обаче потвърждават, че заповедите са дошли от самия Хитлер. СС офицер Адолф Айхман пише в своите мемоари, че Райнхард Хайдрих му е казал през 1942г, че „Фюрерът е наредил физическото унищожение на еврейския враг.“
Въпреки цялото му старание, Хитлер е споменат в един от докладите. В него е обявена смъртта на 363 211 евреи, а отдолу са изписани думите: „Показано на фюрера“.
