Прочети част 1-ва – Тамплиери завинаги – част 1
Когато португалският крал дон Диниш (за разлика от Испания, в Португалия само членовете на кралски родове носят титлата „дон“) получил папското нареждане за арестуване на тамплиерите, може да се каже, че се озовал в небрано лозе.
Проблемът бил не просто сериозен – а направо катастрофален.
Причината се състояла в това, че Орденът на тамплиерите има огромна заслуга за създаването на португалската държава през 1139 г. Нейният основател – крал Афонсу Енрикеш, още като испански граф бил видна фигура сред членовете на Ордена на Иберийския полуостров.
крал Афонсу Енрикеш
По-късно, през 1144 г., той става и негов пръв магистър по тези земи. Именно тамплиерите се превръщат в главна ударна сила на новата португалска армия. Освен това, те строели замъци, завоювали територии, охранявали границите, помагали в административната дейност.
Затова, когато през 1307 г. кралят дон Диниш получил нареждане да разтури Ордена и да хвърли тамплиерите в тъмниците, веднага разбрал: това означавало край на държавата. Кастилците постоянно надничали през границата, а арабите – изхвърлени от португалските земи само преди петдесетина години, можели да прецапат морето веднага, щом разберат, че Португалия просто е останала без армия.
Но пък и да се противопостави на папата било немислимо. Това заплашвало с отлъчване от Църквата – което, поради огромната папска власт в католическия свят, просто означавало да остане без корона.
В тази ситуация дон Диниш направил най-умното, което можело да се предприеме.
Започнал да протака.
дон Диниш
Протакането продължило 12 години. През това време умрели и френският крал Филип ІV Хубави, и папа Климент V. А преговорите между дон Диниш и новия папа – Йоан ХХІІ, все продължавали. Така или иначе, разстоянието между Лисабон и Рим е над 2500 километра. Както и да го мислиш – поне 3 месеца. В едната посока. Още толкова – в другата. Така две писма пътуват година. Става дума не за препускащи куриери на запенени коне – а за велможи и кардинали с карети и тежки свити от благородници, които се нуждаели от почивки по пътя, храна, развлечения…
Най-накрая, през 1319 г., изход от ситуацията бил намерен. Той се състоял в следното: Орденът на тамплиерите на територията на Португалското кралство бил разтурен в съотвествие с папските заповеди – и така те били спазени.
Но същия ден била създадена нова организация – Орден на Христос. В него влезли всички тамплиери със замъците, богатствата, имотите, сержантите, слугите, конете и всичкото друго имущество.
Казано по-простичко: Орденът на тамплиерите бил преименуван на Орден на Христос.
Вметнато в скоби и с лека усмивка: ако се вгледаме в най-новата история, виждаме, че практиката на някои политически партии в Източна Европа след 1989 г., които смениха названията си, далеч не е първата от този род. Миналото често поднася услужливо своя опит…
На пръв поглед, така историята би трябвало да приключи. Край на Ордена на тамплиерите.
Но, вместо това, тя става все по-интересна.
Защото Орденът на Христос, наследявайки мощта, богатствата и влиянието на тамплиерите, става (или, по-точно казано: остава) главната организирана сила на кралство Португалия. Именно неговите рицари планират, организират и реализират едно от най-забележителните събития в историята на човечеството – Великите географски открития.
Инфантът Енрике (или, както неточно цитират името му – принц Хенрих Мореплавателят) е Велик магистър на Ордена на Христос.
Мореплавателите, които описвали западния бряг на Африка, откривателят на нос Добра надежда Бартоломеу Диаш, откривателят на морския път за Индия Вашку да Гама, завоевателят на Гоа и Малака херцог Албукерке – всички те са рицари на Ордена на Христос.
А кръстовете по платната на португалските каравели, които сме виждали по илюстрации и филми, не се поставяли там за украшение. Това е просто вариант на емблемата на някогашните тамплиери, наследена от Ордена на Христос.
